Как се създава лична религиозна фирма с православен етикет

"...и няма да простя Каравелову нито една от неговите политически подлости" (Хр. Ботйов)

Ако вашата религиозност е окърмена с историите за светци, които с една торба през рамо и окъсани раса са навлизали в джунгли и там са покръствали само с едната гола проповед  и струящо от всеки техен жест човеколюбие и благочестие цели туземни племена, ако се възхищавате на св. Герман Аляскински или на римските мисионери от филма "Мисията", които са покръствали с риск на живота си и после с не по-малък риск са отстоявали човешкото достойнство на кръщелниците си пред самия папа и обкръжаващите го богати търговци на роби, ако Майка Тереза и нейната дейност в Индия ви е на сърце или тази на Архиепископа от Вселенската Патриаршия Атанасий в Албания, или пък на руските, сръбски, румънски свещеници и епископи в техните общества днес... Сбъркали сте значи църквата, където да търсите тия работи, за да ги видите и да се възтрогнете.

Две бяха доскоро емблемите на плахо и хилаво възраждащата се след 45 години комунизъм и повече от две десетилетия "бандитски преход" в България православната църковност, опитала се да си "спомни" дейността и житейското дело на митрополити като Варненския Симеон в духовната просвета и социалното поприще... Постепенно, разбира се, тези възстановки или реминисценции от славното ни Еказархийско минало, макар и разколническо и схизматично, заглъхнаха, умряха (или са пред умиране), превърнаха се от сенки в карикатури на първоначалния си замисъл. Центърът-приют за хора в неравностойно социално положение на отец Иван от Нови Хан и Православният център за духовно обгрижване на наркозависими във Варна.

Те не сполучиха в мисията си да "измият очите" на клира пред обществото, не само защото някои от тях се комерсиализираха, превръщайки се в търговски организации, предлагащи "социална услуга в религиозен десен", а и защото слабите пламъчета на духовна надежда, които тия запалиха и пробудиха в българското общество, бяха своевременно и доста бързо погасени от помията на владишки разврат, корупция, междуособни войни и грозни престъпления.

* * *

Ако това дело беше все пак от Бога обаче, щеше да устои въпреки всичките разрушителни центробежни или центростремителни въдовъртежи. То обаче е родено с "малформации" на лични амбиции и користолюбие. Дълги години мъдрото и благо отеческо ръководство на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил тушираше и компенсираше тия недостизи, но след смъртта му се видя целият комерсиален характер на начинанието. ПЦДОН се оказа "спасение" само за децата на богати родители, способни да "заплатят социалната услуга", при това вече със съмнително качество. При това не само заради безхаберието на Новата Владика, дето гледа само шкембето си и разврата, както и болните си амбиции за бяло було следва само, но и на решението на попа, който предпочете рахата и относителния си комфорт пред Евангелския Императив.

* * *

Първоначално това беше дело енорийско... Дърпа ме дяволът за езика да се подиграя с това, а се колебая, щото мнозина от участвалите в създаването му нововъцърковени православни християни с любов и радост го възприемаха като благословена част от новия си енорийски живот. Не искам да се подигравам, щото уважавам тяхната първоначална гореща любов към Христа и Църквата... Но оня ме дърпа за езика, простете ми... Това беше и време, в което фондацията на Пламен Сивов "Покров Богородичен" наливаше луди пари в "съживяване на енорийския живот в БПЦ" чрез финансиране на подобни инициативи. И след като нашите свещеници не успяха да се включат като "включващи" (а пробваха) в "Десетилетието на ромското включване" към щедрите пера за такава дейност от Община и държавни власти, откриха богатата мина на наркоманията - на хора, дето и да ги изоставят община, държава, НПО-та, родителите им ще продължат да дават мило за драго за спасението им... Тогава още не бяхме опрели обаче до кръвта и потта на майки и бащи, щото Сивов тъкмо се беше върнал от USA и раздаваше "едни луди пари" за такива работи... И тези хора ние все още можехме да обгрижваме с любов и вяра, щото вълчият ни глад за пари от другаде се утоляваше.

Но Сивов пари спря да дава, щото свършиха. По-точно свършиха парите на изпратилите го от ДС (включително негови роднини) в USA да се учи на занаята с НПО-тата, които тия бяха готови да дадат, преди да вземат от БПЦ "големите пари" - имотите, чрез които всеки устремил се към бялото було митрополит днес е длъжен да търгува за него с олигархията - било чрез обещания, било чрез дребни засега жестове.

След като Сивов се оттегли от отговорност, за да пее песните си "Охлюв" и "Чурулик", нещата взе в ръцете си Светият наш Владика Кирил. Кога със заповеди към големите централни варненски храмове, кога с уговорки в Общината, където той имаше добри връзки, основани на взаимно уважение, кога с пари от митрополията или от бизнесмените около него, работата продължи, при това още имаше любов и всеотдайност, щото още не се бяхме увълчили хубаво... Ей затова сега аз ги проклинам! Цялата тая гняс попска - "от А до Я", че още не беше Кирил погребан, когато вече търгуваха с групите сред убийците му за неизстиналия му жезъл... 

* * *

Няма вече фондации, няма вече Владика. Сивов свърши кинтите, изпя си песните и в момента само върти явни вече свирки на митр. Николай. За +Дебелата Берта, която най-добре плати за Варна, тука е само място за събиране на пари и силни приятели в подготовка на голямата битка за София след смъртта или оттеглянето на "патрика" Неофит и Бог ни е свидетел, че в това отношение поне като Неофит не сме, затова му желаем второто, а не първото.

И имаме вече собствено НПО със "специалисти", обучени да предоставят услуга според новите стандарти на ЕС и НПО-тата - обучени с няколко семинарчета с мултимедийни презентацийки, два "умни разговора" с някого край шведски маси и красиво изписани "сертификати", зад които стои основно разходката и голямата лъжа, че някому се учим да помагаме, докато всъщност взимаме заплати от родителите на богаташки синчета. От тия "сертификати" впрочем сам имам дузина, но тъй като са ламинирани, не мога да ги ползвам за това, за което единствено стават, още повече, че единият е подписан от Бисер Божков, а другият от човек, на когото аз писах "изложението".

Затова напуснах след повече година конфликти с всички, заради това, в което сме се превърнали, се отказах. Защото предпочитам чиста (поне за нещо) съвест, отколкото група "сертифицирани специалисти" да ме наричат конструктивен... Защо го пиша сега това ли? Мисля че след 11 години имам право да го сторя нали?

П. П. Да се държим по европейски, нали сме "сертифицирани", предлагам, щото инак тука, където съм отседнал, ми се намират подръка и някои много интересни протоколи за дадени събития, споменати в текста. Скоро ги открих.