За ползата от ебането

Zytnia са изкарали на българския пазар много хубава полска ракия, след водката. мека и силна, с цял букет от билкови аромати - Slivova. Същински пир за сетивата. Вървя из Аспарухово с шишето в ръка и пия директно от него, защото съм... каубоец. Срещам познати и приятелки и понеже съм сега на полска вълна - чета "С огън и меч" на Сенкевич и пия полска сливова ракия, затова ги поздравявам тъй:

- Просим ваше дупе, пани!

А те отде да знаят полски точно в Аспарухово?! Така че отговарят с въпрос:

- Как'о-о?!

Аз "превеждам":

- Целувам те с нежна почтителност по путката!

- Престани бе, Ангелов!

Ех, на очите леко, а сърцето в кръв!... Днес осъзнах, че съм всъщност една влюбчива и тежка мъжка курва. Тежка курва е тая, която, за да прави секс, трябва да се влюби и понеже е еблива, затова се влюбва безумно по три пъти месечно в различни хора. Така е, трябва да съм влюбен, за да сваля гащите, а някой път свалям гащите без да съм влюбен, стига да съм пиян. Но след това обезателно се влюбвам! И страдам. И пиша драматични стихове. И се оплаквам на другите жени, защото ме гледат и слушат разбиращо, като някой път впоследствие и тях наебавам. Но пред приятелите си мълча, щото ми се смеят и ми викат, че трябва да стана педераст... 

А дали да не стана педераст?! Пробвал съм като манаф (активен) - не ми хареса. Дали да не опитам като пасивен гей?! Може да е по-хубаво!... Ще ме ебат всички. Мене ме ебат за два комплимента, аз май съм мъжката версия на нашата енориашка А. 

"Красив си, много си умен и в тебе има омая, - каза ми красавицата онзи ден - жените ти се покланят!" Амин! Права е. Ще взема да си прасна една чекия пред огледалото. За всеки случай обаче и с едно малко, държано с лявата ръка отзад, огледало ще си гледам гъза. Нали ще ставам педераст?! Та като за начало - педераст чекиджия... Чувствам се прелъстен, наебан, влюбен нещастно и зарязан. Днес ще се напия веднага след работа, ще се ошамаря с ракия още в служебната кола на връщане. После ще пиша стихове. Много, много, много тъжни стихове. И жални. Даже апоклиптично драматични... 

Мисля, че се обичам истински само и единствено аз.

* * *

- Трябва да се направи нещо, - подема предложението ми да правим протести с палежи и размирици колежката Г. в 4.00 ч. сутринта в кондукторната - обаче трябва да се съберем поне един-два милиона, да се върнат и българите от чужбина...

Ех, стадо, стадо-о... Той затова Раковски те е изкарвал да "въставаш" със сопа от собите ти, а излязло "на бой", си гледало жално и чакало да те заколят. Два милиона и половина да се съберем, за да натирим една мазна селска банкянска мутра?! Да седим пред къщта му и да гледаме жално, чакайки... руснаците. дето няма и да дойдат, щото Бойко и с тях се разбра.

- Ех, жена си ти, не си виновна, че така разсъждаваш!... Мъже нямаме.

- Нямаме... - съгласява се тя.

Пази Боже, че ще взема да я изпукам и тая, а не бива - добра жена е! Накрая ще хвана един да го наеба пред всички и всичко ще се оправи. Другите ще имат страх... Бившия ми приятел Фотакиев вече го "метнах", пътьом ще "издрънча" и Никанор Мишков за всеки случай.