"Понеже бяхме обучавани (като богослови) в софистика, а не в увереност, затова не можем да разберем духовното самохвалство на Апостол Павел" (д-р Мартин Лутер, из "Коментар на Посланието до Галатяните")
следва oт Антихрист (Въведение)
Нашите богослови ни убеждават... Не, не! Те ни упояват с клишета, особено сега около дирижираната истерия с прословутия грип, чрез която някои пробват до къде обществото е готово да се раздели със свободата си. Та успиват ни нашите хора - бъдете нормални, подчинявайте се на църковната власт и историческите ни "науцизирани" принципи в съгласие с всичките твърде "разумни" искания на държавната власт... Има си ред, йерархия, какви са тия собствени мнения, кои сте вие да ги имате?? Духовната власт решава, клерикалната по-точно!!... Не лудувайте!
Ама слушайте, ние не сме нормални! Вие четете ли въобще Библията?! Не виждате ли, че тя първоопределя нашата ненормалност?! Лудостта ни, казано честно!
Ама слушайте, ние не сме нормални! Вие четете ли въобще Библията?! Не виждате ли, че тя първоопределя нашата ненормалност?! Лудостта ни, казано честно!
Освен това, нека бъдем още по-честни: Вие, драги "наши" богослови, сте парично и кариерно зависими не от общността ни, а от Държавата и Наддържавата, от авторите на Новия Световен Ред... Е, аз може да съм психичноболен, който се "терапевтира" с алкохол, ама от боклуци като вас, дето живеят на гърба на моята лудост, понеже друго от тях не става, освен да продават на князете на мира сего илюзията, че могат контролират луд пияница, акъл не ща.
* * *
Знаем (и всеки път ни се повтаря), че анатема се поставя само съборно, от събор на църковното свещеноначалие, за пример ни се дава "установения", Богодаден Лично от Господ Иисус Христос ред в 18-та глава от Евангелието според св. ев. Матей - изобличаваш първо съгрешилия лично, насаме, после пред свидетели, ако не е взел от дума и накрая пред Църквата, пред "Събранието". Ако не послуша и Църквата, да бъде отлъчен, да бъде подхвърлен на анатема - отделен от общение и общо Богослужение или на епитимия - отдалечен принудително от него на определена дистанция, участващ частично, докато не бъде постигнато неговото изправление нравствено и личностно.
Извинете, но вие не четете. По-скоро четете не Свещените Писания, ами галещи ушите и успокоителни за съвестта "докторати" и статийки на тоз' и онзи, които твърде често, също като вас, не са го чели Писанието, но инак се изказват по неговите казуси авторитетно, възоснова чуто-недочуто също от тоя и оня или лично... присънило се. Да, да! Тия ваши "врачки" именно врачуват, докато ужким изглеждат изключително приемливи и рационални в разсъжденията си, ако ли не даже единствено приемливи и рационални.
Сам св. ап. Павел, според стигналото до нас от неговото писмено наследство, поне три пъти анатемосва сам-самичък, анатемосва при това в два от случаите по изключително скандален за упоеното ни от нашите съвременни (рационални и позитивни) слабоумни и малограмотни, често не само библейски, но и граматически малограмотни теолози. Веднъж в Посланието до Галатяните той подхвърля на условна анатема самите Първоапостоли, без сам да е в числото им (знаем че, към Дванадесетте се присъединява по-късно, при това като бивш гонител на Христос и християните), даже не просто Първоапостолите, ами "върховните" помежду им, които нарича така, нарича ги и още "стълбове" - Яков, Петър и Йоан.
А Яков е "Братът Господен" - брат по сродство на Самия Христос, син на осиновителя и пастрок на Христа св. Йосиф от първи брак на Йосиф, от който той е останал вдовец. Яков е и първият епископ на първата християнска църковна община (Майка и Учител на всички по-сетнешни - Йерусалимската Църква). Петър е тоя пък, комуто Христос ще рече "да пасе стадото Божие", при това "цялото и навсякъде", а Йоан е облегналият се на Иисусовите гърди по време на Тайната Вечеря "любим ученик на Иисус", за когото Сам Иисус намеква, че може да остане жив в плът до Второто Пришествие.
Тези именно троица Христос взима със Себе Си на Планината на Преображението Си, на Тавор, където те стават свидетели на Неговото прославяне, изгряването Му в нетварната светлина Божия и беседата Лице в лице с явилите се там Мойсей и Илия. Самият Христос, преди да ги заведе само тях тримата на Планината, ги назовава сред учениците Си "някои, който няма да умрат, преди да видят Царството Божие, дошло в сила", имайки предвид именно това, което им предстои да видят на следващия ден, според Евангелското повествувание, след тези думи...
Е, записал е сам Павел в Послание до Галатяните, което според мнозина е и първата писана част от Новия Завет, че всеки, който проповядва нещо по-различно от него "по Евангелието", той Павел го обявява за проклет, анатемосва го, посочва изрично Дванадесетте Апостоли, казвайки, че ако биха го сторили, ги анатемосва, между тях отделя поименно тримата, настоявайки че и тях би анатемосал в такъв случай, като добавя че въобще няма да се съобрази и спре пред авторитета им. Способността на Павел да анатемосва се простира и отвъд границите на земната църква, а именно чак до Небесната, защото той пояснява, че по тоя въпрос и Ангел Божий и Небесен да се яви, за да му противоречи, ще го анатемоса и него и даже отива далеко по-нататък, като заявява, че предварително го анатемосва такъв.
А Яков е "Братът Господен" - брат по сродство на Самия Христос, син на осиновителя и пастрок на Христа св. Йосиф от първи брак на Йосиф, от който той е останал вдовец. Яков е и първият епископ на първата християнска църковна община (Майка и Учител на всички по-сетнешни - Йерусалимската Църква). Петър е тоя пък, комуто Христос ще рече "да пасе стадото Божие", при това "цялото и навсякъде", а Йоан е облегналият се на Иисусовите гърди по време на Тайната Вечеря "любим ученик на Иисус", за когото Сам Иисус намеква, че може да остане жив в плът до Второто Пришествие.
Тези именно троица Христос взима със Себе Си на Планината на Преображението Си, на Тавор, където те стават свидетели на Неговото прославяне, изгряването Му в нетварната светлина Божия и беседата Лице в лице с явилите се там Мойсей и Илия. Самият Христос, преди да ги заведе само тях тримата на Планината, ги назовава сред учениците Си "някои, който няма да умрат, преди да видят Царството Божие, дошло в сила", имайки предвид именно това, което им предстои да видят на следващия ден, според Евангелското повествувание, след тези думи...
Е, записал е сам Павел в Послание до Галатяните, което според мнозина е и първата писана част от Новия Завет, че всеки, който проповядва нещо по-различно от него "по Евангелието", той Павел го обявява за проклет, анатемосва го, посочва изрично Дванадесетте Апостоли, казвайки, че ако биха го сторили, ги анатемосва, между тях отделя поименно тримата, настоявайки че и тях би анатемосал в такъв случай, като добавя че въобще няма да се съобрази и спре пред авторитета им. Способността на Павел да анатемосва се простира и отвъд границите на земната църква, а именно чак до Небесната, защото той пояснява, че по тоя въпрос и Ангел Божий и Небесен да се яви, за да му противоречи, ще го анатемоса и него и даже отива далеко по-нататък, като заявява, че предварително го анатемосва такъв.
Следователно всичките тия книжки на вашите титулувани глупаци, с които ви уверяват и успокояват, че вярата е нещо съвсем нормално, че е "рационално и позитивно", можете да ги съберете и да си ги наврете отзад. Един другиму "съборно и колективистически". Нищичко нормално няма във вярата, особено в християнската според нейните първоизвори, затова и един много по-добре образован и по-умен от вашите "схоластици", именно св. Павел, открито ще признае, че проповядва и върши неща, които за невярващите в Христос хора са безумие и лудост. Павел обаче не тръгва да ги опровергава, да им обяснява, че не са безумие, ами чисто и просто заявява съвсем открито в Посланията до Коринтяните - "Да, аз проповядвам лудост. Тази лудост обаче е спасителна".
И така, да обобщим до тук. В писание доста предшестващо Евангелието на Матей, чиято 18-та глава цитирахме първоначално, св. Павел не само дава, но без да се подвоуми сам прилага принцип, който е в драстично противоречие с описания от Матей, излизащ при това от устата на Самия Иисус. Павел заявява, че без да се замисли, ще изрече (и предварително изрича даже, макар условно) анатема срещу тия, които според принципа, основан на Матея, дето вашите недоучили нови книжници превръщат в пенкилер, би трябвало да участват и да се съгласят лично с каквато и да било и срещу когото и да било анатема, за да е валидна. Срещу тия точно, които по право би трябвало да са ръководители на подобно събрание - събор.
Защото всеки принцип е за случаи и обстоятелства. Глупакът робува на принципи безусловно, умният съобразява ситуации, а мъдрият следва сърцето си, защото знае опитно, че човешката мъдрост е безумие и лудост за Бога, че Бог е решил, пак според Блажения Павел, да спаси полуделите за Него, да спаси чрез "лудостта на проповядваното". А когато си "луд по някого", какво именно следваш - принципи, разум или сърце?! Или казано "по френски", по Жана Д'Арк - "Всеки, който ме обича, да ме последва!"
Защото всеки принцип е за случаи и обстоятелства. Глупакът робува на принципи безусловно, умният съобразява ситуации, а мъдрият следва сърцето си, защото знае опитно, че човешката мъдрост е безумие и лудост за Бога, че Бог е решил, пак според Блажения Павел, да спаси полуделите за Него, да спаси чрез "лудостта на проповядваното". А когато си "луд по някого", какво именно следваш - принципи, разум или сърце?! Или казано "по френски", по Жана Д'Арк - "Всеки, който ме обича, да ме последва!"
Понякога не е нужен никакъв Събор. Защото, ако личността е здрава (диша, живее и съществува у Бога, с Kогото се и родее, пак според Павел), тя е съборна сама по себе си и без Събор. Така и Църквата е православна, следвайки мъдростта на Седемте Велики Събора отпреди повече от 1000 години, без да е нужен за нейната същностна съборност следващ. Точно както е живяла без такъв четири века преди първия си.
И така, Павел осъжда "условно", без Събор и без предварителен разговор дори, Върховни Първоапостоли, даже Небесни Ангели. А и сам себе си, казвайки, че ако изпадне в такава ситуация, от сега себе си анатемосва. Още веднъж св. Павел се показва готов сам да поеме анатема, при това самоволно избрана (без събори) в Посланието до Римляните, където е записал, че желае, че по-точно е готов, за да се спасят кръвните му братя и сънародници израилтяните, да приемат Христа, самият той да бъде "отхвърлен от Христос". Заради Евангелието и истината сиреч, заради Бога, по Когото сам той се определя като "обезумял от любов", св. Павел отправя условна анатема към Ангели Небесни, а сам е готов да пропадне до дъното на самия ад, за да се спасят израилтяните. Това е екастатиката на любовта, която разширявайки себе си, обема Вселената. Съборна същностно е значи априори обичащата, влюбената до край личност, без нуждата от формален събор, а за да се обземе Вселената в цялата и разнообразна противоречивост, нужна е лудост..
Та в екстаза на тази луда любов личността може да бъде възведена до Третото Небе, където във Второто Послание до Коринтяните ап. Павел твърди, че е бил, при това сам се чуди дали не е бил и тялом там. Личност, готова в името на любовта си към Бога и ближните да анатемоса дори Архангел или Херувим. Пак чрез тази любов да снизходи до най-долния кръг на ада, за да се постави под бесовете, заради спасението на сънародниците си. И така, как тогава ще е чудно, дето в Първото Послание до Коринтяните Павел осъжда човек, когото даже май не е виждал нивга - едного, който развращавал силно вярващите, живейки на семейни начала с мащехата си. Само чул за това му деяние от хора, на които имал доверие, противно волята на почти цялата общност в Коринт, която одобрявала това и го толерирала въпросния развратник, Павел им пише - "Анатемосвам го аз лично, без да съм там, все едно, че съм там".
* * *
Знаете ли какво ще река на тия, които все искат да съгласуват вяра с наука, религия с разум?! Ако разкажете всичко това на един психиатър и получите искреното му мнение, ще разберете, че според него св. Павел не само е със сериозни психически отклонения, но е и много опасен. А ако споделите, че сте причастни и на половин частичка със сходни мисли и преживявания лично, ще ви затворят в психиатрия. И знаете ли още нещо? Властници и учени са наясно, че мнозина от нас са ако не с такива преживявания, то с настройка за тях. Ние не сме по лудниците не само заради тежестта в обществото от уважението към историческата религия и приносите й. А защото властимеющите наивно вярват, че нашите "нормални водачи и теолози", които в 99% от случаите не вярват и копче от описаното в Свещените ни Книги, имат сила и ресурс да ни озаптяват и усмиряват до относителна безопасност за нас и за обществото и неговия ред. Илюзията им обаче и на тях, лицемерно "уважаващите" религията, и на самонадеяните наши нови безкнижни книжници, "изучили се" по семинари и с брошурки, ще приключи с възцаряването на Антихриста и с отказа ни да се откажем от "любимата лудост". Отказ, който със сигурност отново ще е против препоръките официални и институционални на йерархията ни.
Дано тогава все още да е разрешено тютюнопушенето в психиатриите и шантавите шавливи сестри в Христа да са в същото изобилие като сега в храмовете (за алкохола не се тревожа, че като ги знам какви лекарства там дават, алкохол не ти трябва), инак не знам как ще изкарам това време на антихристката власт що-годе нормално.
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар