II-то Кърваво писмо до Българския Епископат

следва от I-то Кърваво писмо

Варненската седмица на Православната книга е отдавна тридневка. Вместо знаменитите харизматични отци и богослови от целия православен свят, които печелеха умове и сърца сред варненци за църковната вяра, сега са автори и свещеници, които се нравят на кръг Двери бг, а не на будната и мислеща, нo невъцърковена, а често и полуатеистичнa общественост.  

А ние вкуса на Двери бг го знаем - кажи на Полина Спирова, че е красива, на Златина Иванова, че е само приятно закръглена, на Никола Антонов, че е умен, а на Косьо Спиров, че е мъжествен и им ставаш вместо Господ-Бог. 

Защото Нашата Владика мечтае Вуйчо ви Ваньо да го признае за умен. Понеже навремето, докато митр. Николай бил още Знеполски епископ в София, а нашият при него архимандрит, Николай му креснал на една софра в с. Ребро (май беше там или в с. Кривонос), че е дебел, ядосан че нашият успял да излапа сам цял поднос с кебапчета, та не успяла даже главната спонсорка на събитието да си вземе. Хората говорили, пийвали, смеели се, преди да посегнат към храната, а нашият дорде седнал, започнал тихо и ритмично, без почивка и методично да яде. 

Щото е скришом... методист, зарад' методично яденe, като бившата преподавателка асист. Ани Маринова от Богословския Факултет в София, която също хич не е слаба и от православна стана методистка, като преди туй била петдесятничка... Ано, Ано-о, сладурано, хич те няма! Както и да е. Съвсем не случайно и само старият методистки пастор във Варна Бедрос Алтунян би могъл да се мери с него и ако се сборят двамата на полето, ще стане земетресение. Ако те тримата с Ани се сборят в морето - нов Всемирен Потоп... А ако и споменатата Златина от кръг Двери бг се намеси, Земята ще спре да се върти и около себе си, и около Слънцето, в което аз иначе дълбоко се съмнявам, знам че е налудничаво да се съмнявам, че Земята е кръгла и въобще нанейде се върти тя точно, ама па на - съмнявам се... И тогава, спре ли да се върти Земята, за която се съмнявам да се върти, заради битката на тия четиримата, всички ще излетим в Свободния Космос с втора космическа скорост, заради придобитата ни инерция от общото със Земята под нас движение. А последното си е съвсем истински и сериозен физичен закон, за който знам от учебника по физика за девети клас в гимназията. А защо точно тоя учебник научих тогава наизуст, ще ви разкажа друг път. А тези, дето се намираме в затворени и покрити помещения, ще се размажем в собствения си таван, при това така брутално, че от нас ще се виждат само цветове с леки орнаменти - цветове на лайна, кръв и частички от зъби с коса. Ще измажем сиреч със себе си собствения си таван от вътрешната страна в стил "японска мазилка". Тъй че, за всеки случай, да не се срещнат заедно тия четиримата, защото всеки от тях е поотделно капризен и нервен, всички се дръжте за нещо истинско и стабилно постоянно. Аз лично с лявата ръка съм се хванал за оная си работа, докато пиша с дясната сега в момента, че се стреснах, като си го представих, в случай, че тя все пак се върти, макар да е почти изключено. И ако тя все пак не ме удържи оная ми работа и отхвръкна, ще я ползвам за ръчна спирачка, сетне за дръжка на парашут, ако в този момент се случа на открито пространство.

Айде, пак се оливам! Стоп! Да станем малко по-сериозни. 

Затова Йоан пише есета и проповеди, та като му рече един ден Вуйчото на всички нас (а с някои и "баджанак") Ваньо Желев "Умен си! Евалла!", той ще се погледне в голямото стенно огледало и ще си рече: "Ей, мъ на! Може да не си виждам брадата от шкембето в огледало метър на два, ама пък съм умен!" Също като моите хвалби за оная ми работа, дето разправям все, че е къса, ама дебела, за да мамя женски сърца...

О, не! Не мога да спра с глупостите и вече сам от себе си се възмущавам - ни мога да се изтърпя, нито да се спра! И ако мислите, че се смея с глас, пишейки, та чак се треса от смях, лъжете се, о, лъжете се! Та нима нормален човек (макар понякога да се подозирам сам в пълна ненормалност) би се смял на такава пошлост?! Затова именно с едната ръка пиша сега, а с другата си удрям... шамари по... оная работа

За цяла година впрочем Синодалното издателство преди години-време издало една книга и то... преводна, това вече съвсем сериозно - разширено и ревизирано от стария превод по-точно житие. И каките от издателството я развяват гордо, представят я, докато друг на тяхно място не би се показал от срам какво е "работил" цяла година. 

Митрополит д-р Кирил пишеше историческо-богословски изследвания, а сегашният пише "проповеди на тема постене", сам станал около 325 кила без обувките. Аха. Метаморфози. От сър Елтън Джон... Или "Метаморфозите" май на някакъв гръцки педал бяха, а?... Или на Оскар Уайлд? Или на един Борко Аврамов от Варна? То може и четиримата да са, намирам нещо общо помежду им, познайте какво. Айде, полудях!!

Единствената останала социална дейност в автентично църковен смисъл, безкористна и безплатна, е походна кухня в един дълбок църковен двор (c "трапезария" тип "От гларуси падат мокри подаръци"), известен във Варна като "двора на котките", веднъж седмично, някой път и с не много "редовна" храна, когато отецът, иначе свестен и вярващ човек, някому се предовери... И в кв. Аспарухово имаше, знаем, ама знаем и че двамата попове, които условно ще нарека максуденския афроамериканец и аксаковския дебелак, за да не се познаят, ако го прочетат и да се разсърдят, я провалиха, щото се скараха за две торби с картофи кой ги бил откраднал и то пред владиката.

Та като рекохме за котки и за гларуси, имах като малък на село една котка, сещам се сега, дето крадеше храна от кокошките. Веднъж й напъхах натопена в олио продълговата батерия за транзистор в гъза, защо бях доста развален от малък гаден копелдак, от само себе си някак се развалих - ни добрият родителски пример ми повлия, ни пердах... Затова и тате успокояваше мама, дето го укорява как ме глези и така щял да ме развали, с думите: "Няма, няма, запъртък не се разваля!" А мама ме биеше със звънливи и весели шамари от зори до мрак. Някой път и по среднощ ме будеше с шамар направо, види ли залепен хубав и мазен сопол на стената над кревата ми. Ех, какви хубави шамари имаше едно време, как звънтяха и валяха! Ама кел файда?!.. Та тая котка тогава веднага избяга, заедно с батерията в гъза избяга и никой повече не я видя. Вероятно отиде някъде и се самоуби. Сигурно се е хвърлила в язовира до съседното село Барган (сега Детелина - между село Крушово и Карнобат) от срам, че има батерия в гъза. Гледай ти какво честолюбие у една женска котка! А на българския "черен" клирик често цели 22 сантиметрови "паламарки" му мушкат отзад, па хич се не срами, ами се радва и чак хвали!...

Тогава татко за пръв и последен път ми посегна, като изтичах да му разкажа как е "избягала" батерията, понеже го намирах за много смешно, а ние с него много хубаво и дълго се смеехме. Тате Анчо се изблещи, изкрещя: "Мама ти, да еба, загубена!" и ме уцели с цял-целеничък хляб "Добруджа" по главата - от ония старите, по кило самунът.

Айде, Светославе, пак се почна!! Ама пък и айде да преобърнем малко стила, че от собствената си предна статия се почувствах доста патетично, препрочитайки я, та чак патологично.

Та най-трагикомичното в днешна Варна - църковен център за "духовно обгрижване на наркозависими", субсидиран и от Община, и от неправителствени, включително иностранни, организации, и с необлагаеми приходи от стопански и търговски дейности, щото е с "идеална цел", а месечната такса по 1000 лева на калпак, докато разходите по пребиваването на обгрижваните почти нулеви, щото не спират за там и даренията от частни лица... Можете ли да си го представите, на Църквата й се плаща за услуга "духовно обгрижване", при това шедро?! И не на Църквата точно, ами на попа, дето го върти под църковна "фирма"?! Абе Владико Варненска, не протестанти и римо-католици, не бахайците, ами даже на растафарианците да го опишеш това, че съществува и те ще ни се смеят!... Я опиши подробно целия механизъм на Пламен Сивов, че той ми мяза баш на растафариaнец по външна визия и маниерност, та да видим какво ще ти каже!

Ама тебе що ти е? Важното е всеки да си гледа в купичката и да няма недоволни силни попове в града. Особено сред по-популярните варненски в София, че нали и ти "патрика" се гласиш да ставаш! А питай ме пак тая година на Сирни Заговезни що само те здрависах! А питай се какво значи за авторитета ти, за който иначе лакеи ти пеят отвсякъде, че бил огромен, какво значи дето поповете до тебе някои се изхилиха, други поеха ръкостискането ми с тях, вместо целуване на ръка, а трети първи целунаха моята!... Само поп Гошо Фотакиев гледаше, според себе си, с каменно безстрастие като у агни-йога, а според мен като отровена с гъби бременна мъжка катерица, задето ме вижда.

И защо всичко така? Защо при Дядо Кирил пари имаше, та споменатата в началото седмица на Православната книга във Варна си беше цяла седмица - не работна, ами календарна. С кафе паузи за всичките - и лектори, и публика, с тържественa вечеря пак за всички накрая в последния ден? Защо в споменатия последно "църковен център" такса или нямаше, или беше символична, а за бройки, дето митрополията не успяваше да покрие, лично дядото често намираше частни спонсори?

Защото макар всички злоупотреби с неговото доверчиво чистосърдечие от близки и далечни, за които по-късно научихме, Кирил не смъркаше кокаин. Кирил не поддържаше харем от разнополови любовници. Кирил не държеше на заплата личен шофьор, а за такъв ползваше личния си дякон, камоли да е имал телохранители. Кирил не ядеше по едно агне на сядане. Прословутата му последна "луксозна кола" беше предоставена за временно ползване от дарител не на него, ами на митрополията. На трапезите сядаше с всички - свещеници: от попове до архимандрити и миряни: от обикновени прошляци до уважавани църковни настоятели, с една реч - който свари, та седне и разликата беше, че виното пред него е асеновградски "Мавруд", за нас "Кадaрка", пред него конякът е "Плиска", а пред нас бренди "Слънчев бряг". Кирил живееше в митрополията или в църковната вила за гости на "Траката", а не с разни Ачо-младеновци или с Бобита-Маркизи в апартаменти купени с църковни средства из града...

* * *

Мамицата ви, сган сифилистична, Кого убихте на Траката край Варна преди години и в какво превърнахте хубавия ми духовен дом, сатани в раса и с кръстове!!

Следва