Десет лева за Нинджата (Емо и саламите, сектантите и фирмите им)

продължение от "На ти, попе, петтях лева!"
/от поредицата "Двата лева" (Къщата на Фантазиите II)

От десетина години с отец Нинджата гледаме заедно, всеки посвоему, а той много по-отдавна, едни палавници, които или пият ракията като минерална вода, или си вкарват във вените странни субстанции. Кой каквото и колкото може - само Богу слава. Но не е това темата ни сега, ами е за всички странни, а понякога и откровено смахнати хора, които минаха през това време около нас.

Стигаше му само да мерне някоя откачалка или съмнителен тип, в която да припознае нещо от себе си или пък шанс да го манипулира (все с цел общото ни на всички - и на него, и на нас, и на психопата спасение уж) и веднага го правеше "старши на всичките старши" или направо крал на президентите в нашата чудна организация.

Аз винаги съм внимавал с кого в какво точно се съвпрягам да правя или съм си оставял вратички и мостчета, за да мога да изчезна безследно от компанията във всеки един даден момент, тъй сякаш нивга ме е нямало помежду им. Един път обаче замалко да се прекарам тотално - още не мога да повярвам как се оказах за цял половин работен ден (за два часа и пет минути по-точно) в един склад за храни на едро, на 6 дневна работна седмица и 12 часов работен ден за... 500 лв. заплата.

Тъкмо се бях прибрал от Сърбия за ваканцията лятната и бях решил, че ще ставам сериозен и отговорен мъж, съвсем истински работник с другите работници. Тогава се появи в полезрението ми Емо със саламите, срещнах го, естествено, покрай отец Нинджа. Емо имаше интерес да се занимава с мисиониране и социална дейност из епархията, а на отец Нинджа винаги тези неща са му били на сърце. Тримата решихме да ставам проповедник-мисионер. Емо ми купи панталон, заведе ме на две-три софри из Делиормана, даже веднъж проповядвах в читалището на с. Ветрино май беше - "Хитър Петър и курбаните". Бях възторжен от новото поприще и даже написах тогава цяло стихотворение по този повод, казваше се "Свети-иванова Держава"

В един момент обаче, като заговорихме с Емо за пари (беше ми дал един-два пъти по 80-100 лв.), се оказа, че по нашия проект вече нямало как да се говори за пари, но можел да ми предложи обща работа в склада си. И нали глупостта никога не идва сама, но винаги върви ръка за ръка с щерка си лудостта, аз се съгласих.

Вечерта преди уговорения първи работен ден, изведнъж осъзнах какво се случва - ще работя с истинските работници почти денонощно, уговорката си беше уговорка обаче, а и имах нова любима в София, пред която трябваше да се проявя като благонадежден мъж. Затова се напих "за последен" път, изслушвайки през нощта целия концерт на "Кубански казашки хор" по случай 200 годишнината им до малките часове на нощта и заспах с вярата, че на другия ден със сигурност ще стана в 6.30 ч., за да съм в 8.00 с автобуса на работа при всички останали работници.

Отворих едното си око в около 7.45, предпочитах да умра, вместо да тръгна закъдето и да е. Хванах телефона да звъня на Емо:

- Слушай, Емиле, на спирката съм, ама изтървах автобуса, ще бъда на работа утре.
- Не, - вика Емо - вземи такси и идвай сега, аз ще го платя.

Стана ми конфузно и си извиках такси... Макар и не веднага, поспах още час. В около 9.30 ч. бях вече там. От 9.30 до 12.00 разнасях салами и зеленчуци със съмнителен произход и съставки, попитах за обедната почивка, казаха ми, че била 15 минути. Запалих цигара и реших през уикенда да ида до София. Звъня на Емо:

- Ще ми дадеш ли тия дни стотина кинта аванс, Емо?
- Не, - вика - няма да ти дам.
- Добре, Емо - казах кротичко.
- Чао, Светльо - рече пък Емо, приятно изненадан от спокойствието в гласа ми.

Звъннах на Митко:

- Здравей, Митко, дай ми сто лева назаем.
- Добре, Светльо.

Прибрах се в склада, колкото да си взема якето и казах на отговорника на смяна:

- Сбогом, пич, предай на Емо сърдечни поздрави.

...Вкъщи съм вече пак, приготвям се за влака за София, звъни ми Емо:

- Слушай, Емо, - опитвам се да бъда мил аз - знам че не беше редно така да напусна, ама аз има нужда и от лично време... Да, разбирам, че предлагаш голяма заплата, но...

Тогава Емо, явнo ядосан, реши да прояви характер, без да съобразява пред кого точно го прави:

- Кой ти каза, че ще е голяма заплатата?!
- Ами не знам, - викам му - ама като сметна колко беше авансът за двата часа работене, поне 300 лв. преди тях даже, предположих, че заплатата ще е едно към 750 000 лева на месец.

Емо ми тресна телефона и дълго не ми се обажда сетне. 

Той продължи да ни подарява на всички нас заедно или поотделно салами, които или бяха със зелен цвят, или седмица по-късно се взеленяваха изневиделица, както и кебапчета със странен дъх и лилави банички, а отец Нинджа продължи да уверява всеки от нас колко полезно, душеспасително и личностно изграждащо би било да работим при Емил, но вече никой отдавна не му се връзваше. Така Емо остана със сериозно текучество на работна ръка в склада си и с твърдото убеждение, че "всички българи ги мързи да работят"... Но все пак ни е приятел, щото не е лош човек и мъж инак, времената просто са педерастки.

* * *

След Емо А. се появиха други наши "благодетели" от една варненска фирма.

- Едно нещо ми направи силно впечатление от катехизационните ти беседи, Светльо, - обясняваше ми М., когато беше трезвен - като каза, че протестантите на такива като нас не ни помагат истински, не ни приемат, ами ни изхвърлят.
- Да, Мартине, да... Или пък намират начин да ви експлоатират зверски и цинично.

Да, братя и сестри, да, това е прехвалената западна социална етика, вдъхновена от протестантството - социологията на Макс Вебер - сатаната. Тя е човекоубийствена и фалшива, безчовечна и безнравствена.

Шефът на фирмата е от евангелистка "църква". Бивш наркозависим, когото са "спасили" в протестантската комуна РЕТО. В РЕТО знаят как да правят пари от наркомански труд - закрепостили са и поробили хиляди младежи в комуните си, които им работят безплатно, с почти минимални разходи за храна, медицина и облекло, вярвайки че, там са "спасени" от наркотиците. Държат ги, ако могат, доживотно.

Теодор обаче се е усетил как да си направи свое собствено малко РЕТО "на свободен режим", нещо като Втори Модул на РЕТО, петимен е да събира за работници във фирмата си зависими алкохолно или от хероин момчета. Плаща им щедро сравнително за варненските стандарти и не му пука друсат ли се или пият. Важното е в определени часове да работят при него за фирмата му, като някои от тях и притиска да стават протестанти от православни, ако са по-податливи, за да го хвали може би пасторът му.

А ние, православните "хуманисти" мълчим, щото отде да знаеш от кой храст ще изскочи голям тлъст заек или десет кила нетолкова зелен салам??!!... Ех, дяволът може и да се мисли за "княз на този свят", но на масата ми няма да седне. Под това синьо небе няма да сме и аз, и мерзостта, един трябва да си иде...

следва "Поп Сумо и лолитката - 20-те лева"
/повторно лично съобщение: Попе бе, наистина нямаме вече олио!/