Да, я пишу, как дышу!

"Спасяват ме все циганите, защото те имат сърце и милост за всекиго от нас" (из сръбски градски шансон на Джордже Балашевич)

на Момичето край Полската граница

Тия дни реших да спя, без да спирам 24-часа. И не защото бях уморен, не. Просто ужасно ми се сънуваше. И като всеки улегнал мъж, на прага на средната възраст, реших да проявя благоразумие, основано върху възраст, мъдрост и опит. Реших да заспя почти трезвен, за да не сънувам ужасни неща или налудности. А и се знам, че като съм влюбен и Любимата ми е далеко, заспя ли пиян, силната ми интуиция се смесва със страх, ревност, вина, комплекси и мрачни догадки така, че често съм се будил с потекли още в съня ми сълзи. С годините разбрах, че това не са само директни, изплували в осъзнатото, попадения на интуицията в самата истина, но и нерядко "лъжи от лукавия", които имат за резултат, довериш ли им се, да предопределят поведението ти наяве, тъй че в явността да получиш обратното, на което е всъщност... И затова заспах съвсем трезвен, за да сънувам хубави неща... Така сънувах два съня един след друг, макар и всеки с хепиенд посвоему, но коренно различни - първият без Тебе, Малечке-Палечке, а втория с Теб, за  да разбера, че не винаги с опита идва мъдростта и често т. нар. "мъдрост на старците" е всъщност маскиран в умни думи страх и украсена със сложни изрази глупост.

Трезвеният налудничаво-весел сън, но без Теб:

Сънят започна с мисълта, че трябва да намеря и събера пари.

И измислих следното - ще ида до Варненските централни Гробища, събрал екип актьори и кинематографи любители, за да заснемем web-сериал комедиен в жанр хор и фентъзи как си говорим с мъртвите и за мъртвите. С него ще направим пари в Youtube. Нищо не се получи, не помня защо, но се изпокарахме май помежду си, преди даже да решим какво и как ще снимаме.

Тогава се появи един покойник, ама не като дух, ами от плът и кръв, току-що излязъл от гроба зад мен. Потупа ме по рамото, а аз като го видях, изобщо не се стреснах, щото няма нищо по-естествено за един сън нощем в гробищата да видиш точно това.

- Слушай, мъжки, кефиш ме, хитър пич си! - започна мъртвецът - Цял ден ти гледам щуротиите от гроба.

Оказа се, че насред гробищния парк има къща, в която си живее, съвсем буквално, живо и здраво симпатично циганско семейство. Настаних се да живе у тях.

С моите домакини да организираме екскурзии за покойниците. Имаше например там загинали във войните войници. Ставаха от гробовете, обличаха се в костюми или униформи, които не беше ясно откъде взимаха и отивахме заедно на полето на битката, в която бяха загинали, там правихме театрални възстановки на битките, само че с дървени оръжия. Мъртвите ни плащаха за това с пари, които не беше ясно откъде намираха. Не помня всъщност дали ни и плащаха.

Така решихме с циганското семейство да започнем търговия с хранителни стоки, които продавахме за препродажба в магазините из кварталите край гробищата. Храните идваха при нас без пари. Всъщност знайно май как, сетих се, обаче чак като се събудих, като си припомних, че в съня ми бяха цигани. Натрупахме страшно много пари и седнахме да се разберем как да ги делим. Поисках за мене 30%, а за тях да остават 70%, щото все пак съм сам, а те цяло семейство. Съгласиха се. Рекох да се отметна, че ми се стори да искам много, а да искам само 10%, но намалих процентите само до 25. Сетне се прибрахме след работния ден, изсипахме чувала с пари право на пода в къщата и всеки почна да събира пари, колкото може и докопа, по джобовете си. Обаче се сетихме за договора и си ги разделихме накрая, според него. Моят дял натъпках по джобовете си, а своя те събраха в едно чекмедже.

Тогава едно от децата, около седемгодишно момченце, хвана чекмеджето и рече:

- Отивам в кръчмата, за да изям и изпия всичко това още сега!

- Стой! - викнах - Така не бива! Това са парите за всички вас!

- Остави го да иде, - възрази майка му - нека от малък се учи какво е да си циганин. 

Така попаднахме в гробищната кръчма. Като влязохме вътре, видях стопанина да прави секс с някаква сервитьорка върху една празна маса, докато на останалите мъртвите ядяха и пиеха, без това въобще да ги притеснява или да им прави впечатление особено дори, но аз реших, че пречи на моята компания.

Приближих се и го помолих:

- Господине, престани с това!

Тогава изведнъж той литна към мен ядосан и увисна буквално във въздуха над мене.

- Аз съм вампир на 400 години, глупако! Как смееш да ме безпокоиш?! Сега ще те изям!

- Като си вампир на толкоз века, - рекох му хладнокръвно - не се ли срамуваш да се рееш над главите на хората като надут вместо балон презерватив?

Преди да успее да се окопити от шока заради моята дързост, отчупих крак от един дървен стол, скочих връз масата и като се озовах на нивото на гърдите му, забодох крака на стола, вместо дървен кол, право в сърцето му и още преди да се строполи на пода, пресегнах се към ятагана, който видях да виси на стената и му отрязах  с него главата.

* * *

Събудих се. Хубав сън, ако не нормален, то поне безобиден. Без черна скръб и сълзи по възглавницата на събуждане... Присещах се за някои моменти, разказвайки си го наум, за да го запомня хубаво и се кисках тихичко наглас. Ама Тебе те нямаше вътре никак като присъствие, освен като далечна асоциация, може би. Сипах си водна чаша с водка. Изпих я сравнително бързо с две-три цигари, обмисляйки има ли някаква следа от тебе там, за да се усмихна истински или да поревнува малко. Не, нямаше. Написах ти в месинджера: "Моля Те, ела в съня ми, но лично Ти, за да го пазиш и осветяваш!" Дочаках да видя, че си прочела съобщението, довършвайки втората чаша. Видях, че си го прочела, видях и отговора ти: "Гарно, Любимий, дойд, гарних снов!" Отпуснах се назад и отново заспах...

Прекрасният пиянски сън с Теб:

И този сън започна с Покойник. Само че с такъв, дето в моите сънища почти никога не е покойник, а дори когато е покойник, нивга няма връзка ни с гроб, нито с ковчег, а е оживял съвсем напълно и наистина покойник, без дори да мерна бегло неговата смърт. Нещо повече, сънят ми почти нивга даже не познава факта на неговата смърт. Бяхме в апартамента в Карнобат, в който преди над 25 години живееше. Аз за Карнобат не съм ти разказвал, а само за къщата ми покрай Бургас нали? Е, Карнобат е малък град до град Бургас.

- Ето, тука, сине, ще живееш, - рече, показвайки ми апартамента - а сега тръгваме на пътешествие.

И тръгнахме. Пътьом се оказахме трима. Той, аз и някакъв поп, когото не познавах. Вървяхме пеш през някакви поляни. На смрачаване стигнахме до една горичка. Не се виждаше къде ще пренощуваме. А тате изведнъж се разболя. През пет-шест метра трябваше някъде да присяда, щото започна да се спъва. И аз мернах на полянка в гората, в която влязохме, празна дървена хижа. Знаех някак-си в съня си, че стопаните й никак не са безобидни и съвсем скоро трябва да се върнат, но трябваше да влезем. Въведох всички вътре. Малко след като влязохме, се чуха как си пристигат. Не знам откъде, по дяволите, знаех в моя сън и какво ще търсят в гората край Карнобат, но знаех че, са разбойническа чета. Вкарах всички в някакъв много широк празен гардероб, за да се скрием. И изведнъж в гардероба се преобразихме - останах аз, огромно куче и кафява мечка, заедно с появило се незнайно откъде уплашено детенце. Аз ту стоях между тях, ту с останалото от попа расо, се опитвах да скрия тази наша чудна група, като зад завеса. Мечката и кучето ме ближеха по дланите, току подгризвайки ги, най-вече мечката, откъм дясната ми страна... Но знаех, че не е за да ги наранят, а ме подканяха да предриема нещо. А детенцето подскачаше и ме подърваше настоятелно в същия смисъл.

Реших се и излязох. Попаднах право пред очите на предводителя.

- Ние сме гости-пътници! Нямаме къде да нощуваме! Гостът е свят!

- Не сте гости, а натрапници! - пресече моята увереност онзи и леко ме плесна зад врата.

- Не посягай, - рекох му - не виждаш ли, че с нас има мечка?!

И изведнъж осъзнах, че вече с мене няма ни мечка, ни огромно куче, ни поп, ни... ходжа. А детето се беше превърнало в... Теб. И тогава реших да го перна с юмрук в мутрата този бандит, па каквото ще да става. Но не успях, защото изчезна и той, и бандата, и гората. Озовахме се двамата с тебе в някакъв град, който по неизвестни причини трябва да напуснем бързо. На един завой обаче, пред стълбището на някаква къща, от сред чардака, се провикна да ни спре... баща ти. Аз него никога не съм го виждал, ама нали знаеш в сън как е - още преди да рече дума, осъзнах че, това е баща ти.

- Спрете! - викна - А ти се прибираш обратно в Украйна! - допълни към теб.

Сетне ме хвана здраво с длани през лактите, за да не посягам, а аз нямах и намерение и заобяснява:

- Направи грешка да я вземеш от гарата в Киев! А аз съм... белоруски милиционер, даже офицер и всичко знам и виждам!

От тука насетне всякаква логика свършва, щото нито в съня ми съм ходил за Тебе в Киев, нито баща ти е белоруски милиционер (поне аз не знам да е така), обаче изведнъж приех, че всичко е така, както ми обяснява, целия си по-предишен сън забравих, сякаш това беше съвсем нов, започнал току-що сън, в който старият е прелял, без да остави почти нищо от себе си в новия, освен... Теб.

Капитулирах. Погледнах татко ти в очите и само рекох:

- Моля те, дай ми я! Кълна се, че ще правим секс с нея чак след сватбата!

- Не!

- Не те лъжа!

- Не си я виждал даже гола ли? - попита с леко подозрение.

- Не! - излъгах, без да ми трепне окото.

- Това е добре! - поомекна.

- Е?

- Не!

Изпълни ме страшна скръб. Погледнах те, мислех, че и ти скърбиш. Да споделя скръбта. Но не, ти ме гледаше щастлива и влюбена, сякаш нищо страшно не става.

- Стар си за нея! Много стар!- продължаваше татко ти.

- О, аз ще започна да живея здравословно, за да живея по-дълго, та да се грижа за нея повече!

(Е, тези мои последни думи си ги измислих, нямаше ги в съня, но ги добавям, за да те поразвеселя сега в разказа)

Тогава се намеси майка ти, която се появи отнейде също и рече:

- Аз пък съм склонна да му я дадем на българина.

Седнахме тримата на къщния праг "на преговори". Баща ти започна да мълчи намусен или да изрежда с недомлъвки, някакви възражения, дето впоследствие излязоха несъстоятелни, като даже ти му възразяваше в спора,  а майка ти ми заговори, ама едно такова мелодично и провлачено напевно като в речитатив на руска народна песен... Ох, добре де! И това си го добавих сега последното с цел настроение и колорит - за фолклорния речитатив! Опитвам се да разкажа всичко истински и неподправено, ама трудно се отърсвам, не без напрягане волята си, от позата си на "писател"!

Та, жената просто рече:

- Ама като се разболее, трябва много да внимаваш и да я пазиш. Винаги да си нащрек.

- Ще бъда! - отсякох сериозно.

- Гей-порно гледаш ли? - мрачно и рязко запита татко ти.

- Не! - отсякох тутакси.

- А разправят, че си гледал гей-порно! Казват, че си чукал и мъже...

- Лъжат тия свраки долни!

- Хм - съгласи се, но с подозрение.

...И Те дадоха за мене.

Прекрасен сън. Нали?