Как се "богословства", докато те сърби путката

Членове на религиозна общност, които нивга не са преживявали усещането и мисълта за Богооставеност като лична, екзистенциална катастрофа, за които смирението и покаянието не са вътрешни състояния, ами роли и думи, които могат да се "изиграят". Смирението се изразява в демостративен отказ от мислене и разсъждаване, а покаянието не преминава отвъд затрогващи неясни чувства, породени от минорната атмосфера в храма - ще ги видите снимани увити в шамии, с поли доземи, под които обаче често прозират прашки, държат свещички, а в лице неистово се стремят да наподобят изражение от икона, като най-често го докарват само до това на слънчасала овца.

И кулминацията на тая драма е когато някой, като Пловдивската Владика, пред тях вземе, че припадне, което тоя обикновено прави на средата или в края на голям църковен пост и то най-често пред очите на събраните богомолци, за да го видят как пости до самоунищожение... Пее, цял вдаден в богослужението, мирисът на тамян се смесва с тоя на скъпите му парфюми, а гласът му с гласовете от църковния хор или духовните му евнуси на клироса, па изведнъж се строполи на пода изнемощял от "пост и благодат". Туше!

Тоя водевил, който всички взимат адски насериозно, подменя и замества всичко - и покаяние, и истинско преживяване, и съвест, и срам, и страх Божий "с любов и вяра"... А една жена в ъгъла на храма неистово се опитва да се разплаче, но не заради греховете си, които рядко счита за истински грехове, а от кравешко умиление. Примигва с черешовите си очеса, почти се насълзяват, но уви - толкова я сърби путката, че не успява да се концентрира достатъчно за целта... Ха!! Сетих се един виц, дето не е много в смислова връзка с тия неща, но пък е хубав:

Влиза циганка при генеколог и му вика:

- Докторе, имам проблем с путката!
- Не се казва "путка", а "вагина", - срязал я - затова сега излез от кабинета ми и като влезеш пак, го кажи както трябва!

Оная излязла, след малко пак влиза и пита:

- Абе, докторе, как й беше на путката ми фамилията, че забравих?

Малко не ви ли прилича това на изповед при свещеника на стара прясно въцърковена номенклатурна партийна курва?

- Отче, грях ли е, кажи ми, че съм тъй наивна и добра?!

* * *

После идва проповедта. Пловдивската Владика ще говори за пари, имоти, политика и геополитика, за патриотизъм и история, Варненската Владика колко силно съжалява, че е толкова дебел, Търновският и Плевенският за "враговете на Църквата", които са се фиксирали в тях да ги омаскарят и съборят, като така всъщност ще съборят Църквата. Един ще богословства по сайта "Бъди верен" и книжлета на руски Гоголевски святоши, друг ще мъчи сакатия си мозък с вариации по проповедите на нови гръцки проповедници, прочетени в Двери бг.

Както "богословстват" владиците, тъй и поповете, това повтаря несръчно и причта. В Пловдив говорят под път и над път за неовизантийска симфония, която се разбира като църковна мутрокрация и обществена клерикална теокрация от ислямски тип. В Сливен за секса през пости, за секса в гъза, за секса без секс и изобщо като цяло главно за секс. В Русе се чудят дали аджеба педерастите, които живеят на съпружески начала в митрополията им и са си "верни", са по-добри от педерастите развратници, а във Варна миряните обсъждат какво заболяване има владиката ни, че се удвоява и утроява през месец, но на никой през "благочестивото" съзнание не минава даже мисълта, че всичко се дължи на факта, че яде като разпран... Богословие на парите, богословие на насилието, на търбуха, богословие на хуя, богословие на Содом и Гомор... Важното е за нещо да се говори, няма значение за какво, та да не чуем Божието мълчание, да не усетим Неговото отсъствие във всичко това.

Непокаяли се, непроменени, без съзнание за нужда въобще от истинска промяна, недокоснати от Светия Дух. Ние даже в мнозинството си не сме и "чули, че има Свети Дух", за нас това е име на храм, на църковен празник или най-много някакво "небесно електричество". Както кръстникът номинален християнин по време на свето кръщение чете вместо кръщелника си Символ верую, виждайки го текста за сефте - "...Разпнат при Потния Пилат", "...Духът Светаго, Който е говорил през прозорците (или чрез призраците)", така и сами ние чуваме и разбираме "Печат дара Духа Светаго".

* * *

Любими мисли - таван на богословието ни...

"Не съдете, за да не бъдете съдени е казано, свещениците има Кой да ги съди, не ние". Ех, как прилича тая конструкция на Титовото "Мене ще ме съди само Партията!" Но няма ли разлика в това да осъдиш човека и да отсъдиш за делото му, няма ли разлика като кажеш: "Крадецо, в ада ще гориш!" и "Ти открадна! Ти уби, ти измами..."? Щото както е писано "Не осъждай!", тъй е написано и "Горко на тези, които наричат злото добро и доброто зло!"

Нека си мълчим за греховете, които виждаме, че даже и очите ни бодат, щото трябва да имаме любов, пък според Апостола, "любовта дълго търпи, всичко извинява". А със Закона Божий какво се случи?! И кой е онзи, който може да "иде отвъд Закона" заради любовта? Не ли тоя, който е постигнал светостта? Този, комуто Законът е изписан в сърцето. Този няма да пренебрегне Закона, заради някаква абстрактно чувствана любов, която често е чисто и просто маска за страх и човекоугодничество, на користолюбие. Този ще поеме върху себе си чуждия грях, ще изтърпи последиците му върху себе си, вместо ближния, ще превърне чуждата болка и в своя, но не ще зачеркне "и йота от Божия Закон", щото християнска любов е винаги жертвена, но всякога трезвена и лична.

* * *

Двама наркомани от лекуващите се покрай енорийския ни храм миналата година задигнаха на два пъти касичките със стотинки. Кражби, възлизащи има-няма на по 20-30 лева. Свещенниците веднага сложиха в храма, че и в двора, камери за видеонаблюдение, вързаха касичките с вериги... За 30 лева. Срещу единия пуснаха оплакване в полицията, беше обявен за национално издирване и сега лежи в затвора. Заради няколко други кражби и 30 лева? Добре, кражбата е кражба и не бива никак да се толерира, ако ще да е за 30 стотинки. Но защо един изпаднал наркоман лежи в затвора за 30 лева откраднати пари, понеже е бил в абстиненции, а пред владиците си, задигнали милиони от чиста наглост и лакомия, тия мълчат и се умилкват?... Ние и половин люта дума не смеем да им кажем на тях и на владиката, щото не е "смирено и благочестиво", нямаме право гласно да отсъдим за делата им, а те за 30 лева за нас не просто отсъждат, ами и ни осъждат. "Не съдете, за да не бъдете съдени" за тях що не важи?... Но не чакайте толкова дълбока мисъл и идейна последователност от путкиното "богословие"!

* * *

Тръгнал дядо Гавриил Ловчански преди години да носи един милион синодни пари "на сигурно" в руска банка. До Москва не стигнал, щото пътьом се отбил в Париж, където купил апартамент на конкубината си рускиня. Но за него няма заснемащи камери пред църковните каси, за него има микрофони на всякакви медии, пред които разправя "как спасили с братята си владици Православието, като отказали да ходят на събора в Крит". Добре, те спасиха Православието от лошия Вартоломей и папистите, ами Православието от тях кой сега ще го спаси?

Толкоз!! Вдигайте се веднага, щото аз такъв свински ярем няма да търпя, нито морал престъпници ще допусна да ми четат!!