III-то Кърваво писмо (Спестовни касички на сатаната)

продължава от Второто Кърваво писмо до Епископите на България

Преди няколко години четох (или може би дори на живо слушах, не помня вече) реч от амвона на Пловдивската политико-мутренска креатура в БПЦ Никола Севастиянов. Не го наричам с монашеското му име "Николай", нито казвам митрополит на Пловдив, щото това нещо свещеник не може да бъде, камоли духовник. Маскирал се е като свещеник и си играе на духовник, подобно дявола "на Бог", когото не случайно някои наричат "Божията маймуна". Наричам още ораторските му изяви от митрополитската катедра в храм "Света Марина" вместо проповеди речи, щото това проповеди не могат да бъдат, те не съдържат никакво богословие, не носят истински нравствен заряд, не кореспондират смислово в същинския смисъл с Евангелието, нито задълбочават религиозното чувство у слушащия ги. В половината от една такава реч Никола занимава своите слушатели със себе си - кой какво казал, кой какво мислил за него, кой какво се опитал да му стори лошо или искал да му стори. Кой как го обидил или зле оценил. 

Недостига на религиозно усещане в една такава реч Николчо компенсира в началото на всеки пост, когато демонстрира как му прилошава от дългото богослужение и докато пребледнял залита, поповете му шушнат, но така че да чуят всички - "От строго и безкомпромисно постене му стана зле на владиката!". А всъщност запознати, че и преки свидетели, твърдят че е от злоупотреба системна с "Джони Уокър" със син етикет и кокаин. В това отношение с поп Гошо Фотакиев двамата са като духовни братя-близнаци.

Първата половина от речите на попа цели същото - да разчепка интригите и да създаде контролирано нови в общността, към която речта е отправена. В началото на Великия пост, особено в дните за тримирене, Фотакиев показва същия цирк - лошо му е, залита, върти очи с бялото навън, показва даже на втория ден стресница на устната, която му е излязла от глад. А който го познава, е наясно, че ако действително му е зле, то е най-вероятно от махмурлук, а стресницата вероятно е излязла, щото не е намерил навреме "едни пет лева" из някой джоб, па се е уплашил, че ги е изгубил. А може би пък щото е смукал... развален сладолед, ама айде да не прекаляваме, щото живее съвсем наблизо и има истинска пушка...

Да се върнем при сравнителния анализ на речите им. След като "оправи клюките" и превъзнесе себе си в собствените си очи и тези на дузината олигофрена, които единствено му вярват за всичко (щото инак му се смее целият квартал), Фотакиев отваря една прашлясала книга с готови проповеди по Евангелските чтения за всеки празник, издание от около 1956-а година, наследена вероятно от баща му, о. Бозе п. отец Христо Фотакиев. Ние отец Христо нивга не сме го чували да "чете проповеди", всякога е говорил живо, интересно и убедително, така че, открит е въпросът що е притежавал въпросната книга. Предполагаме, че си я е купил, за да бие Георги като малък с нея по главата... Та отваря Геша книгата, изнася театрално глас като за "оперна певческа позиция" и започва да крещи текста, като след всеки абзац прави между четенето пауза, която изпълва с детинските си от теологична гледна точка разсъждения - смесица от това какво на него му се чини да е умно и чутото в семинарията от слабоумния папагал на протестантски пастори преподавател (сега в Пловдивската, а по негово време в Софийската) Иван Николов.

Без да го анализираме и него, само ще вмъкнем, че събратът на поп на Георги в храма им - Добромир, братовчед на Никола Севастиянов впрочем по майчина линия, като започне да чете от съвсем същата книга в същата ситуация, не крещи, ами се мъчи да се умилява. Тъй умилно ги извива, та се чудиш на моменти на плач ли ти мяза слушаното или на изан от минаре на джамия. И не е истински страшното, когато поп Добчо чете. Изчакайте го да запее. А как пее! Ох, мамо!! Господ да ти е на помощ! Добре, че не му е силен гласът като на Геша, защото в близката до храма циганска махала ходжата щеше да има проблем - мюсюлманите щяха в неделя-сутрин да се събират, чувайки поп Добата, а мислейки че е ходжата им, пред джамията си.

Но да се върнем при Никола. Та като свърши за себе си и със себе си тая първа словесна чекия, за която попове и миряни край него му пригласят охкайки и пъшкайки, за да му създават аудио-фон, Никола, без да си отдъхне дори, щото е свръх-либидонозен, започва да оножда, над главите на смаяните от тази нечовешка "духовна" ебливост, своите собствени фантазми и фикции, които нарича общество, държава, история, философия, християнство. И пак никакво Евангелие... Тъй веднъж го слушахме (или четохме - както казахме, вече не помним) да разсъждава върху държавната политика по грижата за онкологично болните. Нещо беше свързано със списъка на лекарствата с намаление или за безплатните. Но нека сега разкажем тука на такива като него какво ние научихме за този проблем, при това съвсем наскоро. 

А aз няма да изчакам да науча всичко наведнъж, за да го разказвам тука чак тогава. ами ще е капка по капка, както го научавам в дълги разговори, касаещи други неща, светли и хубави, но те, колкото и да са хубави и светли, пак не стигат, за да смекчат ефекта от тия капки, тежащи повече от цялата тиня на дъното на ада, дето където паднат, душа пробиват. А събера ли ги наведнъж, па така да седна да ги описвам, струва ми се ще полудея, ще остана без разсъдък, щото аз така съм скроен умствено - анализирам и осмислям в самия процес на писане и говорене. Писал съм всякога това, което в момента на писането мисля (и говорил туй, което в момента чувствам и мисля), затова и текстовете са диалогични вътрешно, никой не е писан "с план". Аз затова и последните текстове тука се опитвам да ги обливам с "цели кофи смях", защото ако спра да се смея, чини ми се ще стана и почна да убивам след наученото и осмислено.

* * *

Угасващите от последен стадий на рак болниците не ги приемат. По никаква "клинична пътека". Нямало смисъл, болниците били, за да лекуват, а тия така и така умирали със сигурност. Сигурно има логика в това. Обаче няма и никакво друго държавно заведение, където това да се случи, така че като общество да проявим така някакво съпричастие, някаква солидарност. Щото нали солидарността не е само за този свят, тя е и за идния (било добрия,  било мрачния), както споделяме един живот, така ще споделим един ад (или рай), заедно сме и в смъртта, макар по различно време. 

Но не! 

Тези хора се оставят в домовете им при близките, а ролята на близките е да им оказват последните възможни грижи, доколкото знаят и могат, а като настъпи смъртта, чак тогава да се обадят на личния лекар, за да дойде да я констатира. На... погребалния агент на Държавната Здравноосигурителна каса тоест... В един момент те спират да поемат храна, напуска ги рефлексът за дъвчене, само течности пият, стават кожа и кости буквално. След това е пълното обездвижване, само блуждаещ поглед. Ако близките не могат и не искат да гледат това, наемат човек, който да е край гаснещия. Запознах се наскоро с такъв човек, който работи това, за да издържа децата си, сам боледуващ от рак. Тази услуга е скъпа. Няколкостотин лева. Но към нея нямат отношение ни Здравноосигурителна каса, ни Държава, ни организации. Искат ли я, близките трябва да я заплатят от джоба си цялата. Инак трябва да вършат и гледат всичко това открай-докрай сами.

* * *

Бойко, свиньо мръсна, гарвани червата ти да разнасят и псе да ебе трупа ти, пукнеш ли!!! Искам гръкляна ти около китката си, вместо молитвена броеница!!... Прости, Господи.

* * *

Лекарствата за техните болести, но не тези "по здравна каса", за които се вълнуваше ужким Кольо Театрала тогава, без сам да извади и лев да даде някому поне за тях, а тези които лекуват наистина, струват хиляди, а не рядко и десетки хиляди левове. Месечно. За да си ги набавят, защо държавната помощ за тях е частична и при все нея остават непосилни за мнозина за събиране суми, болните и техните близки продават имоти и ценности. Често пъти обаче и това не спасява, тъй като някои от тях се прилагат временно, да се провери ефекта им, което е съпътствано с нови и скъпи изследвания. И наложи ли се да се сменят с други, болните и близките им започват да обикалят сред други болни и техни близки в групата на малцината, които имат или са стигнали някак тази възможност да си позволят такова лечение - дано намерят някой, комуто да биха се оказали подходящи неподходящите за тях вече купени лекарства - да препродадат нему останалите блистери, за да си помогнат с парите при купуването на новите... А понякога се получава и като случилото се преди години, аптеките в България буквално за една нощ "скриват" този клас лекарства. И който не успее да си ги набави от чужбина... умира.

* * *

На Никола Лайното (с митра) на меката китка има часовник за 20 000 долара, златен, дето преди време го беше изнесъл на търг да го продава уж, за да плати на храм "Света Марина" и на митрополията си електричеството за един от месеците. Всеки от двата му мобилни апарата струва хиляди левове, както сам дори се е хвалил на среща на випуска си със съученици от френската гимназия. Няколко от колите в неговия личен автопарк струват по няколкостотин хиляди лева. Охранителната система на митрополията му е 600 000. В самата му двуетажна митрополия си направи асансьор между етажите. Трима души телохранители държи на заплата, плюс началник на охраната си. На заплата са му двама лични шофьори (ако не се лъжа), не знам дали са двама, за да го кара единият, когато другия почива или е болен, или за да го ебат на почивки. 

И тъй като митрополията, в която има асансьор вече, явно му е тясна и скромна, купил е сградата на старото гръцко училище в Пловдив, за да си гради нова, в която да си мести насрания гъз с цялата свита от ебливи монахини, дето живеят край него за всеобща прислуга и всякакво обслужване нему и на пръчлясалите му приближени попове. И всичката тая сган яде и пие като за последно, до припадане... Формалното оправдание "благочестиво" за новия скъп проект на лукса му е, че ужким там навремето имало храм на Архангелите Гавраил и Михаил заедно, а той ще възстановява. А такъв храм там е нямало, ами туй е чиста измислица на Никола. Ни в България въобще има такава традиция, като в Сърбия да речем, където цял манастир се нарича "по името на селото", до което се намира, според общото за двамата Архангели в тази традиция име - Ковил. 

А когато Кольо се разболее, както знаем, карат го с частна линейка в гръцки и турски скъпи клиники.

А расата и богослужебните му одежди? Както и на всеки от "колегите" му "по синод" и на епископите въобще? Между десет и двадесет бона им струва цялостната им подмяна, която те правят поне два пъти годишно или в магазина в Асеновград, който държи самият Никола чрез подставено лице, или в Гърция... Но ние говорим за изключително скъпи и качествени материали и шевове!! Даденият ми например от споменатия Никанор негов излишен копринен подрасник, с който близо шест месеца се разнасях из горите в Трънско и накрая с него бягах от пернишките мутри, нийде ни се зацепи, ни се закъса. А те подменят всичко това с ново средно веднъж годишно. Защо? От суетност. Но как ще се хвалиш и гордееш с вънкашността на неща, от които всеки елемент почти изобразява символно Евангелието и Via Dolorosa!? Е, как? Ами ей тъй, като тях! Педерастът си е педераст. Той даже чисто гол със забодена краставица в гъза, пак ще се чувства най-гиздав сред другите педеруги, ако неговата краставица е боядисана в различен от тези на останалите цвят!!

Да се върнем сега при астралния близнак на големия Пловдивски православен "папа" Никола - при поп Георги (малката махленска папа във Варна), когото отначало споменаваме редом с него. Друг път ще речем пак и две приказки за "посестримата им" Христо Мишков - Никанор "папата" на Църногорието (Софийската мала Света Гора). Докато Никола се кара във въздуха на здравната каса за това, че болните трябва да добавят левчета към изписваните по нея неособено полезни лекарства, без сам да извади, както казахме вече, даже стотинка за тях, Фотакиев, едно от лицата на социалното дело на Църквата в България (заедно с поп Иван от Нови Хан, за когото скоро също ще разкажем), какво прави за онкоболните?

Споменава ги в Богородичния акатист всяка седмица пред иконата Неупиваема Чаша Гошо в храма си в кв. Аспарухово. Как? Заедно с наркоманите. Текстът е в един ред, приспособен "гениално" за целта от самия наш малоумник. Той гласи приблизително: "Да помага Господ на обидените и оскърбените от тях близки на наркоманите и на... онкоболните". Не бе, пич! Гениален си! Това ти е "пастирското богословие на терен", дето го правиш и в почти всяко интервю изтъкваш, че за да го правиш, си се отказал от академичното, където си бил велик талант, особено в догматиката. Не си бил бе, пич, лично съм говорил с някои от преподавателите ти, казваха: "Аман от такива като него, особено в... догматиката. Фантазирайки си, са в състояние да съчинят нови и невиждани ереси!"

Е, да! Имаше време, когато обгрижваните наркозависими сами ходиха в неделен ден след Литургията да обгрижват, под надзор, онкоболните в диспансера в квартала, ако желаят самите болни, заедно с тях ходеха и енориашите... Ама сега йок. Сега наркоманите на попа са дечица на богати родители (единствените вече наркомани, които могат да си позволят помощ в единствения такъв център в БПЦ), та не могат да бъдат стресирани както преди, когато и изоставените гробове в гробищния парк на квартала имаха задължение да почистват организирано в съботен ден, а сега не ги стряскаме, че да не би да си тръгнат златните кокошчици от гнездото на тоя лицемер. Затова вече има само "психология и арт-терапия". А енориашите му до един станаха "богословстващи", до един недъгаво като него, та основното им друго занимание, когато не богословстват или се занимават с църковно-просветни дейности, е да си препродават евтино контрабандните цигари, носени от работещ на митницата църковен настоятел.

...След няколко часа ще се снабдим със снимка на най-новия автомобил на знаменития социален деятел на Българската Църква. Християн-социалистът. Застъпникът за онкоболните и лечител на наркомани поп Гошо Фотакиев и ще я добавим към публикацията. Снимката е предоставена от друга Хубава Шпионка на блог "Маран-ата", този път от Варна.

* * *

Започвам ги с плесници през очите тия свещени крави (свети прасета), през зурлите, докато не завалят пари от тях - тия спестовни касички на сатаната. Доброволна помощ от тях не очаквам, че и тя е като "почерпка с абсент в дома на дявола", ако помните Смирненски. Сами видяхте как се разбуботи беснарникът, заради помощта от Негово Високопреосвещенство митр. Антоний. Но аз разбирам - ако рече "Дадох", черен ще им е на цялата сган, задето е дал, щото аз съм искал, отрече ли публично - "Не дадох", смешен ще е, дето излиза, че епархията му е на самоуправление, като да е без митрополит. Благодаря, че даде. Да, аз разбирам... И все пак не разбирам!!

Сигурно ще се усетят, че ще им е по-лесно и евтино да платят някой да ме пречука, отколкото да ме оставят да ги шантажирам. А може и да не се усетят, че не са много умни. Ама ако се усетят, погрижете се вие за тази жена. Да, да, знам че стотици хиляди са с нейната болест в България, но едва ли са чак толкова много тия от тях точно в нейното положение. А и да са, нали според Нашата Вяра доброто винаги е тук и сега и се прави лично и конкретно?? Нали "Горко на онзи, който знае да стори добро и не го стори"?

Следва

добавена снимка: