За вероучителната работа на църквата

гост-автор на блог"Маран-ата": Негово Високопреосвещенство Атанасий (Николау), митрополит на Лимасол

превод от гр. ез. Таня Мускетарката

Църквата какво трябва да направи в своята вероучителна мисия, за да постави на първо място обръщането на хората към Бога и да познаят Неговият промисъл? Преди всичко ние, които се наричаме хора на Църквата, да проявяваме смирение и да и да бъдем пример за тях.

Например апостол Павел, след като се докосна до Христос, отиде в пустинята на Арабия за три години и след като срещна апостол Петър и му разказа за досега си с Иисус Христос, получи разрешението за проповядване. Той казва в писмото си до  Галатяните, че 14 години след като е срещнал Христос и се е докоснал до истината на Евангелието, е длъжен да отиде в Йерусалим да проповядва Истината. Ето ние виждаме какво се случва в живота на светите мъже. Въпреки че, те са Божии мъже и са имали представа за естеството на тяхното служение, те са прибягвали до съвета на по-старшите от тях, за да стигнат до същността на нещата.

За съжаление не всички, които се занимаваме с Божиите дела, постъпваме така...

В работата на църквата много пъти поради нашата гордост или нашата небрежност, или поради различни други причини, които се случват, ние приемаме много неща за даденост. 

Така че, когато поставяме дадено нещо за решаване, Бог позволява работата ни да бъде изложена на различни изкушения, да се чуят гласове на хора, които може би са врагове на нашата църква и да осъждат нашата работа, ние заемаме отбранителна позиция и не отчитаме дали не са прави тези хора, дали не ни дават всъщност "обратна връзка", а ние не забелязваме дори! Защото в намерението си да бъдем добри, ние в края на краищата започваме с добро настроение и намерение за нещо добро, ние искаме да служим на Църквата и Божието Слово и искаме да подражаваме на Христос, но дяволът е толкова коварен и хитър, че може да размие тези наши намерения и нищо да не се получи.

Затова всеки един от нас следователно трябва да сложи едно начало. И от време на време да влизаме в диалог, за да стигнем до добър завършек на започнатото.  Днес всички ние говорим и правим проекти и мнозина смятат, че вероучителната работа на Църквата може да се реши чрез хората, Бог като ги просветли за учението на Евангелието, за това в което трябва да вярват. В живота на Църквата като вгледа човек се стига до извода, че ролята и най-голяма грижа е да се въведат хората в тайнството на Църквата, за тайната на Бога. Т.е.  проявата на тайната за живия Бог, а не просто предаване на знания.

Знаем също защо не са разкрити изцяло Божиите тайни, нито защо не се позволява на оглашените да четат Евангелието на Йоан, а причината е много проста: в останалите три Евангелия събитията са сгъстени и предимно описателни. Описват се предимно случки от живота Христос. А Евангелието на Йоан е повече богословска тематика. Затова катехизисът се стреми да доведе човек до нещо устойчиво, да опита Бог в сърцето си, вярата каквато Бог я е дал на църквата и апостолите. И тази наша дейност е да информираме хората за истините на вярата и да се узнае от тях истината за тайната на Бога. Затова влизането в църквата е духовно раждане и израстване. Човекът расте като бебе, хранен с духовно мляко, според апостол Павел, по този начин съзрява и става мъж и с тази духовна храна се постига Христовата тайна.

Когато е необходима, евангелизацията на хората и те искат да покажат своята искреност, а ние не ги насърчаваме, става трагично, като не им даваме духовна храна. Ще дам един пример от живота: Когато ние даваме на възрастен човек бебешка храна, той ще стане атрофичен. За мое голямо съжаление се оказва, че в продължение на много години по време на кризата в Гърция се получи атрофия на църквата.

Наблюдава се едно явление, че хората в църквата имат отклонения на духовно ниво. В по-стари времена църквата е притежавала много вероучителни знания, имало е духовен опит, тъй като хората са живели в Църквата, подхранвани от Църквата чрез светците и пророците. За пример е един Кипър, тъй като векове е бил поробен от турците и е нямало свободна църква, нито образовани свещеници, нито хората са били образовани, нито епископите. Тогава какво е съхранило църквата? Съхранило я е това, че нашите предци са носили Бог в сърцата си и са познавали силата на благодатта на Христос.