Схизмата (амбициите на Келуарий и мъдростта на патр. Петър)

Студийски манастир

автор Таня Мускетарката
продължение на "Папа vs Патриарх (Сърдити старчета - 2)

Папа Лъв IX не бил забравил и патриарх Петър Антиохийски, който при своята интронизация се обърнал към него с послание пълно с почит и уважение. Папата го похвалил в писмото си за уважението му към престола на Свети Петър и напомнял, че Римската църква е глава, към която трябва да се обръщат за помощ и утеха в трудни времена всички църкви, патр. Петър бил убеждаван да защитава достойнството и ранга на църквата в Антиохия, която му е поверена и да прави изложение на вярата с включена добавката Filioque. 

Замисълът на папата за изпращането на това писмо е да въздейства върху антиохийския патриарх, който пък да въздейства от своя страна на константинополския патриарх. И за този замисъл говори и фактът, че почти едновременно с това писмо, при Петър Антиохийски пристига и писмо от венецианския архиепископ Доменик, по простата причина, че Венеция поддържала силни търговски отношения с Антиохия. Доменик, принадлежащ към знатна фамилия от Венеция, защитавал употребата на безквасния хляб в богослужението. Но най-важното в случая е едно-единствено нещо, че папа Лъв е бил добронамерено настроен към император Константин и резервиран по отношение на патр. Михаил Келуарий. В този дух са оформени посланията на папата и такива са били инструкциите към пратениците му. Те са изпратени при Константин IX Мономах и са споменати имената им. Били са трима пратеници: кардинал Хумберт, канцлерът на папата Фридрих и Петър - архиепископът на град Амалфи - той бил напуснал по неизвестни причини Амалфи и постоянно живеел в Рим, бил в обкръжението на папа Лъв и бил негов довереник.

Дворец Пиги

Пратениците, след като пристигат в столицата на Византия, биват приети от императорa в дворецът Пиги. Имало е една-единствена среща с патриарха, от която станало ясно, че няма допирни точки по спорните въпроси и не е възможен мир. В отговор на всичко това кардинал Хумберт съставил диалогично произведение за проблемите между Рим и Константинопол, още в началото адресирано към патриарх Михаил Келуарий, Лъв Охридски и Йоан епископа на Трани. В това послание кардиналът давал отговор на обвиненията на архиепископа на Охрид от неговото писмо, което е било адресирано до целия латински клир. В този диалог в поредица от точки кардинал Хумберт обвинява източната църква за нейните различни обичаи - например става дума за квасния хляб, за отказ на причастие при тежко болни жени, които са болни вследствие на раждане или са в месечен цикъл, за отказ за кръщение на деца до осмия ден след раждането им, които, ако внезапно умрат, се обричат на вечни мъки в ада. Кардинал Хумберт заплашва източната църква, че за тези и още много други неща, които са нередни, ако не се разкаят, ще бъдат предадени на анатема, която ще бъде необратима от Бог и християните, за които Христос се е жертвал на Кръста. 

След отговора на посланието на Лъв Охридски, кардиналът се заема да отговори на полемиката на Никита Пекторат. Той започва своя отговор към него с това, че Никита трябва да знае четвърто правило на Халкидонския събор, което гласи следното: 

"Ония, които истински и искрено прекарват монашески живот, нека да бъдат удостоявани с чест. Но понеже някои, като носят за външност само монашеско облекло, разстройват църковни и граждански общества, самопроизволно обхождат градове и се осмеляват дори да съграждат манастири за себе си, ние постановяваме :никой никъде да не основава манастир или молитвен дом, без знанието на епископа на града; монашестващите във всеки град и село да са подчинени на епископа, да пазят безмълвие, да се отдават на пост и молитва, като безотлъчно остават в ония места, в които са се отрекли от света, да не се бъркат и да не взимат участие нито в църковните, нито в гражданските работи, като занемаряват работите на манастира си, освен само тогава, когато епископа на града по необходима нужда им позволи това. Също така да не се приема в манастир роб да встъпва в монашество, без волята на господаря му. Който нарушава това наше определение, постановяваме да бъде отлъчен от църковно общение, за да не се хули името Божие. Епископът на града трябва да упражнява надзор върху манастирите." /което правило би трябвало да познават и нашите български атонски "четници", дето и те съвсем рядко се свъртат из обителите си на Атон, ами са постоянни и гръмки ментори в църковния и социален живот в България целогодишно - бел. Св. Ангелов/

Та Никита трябвало да последва повелята на правилото и да бъде доволен от покоя на манастирския живот, да се моли и пости,  без да се меси в делата на Църквата. Нарушавайки това правило, той сам се е отлъчил от Църквата по силата на това правило за тези си грехове. Никита е наричан по-глупав от магаре, замислило да руши челото на лъва, той не бил презвитер, а eдно остаряло от злоба стогодишно момче; по-скоро Епикур, отколкото сериозен монах, за когото по-подходящо място е театърът или циркът, отколкото в манастир {това било намек за позицията на Никита относно целибата при латинското духовенство}. Прякорът му Пекторат значел, че носел знакa на древния змей - самото му прозвище Пекторат показвало, че на гърдите си (super pectus) носи древния змей. За трактата на Никита се казвало, че не е по-добър от тия на Юлиан и Порфирий - "извратените и бесни кучета". Заедно тримата Михаил Келуарий, Лъв Охридски и той - Никита са еретици и сеят ерес. В цялото си съдържание този отговор е пълен с такива цветисти "комплименти" по адрес на тримата. 

С аргументите на Никита, които лежали върху Апостолските постановления, кардиналът се справя с лекота, казвайки, че всичките материали като доводи са били апокрифи, а приписваните правила на апостолите също са апокрифи и от тях Светата църква признава само 50 на брой. Относно защитата на брака от страна на Никита, той е окачествяван като николаит, защото според кардинала бракът сред духовниците произхожда от Николай Ересиарха, дякон водач и идеолог на николаитите, също и се отбелязва, че бракът на свещениците не е брак, а прелюбодеяние. Римската църква, основана от Петър на камъка, Който е самият Христос, винаги е била чужда за всички ереси. И че за Константинопол е присъщо да толерира ереси и ги изброява - Македоний, Арий, Несторий, който е бил на патриаршеската катедра дори. А заключението е, че докато Никита не проумее заблудата си, ще бъде под анатема. 

И ефектът не закъснява - на 24 юни 1054 година в Студийския манастир император Константин IX Мономах, придворните и най-вече папските пратеници, стават свидетели на горчивото разкаяние на Никита. Монахът сам отправя анатема на книгата си, изгаря я и възвеличава Римската църква, като предава на анатема тези, които я хулят. На следващия ден - 25 юни 1054 година Никита отива най-приятелски при пратениците на папата и се повтаря същото, след което е приет като приятел. Само че, това е един добър театър, защото се оказва, че книгата не е изгорена. Това разкаяние било само за временно ползване, защото след като са си тръгнали тримата пратеници на папата от Константинопол, той се нахвърля яростно върху латинците, заради въпроса със Светия Дух и изхождението му и от Сина  (филиокве), както и върху арменците, заради безквасния хляб.

Нека да се върнем на Михаил Келуарий. Като научил патриархът за кореспонденцията между Петър Антиохийски и Доменик Венециански, сметнал да се предпази и да отклони антиохийския патриарх от западната църква и да го привлече на своя страна. И затова написал своето второ писмо до него:

"До мен дойде слух, че както ти, така и Александрийският и Йерусалимският патриарх, споменавате името на папата в църковните диптиси. Странно е, особено у теб, да видя подобно незнание. Известно е, че от времето на светия и вселенски Шести събор, и през цялото по-късно време, името на папата беше зачеркнато от нашите диптиси, тъй като тогавашният римски папа Вигилий не пожелал да дойде на този събор и да произнесе анатема срещу съчиненията на Теодорит и на Ива. Оттогава и до днес папата е отлъчен от Католичната църква и затова ни се стори невероятен слуха за споменаването му, особено от теб - мъж, отличаващ се със знание и разсъдителност... Самозваните му легати, като пристигнали в столицата, се явили първо пред императора с високомерен вид и походка, а след това дойдоха при наше смирение, показвайки всяческа гордост, високомерие и самохвалство, без изобщо да ни приветстват, нито да сведат глави за обичайният поклон. Не искаха и да чуят да седят с нас на официалното заседание по-назад зад митрополитите, както според древните обичаи би следвало, смятайки това за голяма обида. Даже и на императора не оказаха никаква почит, но възвеличавайки се и въобразявайки си твърде много за себе си, влязоха в двореца с кръст и скиптър. И ето, като не изпълниха нищо от това, което следваше да направят, ни предадоха запечатано послание и веднага си тръгнаха... Бе ни връчено от наместника и антиохийски дук Склир копие от твоето послание до Венецианския епископ. Като го прочетох, се оказа, че в посланието се говори особено много за безквасния хляб, при изпускане на другите по-тежки заблуди на латините, а ако той, Доминик, е писал така на твоя святост, то е понеже за това му писа наше смирение, но нищо такова не сме обявявали нито на самия папа, нито на някого другиго от епископите - с изключение на посланието, копие от което сега ти изпращаме."

По-нататък в писмото до патриарх Петър се говори за нови неща, които вълнуват Михаил Келуарий, например за неща, които отсъстват в писмото на архиеп. Лъв Охридски, няма ги в съчинението на Никита. Например се говори за употребата на нечиста храна от латиняните, за яденето на месо от монасите, за употребата от тях на свинско месо, че даже и кожа, вече се споменава за изхождането на Светия Дух и от Сина ,за позволяването на брак между двама братя и две сестри, за неправилното причастяване, състоящо се в това, че има два начина на причастяване, за носенето на пръстени от страна на епископите като знак за венчаването им с Църквата, за участието на епископите във военни действия, за кръщаването с едно потапяне и с даването на сол в устата на кръщавания, за непочитането на светите мощи от страна на латинците и даже има обвинения за иконоборство, за непризнаването на светителите на църквата Григорий, Василий и Йоан Златоуст...

"...Което обаче бе най-важното и тежко от техните заблуди беше твърдението на легатите, че те са дошли тук не, за да ги поучат или да спорят с тях, а да учат и задължават да се пазят техните догмати, като тези неща те говореха с власт и безсрамие."

Само един факт говори в полза на константинополския патриарх: пратениците на папата са тръгнали през месец януари 1054 година от Рим и пристигат в Константинопол не по-рано от юни месец. През април умира папа Лъв Девети и "престолът на Свети Петър" остава вакантен, а престоят им съвпада с периода на безвластие в Рим. Затова можел патр. Михаил да претендира, че легатите са били с нелегитимни пълномощия. Но има и едно нещо, което говори пък за тяхната легитимност - императорът ги приема именно като пратеници на папата. Може би до този момент известието за смъртта на папата не е било дошло. 

Михаил Келуарий в писмото си до Петър не казва какви са вижданията му относно притежанието на върховната власт в църквата: няма и следа за теорията за петте свещени чувства на църквата (т.нар, Пентархия), която патр. Петър Антиохийски развива широко в писмото си - отговор до Доменик Венециански, колкото и константинополският патриарх да твърди, че го притежава и от което следва, че познава. За сметка на това антиохийският патриарх развива тази теория чудесно. 

Това което е достигнало до наши дни от отговора на Петър на писмото на константинополския патриарх, не е било много приятно за него. Петър поправя неточността, която е допусната в писмото от Константиноп, относно пропускането на имената на папите в диптисите, като не обвинява директно патриарха в незнание, но хвърля вината върху архиваря на патриаршията, Петър иронизира архиваря и казва, че това младо момче е като младото вино, което е източено. Папа Вигилий е бил на Римския престол, подчертава Петър, по време на Петия, но не и на Шестия вселенски събор, а между двата събора има 139 години:

"Вигилий е бил само за кратко отделен за общение, - пише Антиохийският Патриарх на Константинополския - тъй като е имал разногласие с патриарх Мина, след уреждането му мирът между двамата бил възстановен. По време на Шестия събор е бил папа Агатон, мъж най-достоен и мъдър в божествените дела. А и сам помня, че при блажената памет на предшественика ми в Антиохия Йоан, Римският папа, който също бе Йоан, присъстваше в църковните диптиси. Нещо повече - и в самия Константинопол, когато аз бях там преди 45 години, при приснопаметния патриарх Сергий, името на папата бе включено в диптисите, а по какъв начин е било преустановено произнасянето му, не ми е известно... Какво е това например ,епископите да не си бръснат брадите и да не носят пръстени в знак на обручението си с Църквата? Нали ние, в чест на върховния апостол Петър, като основа на Църквата, бръснем темето си? Що се отнася до сквернояденето и до употребата на сланина и свинско месо от монасите, то подобно може да се намери и при нас - във Витиния, а вТракия и Индия ядат врани, пуйки, гълъби, таралежи - та нали никое Божие творение не бива да се отхвърля, ако се приема с благодарност, за което свидетелства книга Деяния Апостослки и което се потвърждава от думите на Василий Велики и Пахомий. Ако е вярно това, което пишеш римляните вероятно са загубили списъците на Първия Никейски събор при завоюването на Рим от вандалите, от които са се научили да арианстват и да кръщават само с едно потапяне. Защото и латините са наши братя, макар че поради недодяланост и необразованост често се случва да отстъпват от дължимото, следвайки собствените си желания, но от варварски народи не бива да се изисква това, което се изисква от възпитани хора. Достатъчно е, че правилно изповядват Светата Троица и тайната на Въплъщението."

Петър Антиохийски строго порицава забраната при латинските свещеници за брак, а също и употребата на месо и сирене в първата неделя на Великия пост, но относно безквасния хляб не подкрепя гръцкия обряд. Ако хората в Западната църква ядат удушено или пък се женят двама братя за две сестри, според него това не е по внушение на папата или неговите епископи, а поради злоупотреба на хората. А обвинението за непочитането на иконите патриархът направо го отхвърля, като се основава на факта, че папа Адриан, под чието председателство се е провел Седмият Вселенски събор, е анатемосал лично иконоборците и много икони са пренесени от Рим в Константинопол и че франките, които отиват на поклонение на Изток, посещават храмовете и въздават на иконите почитание. Петър Антиохийски моли горещо константинополския патриарх да не довежда до разделение на църквата... 

Но този мъдър човек е закъснял с посланието си за мир между двете църкви, защото на 16 юли 1054 година папските пратеници влизат в църквата "Света София" по време на литургията и след като я прекъсват и държат реч пред миряните, в която се оплакват от патриарха, слагат на престола декрета с присъда за отлъчване от Църквата на Михаил Келуарий и неговите съратници, а сетне, излизайки от храма, кардинал Хумберт отърсва праха от сандалите си и вдига очи към небето с думите "Нека Бог види и съди"... Дяконите са били объркани от това събитие и не могли да реагират веднага, но сетне свалили декрета от престола и бързо го предали на Михаил Келуарий. Последвалият отговор бил свикване на събор на 20 юли 1054 година, на който пък били отлъчени папата и папските легати.

Това е историята. Трябва да отбележа и че са последвали опити за свързване на двете църкви отново в следващите години - през 1072 година от папа Александър, на 9 юли 1073 от папа Григорий, между 1089 и 1099 година от император Алексей Първи Комнин и папа Урбан Втори, папа Паскал Втори през 1112-13 година, през 1136 година при император Йоан Втори Комнин, през 1170 -72 година от папа Александър Трети...