Маран-ата: Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец

автор Таня Мускетарката

Тропар на Свети великомъченик Димитър Солунски:

„Велик поборник в бедите вселената те намери, страдалче, побеждаваш народите, защото, посрамил гордостта на Лий, вдъхновил си за дръзновен подвиг Нестор. Тъй, свети Димитре, Христа Бога моли да дарува нам велика радост."

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец е роден в град Солун през 3 век - 270 година . Баща му бил управител на града, а по религия бил християнин. Когато майката и бащата на Димитър умрели, той бил назначен на висок пост в армията, получил заповед да преследва християните. Само че, Димитър ги покровителствал и защитавал от гонения. Даже насърчавал разпространението на Христовата вяра.

Според преданието, при връщането си от поход от източната част на Римската империя, император Максимиан спрял в Солун и наредил на Димитър да се откаже от вярата си, но нито обещанията за почести и висок ранг помогнали. Тогава Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец на име на арената Лий отправял предизвикателство към християните за борба и ги убивал, като ги хвърлял в една пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър Нестор помолил за разрешение от господаря си да премерят сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър бил прободен с копие през 306 година на 26 октомври.

Когато император Константин Велики слага край на гоненията на християните през 313 -323 година е построена малка църква в негова памет. След около един век, през 412-13 година аристократът Леонтий от Илирия в знак на благодарност за оздравяването си от паралич построява трикорабна базилика между руините на античните терми и стадиона в Солун. Олтарът е разположен върху предполагаемото място на гроба на светеца и при строителните работи са открити неговите мощи, които били погребани тайно там, според житието му от християните от Солун през 306 година. От старата църква са останали само малко елементи и мозайка. Има и друга версия за първата базилика, посветена на светеца, която според хрониките е построена в Солун през 5 век. Тогава в град Сирмиум (сега Сремска Митровица) се заражда култът към Свети Димитър, тук според преданието е мястото на първия му гроб и са пренесени мощите му през 441 година при превземането на града от Атила или от аварите в 582 година, но последното твърдение е отхвърлено от археолозите, които са правили разкопките в базиликата.

Църквата е пострадала от пожар по времето на император Ираклий (предполага се че това е било през периода 628-634), след което е построена петкорабна базилика. При този пожар е пострадал сребърният балдахин, които е стоял в центъра на базиликата.

„Запали се неговият свети сребърен киворий.... среброто, разтопено от огъня, като вода беше цялото на пода като река “- пише архиепископ Йоан Солунски в произведението си „Чудесата на свети Димитър" от 7 век.

Кивоарият (балдахинът) е имал шестоъгълна основа, кухи стени и покрив украсен с кръст. Вътре е имало сребърно легло с изображението на лика на светеца. Вярващите можели да влизат вътре и да палят пред него свещи. Описанието на балдахина е дадено от архиепископ Йоан, а изображение е имало на северната колонада на базиликата.

След този пожар са направени последните строителни работи, които са вече в съвременният вид на базиликата. През този период са направени голяма част от мозайките. Окончателно интериорът на базиликата се оформя към средата на 9 век. След пожара в Солун през 1917 година на източната колонада е намерен надпис от мозайка от началото на 9 век:

"Във времето на Леон (Лъв ) разцъфтя храмът на Свети Димитър, пострадал по-рано."

За богослуженията в солунските храмове, включително и за провеждащите се в „Свети Димитър “, научаваме от Йоан Камениат в неговия труд „За превземането на Солун “, даващ ни информация за превземането на града и ограбването му от арабите през 904 година (за отбелязване е, че тогава базиликата не е пострадала):

„...не им отстъпва и храмът, споменат вече от мен, посветен на достославния и венчан за победата мъченик Димитър, поставен там, където той извършвал свети подвизи и възприел победната награда. Събирайки народа по ред на настъпващите празници зад своите стени, тези храмове даряват на идващите неизказано блаженство и духовна наслада. Във всеки има свещеници, които извършват богослужението и група четци, които изпълняват служебните песнопения. Редуващи се в захващането на словата на химните и съпровождащи тези звуци с движения на ръцете, този многогласен и сладостен сомн и очарова взора с великолепието на блестящите ризи, и услажда слуха с изкусното псалмопение".

Когато през 1185 година норманите са завладели Солун, базиликата е разграбена, гробът на светеца е осквернен. Към края на 13 век към базиликата е добавена пристройка, посветена на преподобния Евтимий, с формата на малка трискатна базилика. Постройката е изографисана през 1303 година, но няма запазени фрески. След завладяването на Солун от турците през 1430 година, базиликата е оставена на християните. Това се е случило на тържествена церемония, проведена от султан Мурад Втори, който по думите на византийския историк Дука, направил жертвоприношение на овен и заповядал да се предаде храма на разпореждане на християните, но всички украшения на гробницата и храма на Свети Димитър са били унищожени, а храмът напълно разграбен. През 1493 църквата е превърната в джамия. Като достъпът на християните до кенотафа на Свети Димитър, разположен в неголяма пристройка в западната част на левия кораб, бил чрез направен там отделен вход. Тогава фреските и мозайките били скрити с гипс и нови стени.

църквата „Свети Димитър “в Солун в сегашния си вид

Мраморният басейн за освещаване на вода в двора на базиликата.

Базиликата остава джамия до 1912 година, когато през Балканската война в Солун влизат гръцки части. Храмът е опожарен през 1917. Разрушенията се въстановяват през 1926 година, като в хода на реставрирането е открит един вход към криптата, а под олтара съд, като се предполага че това е кръвта на великомъченик Димитър. Също са премахнати гипсовото покритие и боята върху стенописите. При пожара през 1917 година силно са пострадали покривът и мраморната облицовка на стените, но са запазени много мозайки, които сега са част от интериора на църквата. Част от мозайките пък са положени в криптата, която е превърната в музей.

църквата „Свети Димитър" отвътре

При реставрацията са използвани старите колони, облицовката на стените на вътрешните страни на арките и на стените над тях. Подът при въстановяването е направен от цветни камъни и мрамор, покривът е от бетон, но е запазен външния вид на безтаванен дървен покрив, характерен за раннохристиянските базилики. Реставрацията е завършена на 26 октомври 1949 година и е направено ново освещаване на църквата и тя става действаща с редовни богослужения. Достъпът в базиликата и в музея в криптата е свободен. В базиликата, освен мощите на Свети Димитър, там се пазят и мощите на Анисия Солунска в сребърна ракла недалеч от амвона.

света мъченица Анисия Солунска

В днешно време базиликата е разположена в историческата част на града, до археологическият комплекс на античната агора, на пресечката на улица "Селевкос" и "Агиос Димитриос".

През 2003 година в гробница, построена при входа на базиликата, е погребан солунският митрополит Панталеймон (Хрисофакис), с чиито усилия в храма са върнати мощите на Свети Димитър.

Базиликата е построена в раннохристиянски елински стил и има формата на четириъгълник, към който са прибавени по-късни пристройки. За строителството са използвани тухли и камъни от по-ранни постройки. Базиликата е петкорабна, дължината й с олтарната част е 43,58 метра, а ширината - 33 метра. Това е най-голямата църква в град Солун. Има два входа, водещи в притвора. При амвона централният кораб е пресечен от трансепт, рамкиран с колонада.

Олтарната част е увенчана с конха и е само в централния кораб. Тя завършва с апсида, която не излиза от периметъра на храма. Вдясно от главния олтар е разположена постройката на свети Евтимий. Покривът се състои от пет ската и няма купол. Във всеки от страничните скатове и в наоса има балкони. Фасадата на базиликата е несиметрична, към лявата част е пристроена камбанария, увенчана с кръст. От външната страна на олтарната част има неизползваеми днес входове към базиликата, открити при реставрацията през първата половина на 20 век. Корабите на базиликата са разделени от колонада от бели, зелени и тъмночервени мраморни колонади. Има вероятност те да са взети от стари строежи, защото има разлика и във височината им, и във външния вид на капителите. Капителите са много разнообразни; особено са изящни капителите с листа на тръни, веещи се от вятър. Това е нещо много разпространено през 4 век като стил и се среща например в Сант Аполинаре Класе в град Равена в Италия. Листата имат кръгла форма и са затворени в зъбчата рамка, над два реда листа имат извивки като коринтски капители, а отгоре има площадка на която се държи арката. В другия вид капители листата са разположени вертикално и техните краища са със зъбчатата форма, гледат надолу. В ъглите са разположени извивки, на които се държи опорната площадка за арките. В някои места в ъглите има овнешки глави с извити рога.

капител украсен с овнешки глави

Фронтоните на арките са били украсени с плочи от тъмносин или зелен мрамор, а в тяхната вътрешна част е имало геометричен орнамент от бял, черен и червен мрамор. В сегашния си вид тези украшения липсват, а външният им вид е известен само по скици от началото на 20 век. В хода на реставрацията са въстановени някои платна от мозайка от 7-8 век и са малкото преживели епохата на иконоборството. Трудно е да се установи защо иконоборците са пощадили тези изображения. В мозайките си личи античната традиция, лицата са аскетично строги, нещо типично за късновизантийските икони. Ако сравним мозайките от църквата и константинополските църкви от този период, се забелязва наситеност от източни типове, склонност към фронтално настроение и линейност на композицията. На всички тези мозайки свети Димитър има индивидуални черти на лицето, което навежда над мисълта за по-късно изпълнение на изображението.

епископският престол

конхата и апсидата на базиликата

Криптата е открита под базиликата през 1918 година по време на реставрацията в разрушената след пожара през 1917 година църква. В древните времена в криптата се е влизало през отвори, разположени извън църквата от страната на олтара. Сега се влиза в нея по една стълба отдясно на олтара. В криптата е лобното място, където според легендата е бил убит свети Димитър, тя е разположена под олтара на базиликата. Криптата се състои от едноприделна базилика, в която в стари времена са били разположени мощите на светеца, както и едно полукръгло пространство с парапети и колони, заобиколено с резервоари за вода. В центъра близо до мраморния навес, който се поддържа от седем колони, има мраморна раковина, предназначена да се събира мирото, което изтича от мощите на светеца.

Криптата на базиликата

мраморната раковина за събиране на миро в криптата

В северната част на криптата има гробове на солунски епископи. В криптата е имало извор, който е течал през изградения през 10 век водопровод. Този кладенец съществува и днес. През 80-те години на 20 век в криптата е открит археологически музей, където са експонирани скулптури и находки от разкопките и част от мозайките, украсявали преди това стените на базиликата. Най-ценните експонати са чаша за миропомазване и въстановеният амвон на храма. Базиликата, построена на мястото на мъченическата смърт на Свети Димитър от самото си основаване е място за съхранение на реликви свързани с него . Първоначално централно място в почитанието на светеца заема киворият, който в житията и чудесата извършени от него се описва като място за общуване на свети Димитър с вярващите. По-късно фокусът се премества към почитанието на мощите на светеца, които се почитат от средата на 11 век като мироточиви.

В днешно време мощите се съхраняват в северния кораб на базиликата в мраморен киворий, създаден вместо унищожения при пожара от7век. Това е вторият мраморен киворий на Свети Димитър, първият е унищожен през 1430 година след завладяването на града от турците. Предполага се, че в края на 12 век и началото на 13 век, вероятно по време на периода на латинското Солунско кралство, те са били изнесени в Италия.

мощите на Свети великомъченик Димитър Солунски

Мощите са открити през 1520 година в абатствато Сан Лоренцо ин Кампо и са върнати през 1978 година - главата, а през 1980 година основната част от мощите, като в Италия остават само шест големи частици.

Мощите още от древността са почитани като мироточиви, Йоан Скилица писмено съобщава, че мироточенето за първи път се появява през 1040 година. Хората идващи в базиликата да се поклонят на светеца събирали миро в стъклени ампули, като най-ранните датират от 11-12 век. Мирото се почитало не само от християните. Йоан Анагност описал завоеванието на Солун от турците, съобщава че мирото е събирано и от мюсюлмани, смятащи го за лекарство, лекуващо всички болести. От 14 век, заедно с изтичането от миро-елей от мощите, започва да се споменава за изтичането на миро-вода от кладенеца на криптата. Първото споменаване за това явление е направено от Никифор Григора. В този период след изчезването на мощите от храма възниква легендата, че са скрити в кладенеца в криптата. Сведенията за мироточене спират през 1493 година, когато базиликата е превърната в джамия. В стари времена изтичането на миро е било в големи количества. Никита Хониат описва как норманите, завзели града през 1185 година, събирали миро в тенджери и пекли с него риба и мажели обувките си с него. Мироточенето е спряло в днешно време, но винаги преди деня на светеца раклата с мощите на светеца се отваря и се раздава на хората памуче пропито от ароматна течност.

Култът към кръвта на великомъченик Димитър възниква още в ранните години на християнството. Съобщава се от Димитрий Ростовски, че Луп - роб на Свети Димитър, взел ризата на своя господар оросена с неговата кръв, в която потопил и пръстена. С ризата и пръстена той постигнал много чудеса. При разкопките в олтара под престола в една кръстообразна ниша в мраморно ковчеже е открит стъклен съд със засъхнала кръв. Смята се, че под олтара първоначално е била разположена гробницата на Свети Димитър, в която според мнението на редица византолози е имало земя смесена с кръв. Запазени са мощехранителници от 11-12 век с кръв на мъченика във Великата Лавра на Света гора с наквасената от кръв пръст във Ватопед в Света гора, също и кръв и миро в един енголпион от 12-13 век, съхраняващ се в Британския музей.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение или в иконите от царския ред на иконостасите - седящ на трон. В тези случай обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на Апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий Втори Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян, тъй като в Гърция се вярва, че Свети Димитър е спасил Солун през 1207, убивайки цар Калоян, който бил обсадил града. В Русия е татарин - т. е. формалното зло се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически период на развитие. И за да няма противоречия, всички приемат, че жертвата на Свети Димитър е всъщност Антихристъ .