Псалом по Свети Павел (Любовта Христова ни взривява)

Любовта Христова ни облива, когато започнем да мислим върху факта, че Христос умря за нас още докато бяхме безбожници, всички до един хулители по един или друг начин, а някои от нас и Негови гонители и мъчители.

Божията любов, изливаща се изобилно чрез Христос-Господ върху всеки човек, идващ на тоя свят, ни възтрогва до екстаз, когато се сетим, че Христос не се погнуси не само да се роди на земята, но да се роди като Един от нас, Бог стана Истинен Човек, но Той се роди и в яслите сред добитъка в мрачен и затънтен край на тогавашния свят, а после, след като стана на около тридесет години, три години и половина ходи бездомен, гладен и често руган и гонен, неразбиран от своите, мразен от чуждите. Те Го заковаха на Кръста - по своя си начин всеки - и свои, и чужди.

Любовта Христова ни взривява, когато разберем, че Той се спусна (самоунищожи, самоопразни) чак до сърцето на земята, подобно на старозаветния пророк Йона в утробата на онзи кит, за да ни настигне в любовта си "докрай", до най-дълбоките катове на ада - до личния гроб на всекиго, та ако ще да е на самото адско дъно.

Защото Христос умря за мъртвите, каквито бяхме всички ние до един, замъртвели в греховете си, в бесъвестността си, в себичността и ужаса от истинския живот, в капитулацията пред смъртта. 

Христос умря за мъртвите.

Ние все се оправдаваме, че бихме се жертвали само за живи хора, а Христос умря заради мъртвите. 

И къде е сега Господ, къде (във време или пространство) е Възкръсналият като тяло? Никъде в пространство и време, само у Бога и все пак живее, защото Негово тяло и кръв сме ние, възкръсналите с Него - в нас Той вля Себе Си и ни оживотвори, и така наистина се изпълни Словото на прор. Йсая в Него - Емануил, чрез Него Бог е с нас. 

И защо вярваме, че този живот е вечен, защо вярваме във вечния живот и спасението в Него и чрез Него за нас, които сме Го приели у Себе Си и сме открили себе си в Него?

Защото да отхвърли и изостави Бог нас ще е все едно да отхвърли и да изостави Него. А Той е Негов Единороден Син, роден предвечно от самите Му Недра, той е отпечатък на Личността на Отца, а това ще рече, че да Го отхвърли и изостави, ще е все едно да се отрече и да напусне Бог Сам Себе Си.