Събор и Икуменизъм (от клюки към анализ)

Не, не е проблемът сам по себе си с икуменизма в тоя събор, задаващ се на о. Крит, проблем е начина, по който към него се върви - οικουμενικός - икуменически иде от думичката οίκος, която от гръцки значи дом. Автентичният икуменизъм е сиреч в преживяването на Божия свят като общ духовен дом, както и икуменизмът има аспекти, свързани по тоя начин със спасението на човека и човечеството - Божият спасителен промисъл светите отци са нарекли още икуменически (вселенски, за вси по/селения) - домостроителен - οικονομία - домоустрояване.

Икуменизмът е църковен етос, начин на живот и светоглед. Църквата изначално разглежда себе си като вселенска (и съборна) - икуменическа, като общ духовен дом за "всеки език, народ и хора", в който не е от значение "елин ли си или юдеин, славянин или латинянин, мъж, жена, свободен човек, слуга или роб", ако вярваш в Христос-Бог, приемаш Го и Го споделяш, сам от Него споделен. 

И още - църковните събори, начиная с Първия Апостолски събор в Йерусалим, описан още в библейската новозаветна книга "Деяния на светите апостоли", се свикват не, за да се предизвика разкол и схизма, за да бъде някой осъден, ами напротив - за да не бъде разколът допуснат или за да бъде преодолян. Впоследствие от Съборите, които са се показали с плода си и във времето като "угодни на Светия Дух", резултатът е именно този - или разколът е избегнат, или желаещите разкол от пълноводна, застрашаваща Църквата и единството й река, са останали малки и пренебрежими ручейчета и вадички далеко от Църквата, съвсем встрани от нея... 

И винаги трябва да има компромис, макар и не с цената на истината и на човешкото спасение... Така и след решението на Първия Апостолски събор, който споменахме, макар то да е изцяло в полза на Апостолите Павел и Варнава, заедно с вярващите от езичнически произход от Антиохия и срещу юдео-християнския шовинизъм и ригоризъм, по-късно лично св. ап. Иаков, подкрепил Павел на събора - епископ на Йерусалимската църква, ще настоява Павел да не дразни излишно юдеите в Йерусалим, с които християните живеят в условия на мир и на братско общение, да им засвидетелства уважението си, като сам почете Соломоновия храм и обредите му. Павел ще се съгласи на драго сърце.

В църковната древност така именно се гледа и на всеки следващ събор, като на благодатен път към запазване на единството или на възстановяването му, като покаянието всякога е било двустранен процес и двупосочен път. Но не единство привидно, институционално, ами осъзнато лично и решено, единение на човеците в любовта.

Във Великата схизма обаче от 1054 г., както и в процеса на малката схизма, течаща няколкостотин години преди нея, между Рим и Константинопол, има вече твърде много лична гордост, амбиции, наранено честолюбие, жажда за власт (че и за мъст), твърде много политика и по нейно време, и в столетията след нея.

За съжаление днес се случва аналогичен процес, макар и да изглежда, че е с обратна валентност. Ако около Великата схизма и в хилядолетието след нея съборният дух и цел са забравени, заради политика и конюнктура, заради краткосрочни планове и лични амбиции, то днес, пак заради подобни неща, съборният дух е фалшифициран и подменен, докато в негово име ужким се правят нещата. Подменя го самият инициатор на Събора на Крит - Димитриос Архондонис - Вартоломей.

Вартоломей (Архондонис) като войник в гръцката армия

На 29.02.1940 г. в село Зейтинли (по турски) - Агиос Теодорос на гръцки, на о. Гьокчеада (турски), а Имврос на гръцки, е роден Димитриос Архондонис, син на бръснаря Христос и съпругата му Мерона - 270-ят пръв между равни Константинополски (Истанбулски) Патриарх на Православната Вселена. Сестра му Захорта живее в Атина, брат му Никос е в Австралия, а другият му брат Антоний е във Франция. Докторантурата като богослов на Димитриос Архондонис е в папския университет "Григориана" във Ватикана. 

Димитриос Архондонис със семейството му

Димитриос понастоящем има наследствено кафене на о. Имврос, което въртят негови братовчеди, във фамилната къща. Тая къща, ако щете ми вярвайте, поразително прилича на "митничарските къщи" по българо-сръбската граница из Драгоман, Сливница, Калотина, Димитровград и Пирот, дето съм виждал лично, минавайки пеш - кич, модерно строителство и вградени дюкяни. Фамилната къща на сем. Архондонис е в комбинация с... бръснарница и кафене:

Говори се, че е масон. А аз съм почти убеден, че слуховете са верни, поради поразителните прилики в историята и поведението му с други известни ни масони. 

Димитриос има мечта и фиксация да отбележи историята със себе си. Нарича се Вартоломей Първи, щото явно се папее - вярва, че е основоположник на цяло ново предание в Църквата или пък царее може би - смята, че основава династия. Димитриос се е фиксирал в идеята на всяка цена да проведе Всеправославен събор тази година на Крит.

Вартоломей, пристигайки в България наскоро, се опита да се хареса на митрополитите от преотстъпените на Атинската Архиепископия (Еладската църква) от Константинополската Патриаршия епархии в Северна Гърция, изисквайки от българите задигнати от тях по време на Втората световна война църковни реликви... Ние, че сме крали и продавали (и продължаваме да крадем и продаваме) е факт, но и факт е, че постъпката на византиеца не бе по-малко циганска от нашите - с чужда пита майчин помен пробва да направи.

Между Атинския Архиепископ Йероним (предстоятел на Еладската Църква) и Вартоломей има конфликт, който може би не е само заради епархиите в Северна Гърция. Йероним доби популярност с това, че започна чистка на масоните в гръцкия клир след предходника си Христодулос, също спряган за масон в църквата... На Вартоломей и през ум не му е минало обаче такова нещо да прави в диоцеза на Константинополската Патриаршия, защото може би ще трябва да изчисти първом себе си, започне ли го.

А масоните са впрочем секта като секта, само че, доста богата, тъй че, можем да говорим за международна мафия в тяхно лице дори... А доста сред тях са наистина едни безобидни чичковци с много пари и добри намерения - обичат да демонстрират филантропия и хуманност. Друга част са стратезите на световната мафия-секта, създаващи постъпателно и планомерно лобита на сектата в правителства, институции, корпорации и бизнес-задруги. Трета част са идеолозите, доктринерите в странната им еклектична вяра. Особено нездрав е интересът им към ортодоксалните църкви в християнския свят, защото са на някакво ниво исторически свързани с християнството чрез ордена на тамплиерите и са със сходни на християнската ортодоксия икуменически разбирания - щели да строят Вселенски Храм на Разума един ден, представяте ли си!... Но инак с нищо не са много по-различни от сциентолози, бахайци, мормони, йеховисти и прочие, с тази разлика, че ни уверяват, плашейки ни, как имали някакви особено велики окултни сили и познания, с които са страшни за враговете си. Глупости. Нека заповядат да ми омагьосат (...). 

Характерно за тях е и че често ще ги видиш и от двете страни на една и съща барикада, уж воювайки помежду си, а плетейки интригите си. И икуменисти, и антиикуменисти, и зилоти, и модернисти - няма значение боята, важното е майтап да става и да пипнат кинтите, а ако може - и да доразпарчетосат Църквата, уж обединявайки я. Затова и ще ви направи впечатление, че докато финансират и продуцират зилотски настроения в църквите, масоните подкрепят и крайния икуменизъм - целта им са именно лавина от разколи.

Масоните обичат подобни на Архондонис и на някои наши български църковници люде - ако е възможно да са от село и с комплекси (и с повечко пороци), да обожават кича и лукса, да са крадливи, да си имат по някоя мания или психоза - стар похват, използван даже от българската ДС в БПЦ за времето на комунизма.

Всичкото това е пикантно от клюкарска гледна точка, но не е най-важното. Най-важното е в случая тази личностна генеза (и анамнеза) какъв Събор обуславя, до каква патология и епикриза ще доведе. Вартоломей се е вкопчил в идеята да направи няколко неща - да приведе целия православен свят към един-единствен богослужебен календар (Григориански) и да подпише уния с Рим... 

Относно календарния въпрос Негово Светейшество Руския Патриарх Кирил му каза вече, че Руската Църква няма да го подкрепи в това. Кирил изтъкна пастирски съображения - ще започнат брожения и разколи. Да разсъждава Кирил Руски пастирски е естествено, защото е водач не на един истанбулски квартал, държащ, като Вартоломей, на тънък конец и няколко северногръцки епархии, а на 150 000 000 руски православни християни... 

На Вартоломей обаче не му пука - вкопчен в идеята, че ще се увековечи, е готов да изгуби не само Северна Гърция окончателно, но и самия Фенер, точно тъй както и споменатите български митрополити бяха готови да харижат на българските олигарси имоти за 6 милиарда в евро преди време, само и само да са "в бяло" - патриарси.

Вторият шамар за Вартоломей иде изненадващо от самия римски папа Франциск - водач на милиард и двеста милиона християни. Вартоломей, по мои данни, вече е предложил на папата първенството в Църквата след евентуално обединение. Папа Франциск обаче му е отговорил, че би могла да се подпише уния, подобна на Фераро-флорентинската отпреди векове, но техните два подписа нищо не значат, щото вярващият народ и сред римо-католици, и сред православни трудно ще го приеме...

Все-таки събор е добре да има и трябва да има, още повече, че и Москва, и Ватикана, и Атина гарантират нормалното му протичане с трезвеност... "Успехът" на Вартоломей да лиши епископите, които ще участват, по безпрецедентен в църковната история начин, от личен глас и да въведе правило - една поместна църква - един глас, като поканените епископи "по квота" се превърнат просто в декор на църковно-партиен пленум, е илюзорен сиреч. 

Ако нещо провали събора обаче, освен неучастието на Антиохийския Патриарх, което се очаква, то ще са комплексите и маниите на имврoския селянин Вартоломей Архондонис...