Приближаваш се и казваш на избрания обект напълно сериозно:
- Како, толкова ти е хубаво дупето, че лайната ти като мамини сармички бих ги ял!
Или пък:
- Приказно красив ти е задникът, толкова е хубав, че бих целунал по оная работа оня, дето те чука!
След първоначалния шок от безкрайно неумерената провокация, тя те заглежда с интерес, силно заинтригувана от това, което можеш да си позволиш, при това без изобщо да ти пука.
* * *
Пусти ти, сунце моjе, ових будалаштине, то jе само време да пролази, па да се jа вештачки смевам, за да не плачем без гласа, а само сузама за тебе... Када сам те опет срео случаjно у аутобус са твоjу маjку, коjа те за мене непушта, нисам знао шта да урадим, па сам се пар минута чудио. И сам дошао поред тебе, док ме твоjа маjка гледала као не чума, а сами црни ђаво да види. Па сам извукао твоjу слику, што сме заjедно пре пар дана сликали, из мога новчаника и сам теби показао да jе jош чувам.
Па тад си се ти не просто насмешила као сречно дете, него си заблистала као jасна месечина у ноћи. И сам тада све разумео и ми се излечила рана у души - да тебе маjка недаjе, а не да си ишла за другог. Да jе била прича за други мужкарац, то ми би било веч тежко, него да ми умре jедино нерођено дете, него да научим да ми остаje сат времени живот, па после право у пакао да идем навеки...
* * *
Ако жената се праска на интелектуална, на фина и е с големи претенции, купуваш й сладолед, но не го даваш направо на нея, а в компания с колежки или приятелки. Избираш най-смотаната от тях и на висок глас, така че, тя да те чуе, обясняваш уж не на нея:
- Вземи тази кутия със сладолед и го дай на нея, за да ви почерпи... А чакай да те науча тебе пък на една работа относно парите. Парите, хубавице, са просто хартийки... Ето, да кажем имам десет лева. Какво мога да направя с тях? Мога да си купя нещо вкусно за ядене, да го изям самичък и утре ще съм забравил какво съм ял. А мога и да...
- Да го споделиш! - виква тя, тутакси влязла в смисъла на моето "курварско богословие".
- Да!... А по-добре да го подариш, защото какво си ял ще помниш до утре само ти, а че си подарил сладолед посред зима ще се помни...
- Цял живот! - пак виква тя радостно, пляскайки буквално с ръце.
- Е, чак пък цял живот не, - отрезвяваш я, намигайки й многозначително - но поне два-три месеца ще го помнят всички. И ето така, - завършвам моята кратка проповед пред стаята на инкасото в Градския транспорт - животът се удължава. А ако всеки ден по нещо подарявам, животът ми ще е вечен. Вземете тоя сладолед и го изяжте, така ще ми се отплатите с Вечността!
Тя вече е примряла, та чак се е разтекла, а в цялата стая е тихо като, Боже прости ме, в черква. Зад мене се чува загриженият съчувствен глас на един минаващ шофьор, клатещ глава:
- Попе, попе-е-е, - тъй ми викат - сърбин ли си ти или турчин не зная, ама си по-хитър от дявол, ама заговориш ли жена ми някъде така, ще те убия!
* * *
Пусти и то ти, цвеће морско моje, to je да се ja смевам, уместо одма да умрем без тебе. Тебе ja хoћу, како нисам до сад хтео никоjу другу.
И то ми jе данас молитва - молим те сунце, опет доџи код мене!
Па тад си се ти не просто насмешила као сречно дете, него си заблистала као jасна месечина у ноћи. И сам тада све разумео и ми се излечила рана у души - да тебе маjка недаjе, а не да си ишла за другог. Да jе била прича за други мужкарац, то ми би било веч тежко, него да ми умре jедино нерођено дете, него да научим да ми остаje сат времени живот, па после право у пакао да идем навеки...
* * *
Ако жената се праска на интелектуална, на фина и е с големи претенции, купуваш й сладолед, но не го даваш направо на нея, а в компания с колежки или приятелки. Избираш най-смотаната от тях и на висок глас, така че, тя да те чуе, обясняваш уж не на нея:
- Вземи тази кутия със сладолед и го дай на нея, за да ви почерпи... А чакай да те науча тебе пък на една работа относно парите. Парите, хубавице, са просто хартийки... Ето, да кажем имам десет лева. Какво мога да направя с тях? Мога да си купя нещо вкусно за ядене, да го изям самичък и утре ще съм забравил какво съм ял. А мога и да...
- Да го споделиш! - виква тя, тутакси влязла в смисъла на моето "курварско богословие".
- Да!... А по-добре да го подариш, защото какво си ял ще помниш до утре само ти, а че си подарил сладолед посред зима ще се помни...
- Цял живот! - пак виква тя радостно, пляскайки буквално с ръце.
- Е, чак пък цял живот не, - отрезвяваш я, намигайки й многозначително - но поне два-три месеца ще го помнят всички. И ето така, - завършвам моята кратка проповед пред стаята на инкасото в Градския транспорт - животът се удължава. А ако всеки ден по нещо подарявам, животът ми ще е вечен. Вземете тоя сладолед и го изяжте, така ще ми се отплатите с Вечността!
Тя вече е примряла, та чак се е разтекла, а в цялата стая е тихо като, Боже прости ме, в черква. Зад мене се чува загриженият съчувствен глас на един минаващ шофьор, клатещ глава:
- Попе, попе-е-е, - тъй ми викат - сърбин ли си ти или турчин не зная, ама си по-хитър от дявол, ама заговориш ли жена ми някъде така, ще те убия!
* * *
Пусти и то ти, цвеће морско моje, to je да се ja смевам, уместо одма да умрем без тебе. Тебе ja хoћу, како нисам до сад хтео никоjу другу.
И то ми jе данас молитва - молим те сунце, опет доџи код мене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар