Скъпи Яворе, дето сега си в Чужбина, но като се върнеш в България, първо мене ще намериш и ще ми подириш сметка. Абсолютно ти вярвам, че можеш да "вдигнеш" телефона и да звъннеш на митр. Антоний да го питаш "K'о ста'а?" Още преди да ми позвъниш от "скрит номер", от самия ти "тон" на коментара в блога ми, аз веднага осъзнах, че иде реч за изключително сериозен мъж. Ето, ти написа: "Дай си телефонния номер, за да ти дръннна!" и аз веднага го дадох. Плахо само помолих да е след 11:00 на идния ден, като се наспя, щото исках да ти отдам цялото си внимание. Ти, един тъй деликатен човек, реши да ми звъннеш в 12 и нещо. Сигурно си искал да ме хванеш след като съм свършил със утринния си тоалет. Аз обаче днес, изневиделица, станах в 9:45. Изаках се и тръгнах по задачи. Когато ти се обади, ме свари в труден момент - бях на... фризьор. Затова и не ти обърнах в достатъчна степен заслуженото внимание.
За мене днес беше един изключително натоварен ден. След "фризьора", минах през Изипей, откъдето взех едни пари, изпратени ми от нов приятел назаем и с тях се отправих към квартал "Asp.", за да си купя четвърт килограм контрабанден тютюн от един В. Като стигнах до къщата, позвъних, а В., който е висок близо два метра, се показа наполовина през прозореца и попита с тънък глас, с какъвто нивга досега не съм го чувал да приказва:
- Говори ли с мама?
- Аз твоя телефонен номер не пазя, па камоли на майка ти. Имаш ли тютюн?
- Не, вчера ме хванаха данъчните.
Останах без тютюн, мамка му! Бойкова работа!! Циганска.
Нищо, рекох си, ще мина през храма, свещички ще запаля туй-онуй. Барем попа срещна и се скараме, че да минава времето. Времето, знаете особено вие пушачите, без тютюн трудно върви. На една пряка пред храма реших да се обадя на екс-попадията, бившата (първа) жена на попа... Не знам дали знаете, но тоя поп ги има няколко. Що? Щото се съревноваваме двамата като цар Иван Грозни с крал Хенри VIII. Исках да звънна на моята приятелка екс-попадията за благословия, щото според моята теология жената е по-добро подобие Божие от мъжа, та ако срещна попа и той ме попита:
- Кой ти разреши да идваш тук?!?!?
Да му река:
- Жена ти!
Туш!!
Обаче тя този път не вдигна телефона... "Е, добре, - казах си - аз мога и сам да се благословя!" и продължих напред. В двора и храма нищо ново и интересно. Дежурните идиоти. Така е по нашите храмове, дето дедите ни са ги строили, за да се събират в тях общностите, които са създавали. Сега те не са средоточие на духовния социален живот, а сепарета за хора, които не знаят къде другаде да идат (или другаде не ги пускат да влязат), обаче са абсолютно сигурни, че в храма ги е повикал Лично Господ, щото не е намерил никого по-достоен от тях и щото без тях Му е било скучно и даже тъжно. В тяхна компания си викаш на акъла: "'Баси майката, аз к'во търся тука?!", ама се смиряваш, казваш си още: "Божа работа е това, аз ли ще придирям Богу за вкусовете Му и за Неговите избраници!" Щом Бог е решил това, дето дядо е строил да е храм за Божа Литургия, сега да бъде беседка за идиоти, нека е така. Сигурно дядо с нещо ужасно е съгрешил. Ама като се сетя какви хора бяха дядовците ми, а какъв съм аз, предпочитам да не мисля след петдесетина години какво би било...
Решавам да се разведря. Да ида до кварталната "Гюрла", за да изям една голяма шкембе-чорба с петнадесет лъжички оцет с чесън и единадесет лъжички лют червен пипер. Обаче обслужват на гише - отвън за масите - "остатъчна карантина". Подават ми таблата, слагам я на тесния плот под прозорчето, пресягам се към паничките със споменатите овкусители и в този момент цялата табла се обръща върху мен, тъй че риза, яке, панталон и обувки стават целите в шкембе-чорба. При това неовкусена!... Ех, Бойко, ех, твойта мама!!
Та тежък ден беше, Яворе, затова чак сега сядам да отговоря подобаващо на твоето настояване. Прощавай за закъснението.
Та така, ти си абсолютно прав. Митрополит Антоний няма абсолютно никаква представа за изпратените пари... Ласкаех се да си мисля, че той го е решил, ама като написа с такава дълбока убедителност коментара си в блога, подписан "вътре в самия него", а не чрез профил в google, с "Явор", а после и с такъв мъжествено безапелационен глас ми се обади от "скрит номер", за да ми кажеш, че се заблуждавам, аз окончателно размислих. Да, ти си Явор, а даже звънът на телефона ми, когато позвъни днес, беше някак особен, сам по себе си убедителен. Ти си Явор от интернет, обаждащ се от скрит номер, но с неоспоримата авторитетност на самия себе си, невидимa за нас кьоравите, но със самоналагаща се духовна очевидност за истинно зрящите, който звъни и на самия митр. Антоний по което си време иска, за да го попита защо и дали е отговарял или нареждал да се изпращат пари някому по молба на жалката отрепка - мен, на която си попаднал съвсем случайно сам ти в интернет. Идея няма, че съм ги поискал аз. Даже нещо повече, той отдавна не помни кой съм. За минутка само бегло съм фигурирал в мислите му преди години, когато някой може би го е информирал по някакъв съвсем незначителен повод, че има един съвсем нищожен, но много зъл в своята нищожност човечец, дето хули неговите събратя владиците и понякога самия него. С духовната си прорицателност, която няма нужда и от думи, за да провиди, той ме е видял като недостоен за гледане и така в неговото блажено внимание съм фигурирал не повече от девет секунди и половина.
А това с изпратените за жената пари сега ще ти кажа точно как е станало и защо!
Преди да се оттегли за четирдестдневен пост с молитва в Алпите, облечен в козиняво вретище, митрополит Антоний е минал през канцеларията си в Берлин и е оставил на г-жа Росица осемнадесет чанти с пари. Казал е на Росица тъй: "Отивам сега да се моля Богу за спасението на целия свят и най-вече за България и нейната диаспора в чужбина. Ако някой бедстващ човек ти пише или се обади по телефона, особено от България, дай му веднага колкото пари ти поиска, без да проверяваш и даже да се съмняваш какъв е случаят!"
Сега е моментът, според мене, крайно нуждаещите се автори на "Доксология" Сашо и Данчо да пишат (или да се обадят) и те. Като гледам, че са сложили банкова сметка на блога си със зов за подпомагане на дейността им, явно се нуждаят силно. А съм абсолютно сигурен, че дядо Антоний изрично ги е споменал пред Росица, рекъл е: "Ако ти се обадят Сашо и Данчо, тези съкровища безценни, дето може да ги изхвърлихме дисциплинарно от почти всички богословски училища в България, но то беше това умишлено - за да обикалят из София, та срещнем ли ги, да се снимаме с тях, веднага им прати пари, поискат ли петстотин лева, прати на всеки по пет хиляди!"
И така, нека и аз нищожният и жалък тип, бъда поне веднъж полезен с моето блогче, събрало за един кратък миг внимание, което инак посещават средно трима души - Светльо, аз и един Ангелов. Искам да се обърна към истинските благочестиви вярващи християни, събрали се "за полза роду" и "слава Богу", короновали се един другиго с брилянти от взаимни лaйкове и шервания в авторитетните facebook-групи, където нещастни твари като мен нямат достъп и не би трябвало да имат! Братя и сестри, в Берлин има осемнадесет чанти пълни с пари, от които една г-жа Росица с широки правомощия от дядо Антоний раздава на всички хора, тъй както Бог дъжд праща върху всекиго, без да те пита и даже да я е еня как се казваш! И ако за зли и вредни като мене е дала 1500 евро, на вас ще ви изпрати по 15 000! Бързайте! Православието трябва да се спасява, а кой ще го спаси друг, ако не вие във Facebook, където не бихте могли да следите за него денонощно, ако ходехте на работа!
Това ли е? Нямах търпение за публикация, а то само това, което не го и разбирам. Очаквах да пишеш ласкаво за митрополит Антоний, а то...
ОтговорИзтриванеТи откъде знаеш, че е в Берлин? Надявах се, че ще проведе още служения в София :(
Каква беше ролята на Явор?
Леле, как минава един твой ден...ужас! За мен това е абсолютно безсмислено. Защо пушиш (това ти вреди на бюджета и здравето- ненужна тежест)?
Найстина е писано: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11), но в никакъв случай не бих ял шкембе- чорба.
μ
Явор ми каза, че добре ще ме подреди, като ме спипа, задето в блога си коментирам постъпката на митр. Антоний. Тезата на Явор, ако въобще се казва Явор, е че Антоний не само не е знаел кой моли за тези пари, но въобще не е знаел, че се пращат. Това, че съобщението носи израза "с благословение на Негово Високопреосвещенство Антоний" и е получен (и върнат с подпис) официален документ за дарението, според Явор означавало, че някой действа с правомощия от Антоний, но за Явор е много важно да се докаже, че Антоний по никакъв начин не е информиран кой и защо е писал (и му е отговорено лично) до официалния имейл на канцеларията му.
ОтговорИзтриванеВиждаш ли сега защо ти си ми симпатичен. Безхитростен си. А този Явор, уж пазейки авторитета на митр. Антоний, ужасно го злепоставя с "хипотезата си". Ако приемем това, което Явор казва, значи митрополитът хал-хабер си няма какво се случвa в епархията му, особено с финансите, че всеки, който пише до канцеларията на Антоний, ще получи сума, която за България е крупна, без да предостави никакви документални основания.
Та тоя "Явор" може да излезе даже Сашо, Данчо или някой друг "доксолог", комуто изобщо не му пука за авторитета на митр. Антоний, а предимно за привидната картина на нещата и взаимоотношенията, която рисуват и проектират на вниманието ни чрез Facebook - ето ни на снимка с него, с другия, с третия, ние сме хората, които те припознават като доверени - хайде пращайте ни пари.
Същата схема беше направила преди време Наташа Войкина, въз основа своя снимка как е хванала митр. Калиник под лакет, убеди мнозина, че му е приближена. Отец Димитър Амбарев се удивляваше "коя е тя, откъде и кога се е взела край Калиник, без да я види той, който е бил наистина близък до Калиник". А истината е, че никога не е била, просто това е щастливата й снимка, чрез която убеди маса народ, свикнали с подменената от лайкове, статуси и шервания реалност във Facebook, че е. Сетне неусетно тая несъшествуваща близост се прехвърли от Калиник към митр. Киприян. Стигна се до там, че Войкина събра пари от някoлко свещенически семейства, недоволни от положението в своите епархии, за да им съдейства за настаняване "на добри места в Стара Загора под крилото на Киприян"... Накрая самият Кипрян е молил наши общи познати да разпространяват из социалните мрежи, които явно няма време да посещава, че няма нищо общо с тази жена.
На Сашо и Данчо схемата е сходна - снимали се двамата с две-трети от синода и си сложили призив инак в блога "Пращайте ни пари". Ами като сте "разпознатият от синода правилен блог", искайте от тях бе! Ама те не са, щото едно е да причакаш някого с молбата "Може ли да се фотографирам с вас" като частно лице или като участник в нещо второ, като Богослужение например, в което си участвал с него, а друго е да си направиш с него колективна снимка под логото на своя инициатива, с която той да е наясно.
Схемата им е точно Наташкина. И тази схема дребно-махленска в случая малко се пообърка... Ама аз с митр. Антоний още преди години съм комуникирал във Facebook бе! Много мило и навременно ми е отговарял по разни въпроси.
Това, което Йордан и Александър правят, е изключително нечистоплътно. На повечето снимки се вижда, че те се снимат с даден владика след Богослужение, в което са участвали като пслатове или иподякони, както може да се случи и на всеки второкурсник от Софийската семинария, участващ после често и в общата трапеза на владиката. С тия снимки сугестират близост и подкрепа за блога си, в който пропагандират ЛГБТ-идеология, блог, за който мнозинството от "сниманите до тях" хабер си нямат, че съществува, камоли какво пише вътре.
ОтговорИзтриванеАз в годините съм имал много възможности да се снимам, ако не редом до самия дядо Кирил, до през стол край него, на общите трапези при разни храмови празници, където свещеникът ми е бил достатъчно близък, за да си позволя да седна на тази маса. Или при обсъждане на проблеми в тесен кръг, каквито бяха тези за религиозното образование в училищата през 2007-ма година. Можех да се снимам и как веднъж в "камерен състав" аз, той и тогавашният му дякон, който ми беше и кум на едната венчавка, ядем пасти около пластмасова маса, при това лично по настоятелна покана на дядото - седях отдалече, без да ми минава през ум да се присламчвам. Тия обаче ходят, обикалят, врат се, всеки удобен случай за снимка ползват, за да я показват сетне в интернет, като поставят по този начин владиците в положение на заложници и гаранти на частните си мнения в блога си, срещу които в годините целият синод и мнозина от владиците поотделно, са се изказвали.
Аз това не съм го правил на първо място, за да запазя собствената си свобода на позиция и правото да я изменям. Защото заставайки публично като "нечий човек", бих изпитвал вътрешен дълг да съобразявам всяка моя дума с волята му, така не бих имал свободата да му се противопоставя, когато преценя. А тия дотам наглеият, че ползват една афиширана близост, вероятно в 99 % от случаите представена извън реалния си контекст, за да диктуват на самите владици мненията си, да ги ангажират с tiah. Такава наглост моят ум трудно я събира. Смущава ме, засрамва ме и ме кара да се чувствам неловко в себе си, само като си го представя. Това е някаква нова порода "църковни припадалки" - припадайки пред владиците, ги изнудват да им ходят по гайдата съвсем нагло и съзнателно.
А на нашите владици ще припомня, че един епископ от Александрийската Патриаршия изгуби в Пловдив и място на преподавател (и бъдещ ректор) в тамошната семинария и шанс за възстановяване на своята църковна активност, щоto имаше неблагоразумието да се снима тогава с Александър в едно хотелско фоае, а Сашко изобщо не се подвоуми тая снимка, за която епископът е вярвал, че е тяхна лична и със сувенирна, сантиментална стойност, да я тупурдиса публично в профила си във Facebook. Рядко се среща такъв феномен като Сашко от Карнобат - толкова млад, а вече тъй безпардонeн.
Щом се "връзват"...никога не бих превел пари на сайтове, блогове и т.н., които дори не са легитимни.
ОтговорИзтриванеСвещенниците, които са били "изкушени" за какво са станали такива (вероято не за служба, а за пари, притежания, престиж)? Да служим на Бог, а не на полза джобу!
За какво ми е хитрост, когато аз нямам никаква полза, а ти се сещаш, че често ѝ преувеличавам. Ох, не знам дори защо пиша.
Не ми допада, че има толкова лични интереси, амбиции, ламтене за материални неща, а не се мисли за душата, която трябва да спасим. Царството на Господ не е от този свят, но когато влезем в църквата, ние продължаваме да мислим за материални придобивки.
Нищо чудно този Явор да е едно от кучетата на Нашата Вокийна, което живее в щатите и защитава същата навсякъде в нета. Май му е била учителка или нещо от сорта. Та ако си се заяждал с тази персона Нашата то по всяка вероятност тя ти е нагласила някаква заплаха. Ама куче което лае не хапе. Ако те заплашва то по всяка вероятност нищо няма да ти се случи.
ОтговорИзтриване