"Много сенки разменят местата си, сто идиота си подават ръка... А някакъв тип си мели кайма!" (Милена Славова)
С новите митрополити нешата и не се промениха въобще, и се промениха доста в известен смисъл. Зависи от каква перспектива ги гледаш. Домакинки, секретари, шофьори, разни "байовци", както се наричаха обслужващите работници по подръжката в държавните учерждения в близкото минало или дребни хитри попове колят и бесят, решават - забраняват или разрешават и сега, както и преди. Докато владиците си гледат "кефа, разврата и масрафите". Така беше във Варна за времето на дядо Кирил, ако си достатъчно глупав да им се довериш на тия, а не се опиташ да стигнеш директно до него, така е във Варна и сега, но с тази разлика, че владиката не можеш да го откриеш, па и да го откриеш, полза голяма няма да има.
Така в момента е и в Старозагорска епархия. Там нито Наташа Войкина - госпожата предмет на текущите ни публикации, нито даже митр. Киприян Старозагорски нещо решават. Там решават секретарят Петър, според чиито думи лично "реди и подрежда свещеници и разпределя енории" и бившият Шипченски брат Богослов, точно както навремето в Русенска митрополия любовникът на митр. Неофит (нине здравствующий номинален патрика) Ачо Младенов или дяконите на Калиник във Враца. Същевременно +Киприян-Азисът има само една цел и интерес - да имитира музикално диригенство, за което няма нито образование, нито умения, но според стария виц, сбъдната е една мечта - да "работи" поклащайки палчица.
Кое е различното обаче. Различното е сега, че тези, действителни "управници", останаха в сенките. Преди можеше да им се сърдиш, да се пробваш да ги заобиколиш и наиграеш, сега не, защото фокусът е в други, които обаче нямат нищо общо със случващите се наистина неща, които са "фактори" и "величини" само във виртуалността. Отваряш facebook и оставаш с впечатлението, че ако искаш да разбереш какво и защо се случва във Враца или Стара Загора, трябва да питаш Наташа Войкина, за Сливен - поп Силвестър... Поглеждаш "листа им с приятели", подбрани обикновено да са впечатляващи, като с 99% от тях тия не са говорили лично никога, камоли виждали, а едва с 10% от тях е вероятно да са разменили по някоя реплика в чата от сорта на "Здравейте, честит празник!", което обаче не им пречи къде несъзнателно, къде съвсем съзнателно да те оставят с впечатление, че в едно гърне пърдят. Но ти се зачиташ в статусите им, преброяваш "по имена и цифри" лайковете им. вглеждаш се в снимките и публикациите и си казваш - "Ами да! Това е моят човек за туй, което ми е нужно!" Много често самите те нямат намерение и желание да оставят точно това впечатление, ами просто обичат да говорят и да бъдат слушани, да кажат нещо всеки ден и да се покажат. Ама ефектът е един и същ, независимо искат ли го или не го искат. Те сега са "говорителите", "свързочниците", "пи-ар" на владици, които пък рядко нещо въобще за тях знаят или ако го знаят, тайно им се присмиват - искаш ли среща с владиката или най-малкото да си пофантазираш какво е на конкретен владика мнението по някой църковен или богословски въпрос, чати си с тях или чети между редовете на често противоречивата им и объркана виртуална активност.
И така, църковното Задкулисие, с което преди четири-пет години тъй дръзновено се борихме, че даже решихме как сме го преборили, което доскоро се маскираше и търсеше сенките, сега застана зад едно двойно криво огледало, наричащо се facebook, защитени двойно днес - не само с глупостта ни, но и със собствените ни фантазии за нашата значимост и величие. Задкулисието ни остави да си играем ние самите на задкулисие във facebook, а лелки, байовци и шофьори продължиха да управляват цели огромни епархии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар