Света преподобна Параскева (Петка) Епиватска

автор Таня Мускетарката

Тропар на Света преподобна Параскева -Петка Епиватска (Търновска):

„Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и слъзни капки въглените на страстта си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет“.

В християнската история има три светици с името Параскева, те го носят заради това че, са родени в петък (петък на гръцки език е „параскеви“). Затова съществува практика в много храмове всеки петък да има служба в тяхна чест. Тези три светици са: Света преподобномъченица Параскева Римлянка, Света великомъченица Параскева Иконийска и Света преподобна Параскева Епиватска (известна още като Търновска, Българска, Белградска, Сръбска и Яшка).

Църквата на 14 октомври ще празнува нейния празник. Тя е родена в през втората  половина на 10 век в Епиват (сега е квартал Селимпаша в Селиври, град близък до Истанбул), в семейството на благочестиви и ползващи се с добро име хора. Нейният по-голям брат Евтимий, който също е поел по пътя на монашеството, е бил митрополит на Мадит и след смъртта си също е канонизиран за светец. 

Свети Евтимий митрополит на Мадит и брат на Света Преподобна Параскева 

Още от детството си Параскева била възпитана от родителите си във вярата към Христос. След тяхната смърт тя сменила дрехите си с просешки и раздала имуществото си на бедните. Тя напуснала къщата на семейството и обходила светите места в Константинопол, като пет години прекарала в усамотение край църквата „Покров Богородичен" в Ираклия. След това заминала на поклонение в Светите места: посетила Йерусалим, Божи Гроб и се поселила в Йорданската пустиня, подражавайки на Света Мария Египетска, където прекарала много години. Предусещайки земния си край, тя се завърнала отново в Епиват и се заселила при църквата „Свети Апостоли", където предала душата си кротко след две години, водейки подвижнически живот. По онова време вече нямало хора, които да я познват и хората от града я погребали извън градските стени като чужденка. Както ни разказва преданието, гробът на светата Параскева бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама благочестиви християни имали видение, в което Света Параскева, облечена в царски одежди, била заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят нетленните й мощи, които били пренесени в църквата "Свети Апостоли“ в Каликратия. 

Разказите за праведния живот и подвизите й като отшелник дали началото на култ към нея, от тогава съществува и житие, написано на гръцки от неизвестен автор. По това време разпространението на нейният култ бил ограничен в главно в пределите на византийската част на Тракия.

След битката при Клокотница българският цар и самодържец Иван-Асен Втори постигнал пълна хегемония над Балканския полуостров. През 1234 той изискал мощите на преподобната Параскева от Латинската империя, като в замяна и опростил данъците, които се дължали от нея. Мощите на Света Параскева започнали своето дълго пътешествие из Балканите. Шествието, което било водено от митрополит Марко Преславски, обиколило всички кътчета на тогавашна България. Народът се стичал да получи благословията на преподобната Параскева. Имало моменти, когато населението носело на ръце мощите. По този начин нетленното й тяло било пренесено в Търново, тогавашната столица на България и положено в църквата, носеща името на светицата. Там те почивали до 1394 година. След което били пренесени в църквата „Свети Йоан Рилски“, заедно с мощите на още 70 светци.

Малко по-късно е било написано житие на Преподобната Параскева в Стишния пролог.

Най-известното житие си остава това, което е съставено от Патриарх Евтимий - „Житие и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в град Търново“. Това житие е нещо ново като съставяне, заредено с много емоционален заряд и станало известно извън пределите на България.

Мощите на Света Параскева останали до падането на столицата под турска власт, като било съставено Второ проложно житие на Света Параскева. Също известни са и житията, които се съхраняват в Полската национална библиотека и житието на Света Параскева (Петка) Търновска по Учителното Евангелие от Библиотеката на Руската Академия на науките. Когато било превзето от турците Търново през 1393 година, мощите на светата Параскева били „измолени" и пренесени във Видинското царство. И там те престояли 3 години, т. е. до 1396 година.

През 1396 година Видинското царство пада под турска власт. И по молба на сръбската княгиня Милица, съпруга на св. княз Лазар Сръбски пред султана, мощите на светицата са пренесени в дворцовият храм на Белград. Тези събития са описани от ученика на Патриарх Евтимий и пряк свидетел на падането на Търново Григорий Цамблак в неговия "Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград“.

Княгиня Милица Сръбска

В Белград мощите на светицата престояли 125 години. 

Църквата "Света Петка" в Белградска крепост

През 1521 година султан Сюлейман Великолепни завладял Белград. Мощите на света Параскева били откарани в Цариградска патриаршия, където били приети с голяма почит. През 1641 година, поради парични затруднения, Цариградската патриаршия ги продала на княз Василий Воевод срещу огромна сума злато. Мощите били спуснати през нощта по стената на Фенер към морето, а от там отнесени с кораб във Влашко, в град Яш и положени в храм „Три Светители" на 13 юни 1641 година. 

Княз Василий Воевод (Лупу)

Там, където моряците спирали да пренощуват по брега били оставяни следи от мощите на светицата.

църква „Три Светители“ в гр. Яш

През 1888 година на 27 декември светите мощи на Преподобната Параскева били пренесени в още по-величествената митрополитска катедрала „Сретение Господне" в град Яш, където почиват и до днес.

Митрополитски храм „Сретение Господне“ в  град Яш 

Мощи на Преподобната Параскева (Петка) Епиватска