За робията и сметките на българския поп

Единственият момент, в който на българското "бяло духовенство" - поповете са били внесени някакви социални осигуровки, е докато митр. Кирил Варненски и Великопреславски изпълнявал длъжността на временно управляващ митрополит и организатор на изборите за нов владика след смъртта на митр. Арсений в Пловдив.

По разказите на мой близък познат варненски свещеник, дядо Кирил заварва в сметките на Пловдивска митрополия 20 000 000 лева, спестени от митр. Арсений. Веднага превежда в сметката на светия синод 6 милиона от тях, с които се покриват социалните осигуровки на всички свещеници на територията на БПЦ. Моят познат в черна рокля и странна шапка продължава със сметките, споменава за някакви още 5 милиона, за които не разбрах къде били дадени и накрая заявява, че се губили общо 9 милиона, дето ги "писа в сметката" на дядо Кирил. На моя човек окото му е по-голямо и от шкембето му, тоя години наред беше абсолютно уверен, че в църковната организация, в която допреди месец и нещо работих, съм взимал по 1000 лева месечно, докато взимах цифром и словом 283.40 лева, тъй че, не е изненада никаква, че е твърдо убеден как някой е прибрал 9 милиона, друг 100 000 и т.н., пак аз скромните на техен фон - 1000 лева, докато за него кукиш. За него сме чували да е споделял пред общи приятели как види ли пари, се разтреперва, следователно допускаме, че сънувайки ги направо еякулира.

Факт са и нещата, които направи в Пловдив първоначално Николай - подмяната на расата на свещениците, ремонта на някои храмове и манастири, увеличението на попската заплата с 200 лева повече, отколкото е в останалите епархии на БПЦ. Факт са и закупените лимузини, и оргиите с местния бизнес и политически елит, на които се е леел алкохол, изобилствал е кокаинът, както и младите момичета (или момчета - по избор), за които са наемани цели етажи в парк-хотел "Ленингард" или "Новотела" по разказите и на еп. Генадий Стандзиус, и на някои словоохотливи пловдивчани... Факт е и луксът в митроплията, поставените от Николай охранителни системи, екипът нает за личната му охрана от 4-ма души, асансьор за... двата етажа... С маниерите и начина на живот на +Николай не останалите му 9 (или 12) милиона, а 90  и 120 бързо и лесно ще се стопят.

Но ние в момента не смятаме кой какво е взел или изхарчил и за какво, ами рисуваме портрета психологически на българския поп, гледайки го фронтално и "натюрел" в лицето на моя познат, дето види ли пари, примира и го тресе, а заедно с това слугува за жълти стотинки почти цял живот. С около триста лева месечна заплата, без социални осигуровки, с богослужебни одежди от найлон върху раса и подрасници от лоша коприна или даже също от найлон при летни адски жеги... Аз затова и всеки път видя ли го тия дни, все го питам: "Отче, отче, не ти ли е горещо с тия всичките дрехи?!", а той почна да се тросва: "Млъквай, стига вече бе!!". Заплатата на митрополита му е двойна и тройна, същевременно митрополът има пълен и абсолютен достъп до епархийските каси, по два пъти годишно българският владика оставя баснословни за нашия стандарт суми, за да се облича в гръцки църковни магазини в скъпи и удобни богослужебни дрехи и раса. А назначен само с една заповед, без никакъв трудов договор с митрополията, попът във всеки един момент може да бъде запокитен нейде в най-затънтения край на епархията, в села с по пет бабички, където не само пари никакви няма от треби, ами Месечината гледа цяла нощ през дупките на храмовия покрив, докато на две пресечки от храма - в гората отсреща, се ебат вълците. Последното може във всеки един момент да се случи не само, ако попът ядоса владиката, но ако стъпи накриво пред приближените му свои събратя попове, пред чистачката в митрополията, в случай, че владиката я поебава отвреме- навреме, пред шофьорът му или пред братовчед му.

Пловдивското свещенство е доволно обаче - имат по 200 лева отгоре твърдо, с които могат да си платят тока, а когато сайбията им се ядоса или реши да стегне каиша около шията им, обича да казва, плашейки ги, че скоро пари за надбавките може да няма и им напомня как събратята им във Велико Търново и стотинка за заплата не взимат, а ядат... свещи. За да не загубят 200-та лева, те бързо забравят, че ако бъдат разпопени по някаква, често случайна причина изпадайки в немилост, ще останат на пазара на труда даже без няколкомесечните помощи, които инак получава всеки продавач на зарзават от държавата, бъде ли му прекратен трудовия договор и гневът им към владиката се стапя, още преди да се е надигнал. За да запазят едни 200 лева върху 300-та, подхвърляни им с презрение като на кучета, те ще си замълчат за всяко престъпление или налудност на Владиката си. Така е в цялата БПЦ в момента, макар и за по-малко, отколкото в Пловдив, пари, а в Търново даже и за без пари, ами за мижавия процент от продажбата на свещите и требите.

И ще злобеят, подобно на моя цитиран вече приятел в расо, не само срещу владиците си и приближените им техни събратя тайно, но и явно дори срещу тия, които са им направили добро. Това е българският поп, няма нищо общо с оня образ от Възраждането ни. Не очаквайте нищо от него добро.