За пълзящия Разкол в БПЦ

продължава от "Латинов, събирай си версиите!"

И тъй, оказва се съвсем невярно, че Разкол в БПЦ вече няма. Напротив, Разкол има. С изключение на неговите първоначални "фронтмени", като прочутия поп Христофор Събев по прякор Фори Светулката, за когото преди години научихме, че се "подвизава" в едно мазе, където чакал Второто Пришествие и Края на Белия свят, които са отстранени и изхвърлени даже извън маргиналата на църковния живот. Но мнозинството от подкрепилите Разкола свещеници, включително подели го първоначално владици, продължават да битуват в качеството си на свещеници и на владици. 

Някои от владиците пък вече са покойни, като Калиник Врачански, но изиграха съществена роля в ключови моменти по-нататък, след "края" на Разкола, в черковния живот и политика, други, като Никола Пловдивски, подкрепяли Разкола скритом и отстрани, по свидетелство лично пред мене на отец Димитър Амбарев, Царство му Небесно, продължават да играят сериозна роля в живота на Църквата в България и днес. Трети, като Йоаникий Сливенски, поминуват отдавна тихо и мирно, явно помъдрели с възрастта. Ако искате да видите обаче кои са редовите свещеници, които са участвали активно в Разкола от средата на 90-те години на миналия век, с мнозина от които и сега пълно в Църквата, а те частично и още разпространяват разколническите идеи на споменатия поп Христофор, нямате нужда от "църковно разузнаване". Трябва просто да погледнете списъците с членовете на т. нар. Свещенически синдикат на адв. Христо Латинов из епархиите на цялата БПЦ. 

И Църквата в България не е в състояние да определи и посочи пред обществото границите на своята пастирска и учителна власт, защото синдикатът на Латинов така е измислен, че докато пази индивидуалните граждански права и свободата на съвестта на отделни попове, нарушава съвсем съзнателно правото на църковно канонично и догматическо самоопределение като общност. И не може как да е другояче, защото тази нова, модерна намеса в църковния живот е измислена от децата (или духовни потомци и възпитаници) на оная същата червена власт, която кадруваше в БПЦ от най-долно, до най-горно ниво. 

Та нима може Христо Латинов, предшественикът на Иван Желев като властител в Ефория "Свети Георги Зограф" да се явява морален коректив на следовника си, след като политиката в мирянската дейност "за Атонския ни манастир" и тогава, и после, и сега е отношение като към дойна крава, служеща на нуждите и апетитите на определени "свити, клики и кръгове"? А манастира на на Атон е само пример, така е повсеместно в цялата БПЦ.

Та какво правил Латинов? Подновявал Разкола, за да превземе и нравствено обнови БПЦ?! Люх мари, Божке!

Но искрени ли са мотивите на разколниците, заявили се отначало още за завръщане на Църквата в България към по-голяма Евангелска и Апостолска чистота - за освобождаване от външни за Църквата фактори и давления от страна на политическите и бизнес-средите? Като неискрени ги показват първо стратегиите и тактиките им - първата им цел беше превземане и обсебване на свещоливници и ключови храмове, като някои от последните те все още държат, без да сa вече уж разколници, но "помирени с каноничната Църква" на приказки, да сеят разколнически идеи, защитени едновременно от организацията на Латинов, и от синода на БПЦ - от последния било активно, било чрез затваряне на очи. А последното може да е и защото и разколстващи, и канонични знаят прекалено много едни за други. А техния комфорт, постигнат чрез взаимен паритет, заплаща вярващият народ, търпейки свинщините и на едните, и на другите, инстинктивно усещайки, че между тях разлика голяма няма. 

Oт предната ми публикация видяхме, че има сеещи разколничество не само фино и полускритом, ами даже отявлено и арогантно - ядейки хляба на БПЦ (или по-точно на народа, подведен, че му служат от името и в името на Каноничната му Църква), защитавани от йерархията на БПЦ, да се борят с всякакви средства да преобърнат тая йерархия, но не за да я унищожат по богомилски или реформират по лютерански, ами за да я подменят със себе си.

Водачите им, за разлика от тези на старите богомили (катари и албигойци) нито с лична харизма, ни с култура и образование, ни с нравствени качества превъзхождат водачите на каноничния църковен клир, даже напротив. И няма как да е инак, след като са от едно котило, а сега са противопоставени взаимно заради лични амбиции и интерес. В тези отношения обаче множество редови свещеници от каноничната Църква сериозно ги превъзхождат, в което ние много пъти лично и категорично сме имали повод да се убедим, както тях, така и редовите техни свещеници. 

В идейно отношение са също далече по-бедни от старите лютерани-реформатори. Защото те нямат идеи, а открадната пропаганда - крадат с цели шепи от идеологемите на ЛГБТ-идеологията и тази на "отвореното общество".

Посочват се като разколническа опасност т. нар. "консерватори" в Църквата, "зилоти", радетели за старокалендарие. Истината е обаче, че не тези демонизирани от всички страни вярващи хора носят разколния бяс, защото имат ясно съзнание за църковност, макар някои неразумни отклонения "в дясно", a разколниците, за които говорим, нямащи ни богословски, ни истински идейни мотиви - те са дълбоко политизирани и политиканстващи. Техен аргумент и инструментариум са комплотите, интригите, гешефтите, а не идеите.

За да имат кaноничната Църква обаче и вътрешна, и външна сила да се справи и истински да преодолее натрапвания й постоянно с описаните средства разкол, тя трябва да преодолее първо своя вътрешен разкол - разкола ни със самите себе си - деленето на партии и на клики и ужасния страх да наричаме явленията и проблемите си със собствените им имена. Безразличие и капитулантство пред въпиещи неправди и даже мерзости, заедно с колоборационизъм със същностно чужди на Църквата и на етоса й сили и фактори, загнездили се и дори възцарили се сред нас...

Следва