Кога глупците маршируват (протестантизация по енорийски)

автореплика на Запорожски марш
и продължение на Събор без съборност

Докато воюваме медийно най-вече с разните странни и нови религиозни течения и формации, всеки от нас е скрил глава в задника на тоя пред него или над него, за да остане сляп, глух и безмълвен за факта, че множеството от нашите собствени митрополити в БПЦ са по-нагли, безцеремонни и противни и от най-безсрамния сектантски гуру, за когото се сетите и по-примитивни от най-безокия селски простак.... Гурувците поне се стремят да вършат далаверите си тайно или да са запознати с тях възможно най-тесен кръг от приближени и зависими от тях хора. Българските митрополити напротив - пред очите на всички вършат престъпления от всякакъв характер, без да се стесняват. Защо последното е така? Защото БПЦ-БП си е "извоювала" статут на недосегаемост - всеки опит за финансов и законов контрол, държавен или обществен, се интерпретира като опит за конституционно нарушение на институционалната недосегаемост на традиционното вероизповедание, която се тълкува превратно именно като институционална, а не верова, същевременно за всяка друга религиозна общност се изискват обаче с истеричен патос всякакъв вид проверки, контрол и санкции и това се представя и приема като "защита на православието" от същото това Изповедание.

Ако ние в действителност имахме православие, което да се защитава, митрополитите ни нямаше да могат да пристъпят прага на никой православен храм, а при опит за влизане, щяха да бъдат натирвани още от двора от богомолния и църковен народ, а мнозинството от енорийските попове щяха да бъдат прогонвани и с бой от енориите... Вместо това на митр. Николай му постилат червен килим между лимузината и външните двери на храма при влизане собствените му биячи в расо, както с очите си сме виждали, а даже и за розови листенца сме чували да му разпръскват пред стъпките.

* * *

Но какво е енория? Ами епархия какво е?? И защо границите на епархията са ясно определени - и териториално, и административно, и канонически, а тези на енорията са размити? Защото епархиите са феодални владения на митрополити, които се държат в тях като суверени, докато енориите са местните вилаети за техните мутреещи се попове - достатъчно, но не твърде много независими. Нашето православие, за което митрополитите гордо воюваха, неотивайки на Събора в Крит през 2016-а година, а техните адепти защитаваха правотата им главно във facebook, е унищожено и протестантизирано отдавна още на ниво енория.

А в християнска древност православната църква е разпознавана сред разколническите и еретически формации по това, че вярващите и черкуващи се християни са се събирали всички заедно на едно и също място за богослужение около своя православен епископ в дадения град - "епи-то-автон" по забележката в книгата "Трапеза Господня" на прот. Николай Афанасиев и всички тия общности в отделните градове на Християнската Вселена са се разпознавали помежду си като православни, държейки обща и неповредена вярата и Преданието на Иисус и Апостолите, пък еретиците не са били допускани дори да участват в тези събрания и в това се е осъществявал и православният, и вселенски/съборен характер на Църквата Божия в Христос-Иисус.

Появата на енориите (пароxии), според прот. Александър Шмеман пък в книгата му "Историческият път на Православието", идва тогава, когато християнството става първо позволена, а сетне и официална религия в Империята на Цезарите. Тогава Съборният храм, където е катедрата на местния епископ - катедралата или по-точно къщата (или катакомбните помещения), в които по-рано са се събирали шепа християни, стават недостатъчни да поберат черкуващите се в град, в който да си християнин е път и условие за обществен престиж. Тази нова ситуация налага обособяването на няколко и повече енорийски храма в даден град за нуждите на черкуването, а по онова време нито християнството, нито езическият свят познават "номинално религиозни хора" - всеки участва в богослуженията на своята религия ревностно и редовно. Но териториалният принцип продължава. Презвитерят, получил пълномощия от епископа, събира за богослужение в енорийския храм живеещите в дадена енория - квартал. А множеството храмове в централната част на града имат по-скоро монументална, художествена и сакрално-представителна стойност и функция.

А днес какво имаме? Християните от един край на града в неделя-сутрин се вдигат с автомобилите и семействата си, за да идат на богослужение в енорийски храм, намиращ се в другия край на града или даже в съседния град. Защо? Защото енорийската общност там им харесвала повече от тази в квартала им или другаде, защото попът там повече им импонирал, чувствали го по-близък. И що? Откъде-накъде? Не беше ли православието всъщност участие в свето-тайнствения живот на Църквата, който навсякъде и у всички православни е един и същ? И после - лична борба със страстите и благотворителност?... О, но аз забравих, извинете, вие искате да се чувствате приласкани, разбирани и нещо повече - уважени, предпочетени, фактори в общността, деятели! И затова, както е написал Блаженият Павел за последните времена, натрупахте си "учители по своите страсти", попове, дето да ви говорят "галещи ушите неща" и ви дават път за изява...

Така започна сепаратизацията и протестантизация на църковния живот у нас, вдъхновена и дирижирана първоначално от фондация "Покров Богородичен"... Днес си имаме енория на модернистите, до нея енория на антимодернистите, енория за цигани, другата за наркомани, енория за интелектуалци и художници... И всичките на по десет минути път, които понявга водят помежду си войни даже. Епархията се превърна в един голям facebook - множество групи "на един клик разстояние", различаващи се само по администраторите си и в интерпретацията на отделни, често незначителни въпроси. Разрушена е идеята за светотайнствен живот по православен начин, взривена е в самата си основа и сега имаме по градовете общности от сектантски тип и по протестантски модел, носещи само името "православие" и външната му форма, номинално православни, което не пречи на всяка да се счита по-тайно или по-явно за "по-православна" от съседната. 

Но с номинален патрика ще е номинална и църквата нали?

Това е църковният модернизъм /и даже постмодернизъм/, на който не устояхме. А това, че нашите не отидоха на Събора в Крит е пирова победа, защото след тази "победа" ние ще станем още по-малко православни, вместо обратното. Православието се защитава доколкото го имаме, битката за православие е битка за нещо съществуващо, а нашата критска битка бе бой с вятърни мелници, щото зад тоя подвиг нищо реално не стои, нищо "за пазене".

* * *

В екзархийското българско минало хората от дадено село, градче или квартал в голям град, истинските нотабили по-точно, са набелязвали някое хлапе със съответните заложби, като е бил водещ не само религиозният му интерес, но и личностните качества - ум, морал, възпитание, което е завършило най-малкото първом местното килийно школо и е проявявало ревност за участие в църковния живот като четец и певец например. Изпращали са го да учи със съответната стипендия от местната община в чужбина най-често: Гърция, Сърбия, Русия. Завърналият се обратно млад човек е бил препоръчван и налаган от спонсориралата го общност на църковните власти и той обикновено е ставал свещеник именно сред нея.

Днес обратното - владиците изпращат мъжките си любовници или лакеите си да се "изучат" нейде, според възможностите си, а поповете синчетата си, след което им подаряват енории, с които нямат нищо общо, дето са най-често и празни за богослужение. Те имат заплата и достатъчно треби, щото българинът може и на литургия да не стъпва, но се ражда, венчава се, кръщава деца, прави водосвети на коли, коне, магарета и апартаменти и умира. Всеки българин поне пет пъти ще влезе в храма, започвайки с главата и завършвайки с краката напред, следователно колкото по-голям и населен е кварталът, толкова е и по-сериозна войната за попското място там между владишките подмазвачи и интригите помежду им.

Да не забравяме обаче, че има и проекти, сладки проекти с много пари за усвояване "по църковна линия" за "съживление и възраждане на енорийския живот" - неправителствените от Сивов, правителствени и ЕС-проекти - при Желев. С това започва "правенето на енории". И така попове, дето собствените им роднини не щат да ги погледнат, камоли истинските им енориаши в квартала, се оказват в центъра на велики събития и дела, в центъра на църковни и духовни съживления "по енорийски".

Но поп курварин ще събере курвите не само на квартала, но и на целия град, попът пияница - пияниците, попът бандит - престъпниците, попът непрокопсаник - непрокопсаниците, сакатият умствено поп - глупците и посредствените. И тъй, сдобиваме се с пет-шест "енории" от по петдесет-сто души, като се различават една от друга само по "администраторите", също като във facebook, събрани от кол и въже, от целия град и околностите му, че даже от съседни паланки, села и градове. И как събраните по тоя начин енориаши могат да бъдат коректив на попа си, като са негови духовни клонинги?!

Къде е православието в това?

Но вие воювайте за православие, воювайте!!... Вас глупостта ви ще ви изостави чак като ви напусне сянката ви.