Поп Гошо Фокусника

 

Звъни ми вчера Йосиф Ковчазов Ковчазов по прякор Йоско Гайката:

- Ангелов, кога пак ще пишеш за мен?!

- Когато пак извършиш нов чутовен подвиг, кюрпе!

Сетил се за мене след разходка с Велико Тодоров Димитров из центъра на Варна... Какво са правили във Варна не знам, може да са идвали на сладкарница. B Аспарухово сладкарница нямат. По-точно имаха, ама фалира, щото кой ще ти ходи там по сладкарници?! Там имат закусвалня "Гюрлата" и селска баня (местния плаж). Като се нагърмят с боб-чорба в "Гюрлата", влизат в морето да пърдят, за да си правят "джакузи"... А Велико Тодоров Димитров, както знаете, е човекът с 200 прякора, между които: Всеядния; Всепоглъщащия; Котколюбеца, Ебача на дърти крокодили; Махараджата; Вичо Африкански; Мистър "Индия"; Циган-Миган Боб-тулуп, Тенджароядеца. Слоногълтача и т.н, и т.н.

Видели в далечината разгърден и едър пиян човек с бяла риза, как се носи по алеята.

- Виж Велико, това май е Ангелов! - припознал се в мен Йоско Гайката.

- Да, верно е Портос!

- Какво ли прави тук?!

Какво ли мога да правя там де, вижте им акъла колко е?! Аз наоколо живея, въпросът е какво са правили те там и откъде е намерил Велико цели два лева пари за автобусни билети, за да дойде в града и да се върне обратно, след като си е платил вноските по новите "бързи кредити"?

- Вероятно обикаля да търси хора, за да ги бие, че да им привлича вниманието, понеже блога му никой не го чете! - изсумтял Велико.

Тъй ли?!! Слушайте тогава сега истинска случка отпреди години с тази остроумна аспаруховска маймуна!

Разказа ми я аспаруховският клисар Л. от Плевен, който по онова време работил в офиса на фирма за алуминиева и ПВЦ-дограма.

В късния предобед стоели двамата с Царя на  лентяите и тунеядците, Архонт на непрокопсаниците Безделник Велико Барабаниста, който освен че прекарва огромна част от празното си време в това да си барабани с длани по безкрайното шкембе, има у тях си и истински барабани, пред офиса на Л. и си хортували. В един момент Велико засякъл да минава една позната нему дама точно пo негов вкус. Руса, рубенсов тип, към края на средната възраст. Рекъл на Л:

- Чао, ще намина следобед, сега отивам да еба!

Приближил се до жената и нещо й казал. Л. не чул какво, били сравнително далеко. Тя отстъпила две крачки встрани с уплашен поглед. Велико крачка след нея и още нещо й казал, а тя се извърнала и се отдалечила почти тичайки.

- Не става в момента, че днеска й бил почнал менструалният цикъл - обяснил Велико, връщайки се при Л. и продължили да си говорят за туй-онуй.

* * *

А Пухчо и Грухчо (разбирай под това изповедник поп Добата и изповядващия се при него Велико) били възмутени от туй, че редом с поп Георги, съм подпукал и тях в блога, разказват ми, даже единият скандал почти вдигнал.

А те на изповед какво ли си говорят впрочем? Може би:

- Отче, вчера изядох на закуска цяла тенджера с лозови сърми!

- Това нищо не е, чадо мое, аз излапах цял казан с агнешка курбан-чорба.

- Отче, снощи сънувах, че еба на един приятел баба му!

- Нищо, нищо, чадо мое, аз вчера наяве ебах петнадесетгодишна девойка сутринта, а после сънувах следобед, че еба собствената си баба... А надвечер пък мен ме еба ед... Оп, изпуснах се!

Не се смейте, не е смешно и това сега не е шарж и виц последното. Тоя са го виждали в колата му и с мъж да се целува дълго и страстно уста в уста.

Бре, гледай ти махленска самонадеяност! Оня ден си откриха тия двамата пишките, днес решиха на моята наклон да задават!

Поп Добромир Георгиев - Сватята:

Завършил Софийската Духовна Семинария и по всяка логика трябвало да получи, след ръкоположението си свещеническо, назначение в някое село за "нине и присно и вовек и веков". Обаче имал "вуйчо владика". Буквално. Митрополит Геласий. Хубаво имал за вуйчо Геласий, който впрочем е вуйчо и на митр. Николай Пловдивски, обаче дядо Кирил Варненски и Великопреславски изобщо не искал да го ръкополага, камоли да го назначава в градски храм. Щото Добата бил безкнижен и прост. И още си е прост. И не стига дето бил прост, ама запее ли, пеел като дран на живо пръч. И все така си пее. Та се наложило Геласий да нахлува лично във Варненска митрополия и със скандал да принуждава дядо Кирил да го ръкоположи.

Но оставете го него сега. Той не е най-лошият. Този селски Тартюф да бе на мястото си в селски храм, би крал суджуци и ошав и би носил смях, подобно на поповете у Вазов, Каравелов или у сръбския Стефан Сремaц, ако щете. Щеше да е точно като отец Нафърфорий от образа на любимия ми български актьор Краси Радков, само дето щеше да е "2 в 1" - Нафърфорий и Дуньо Простия едновременно. Щеше да ебе селянките, а мъжете им  жена му и всичко туй "без драми и лоши чувства"... Сам ми е споделял, че не е особено вярващ, което впрочем му прави чест. Не, не му прави чест, че е поп, без да е вярващ, прави му чест, че за разлика от мнозина свои невярващи събратя, си го признава в личен разговор и  "на къс пас". Би бил чудесен посредствен църковен занаятчия, на каквито за добро или зло от столетия се крепи черквата в институционален план, ако не беше попаднал край това бесновато създание в расо поп Георги Фотакиев. Защото, ако щете вярвайте, но под влиянието на Георги, Добромир също е развил гуруизъм. Може би, за да се съхрани, да устои на пресата, на умението и манията на Георги да мачка, за да подчини.

Поп Георги Фотакиев Богоборецa:

Слушайте, слушайте, последната дума не е ей тъй - на вятъра и просто за ефект. Днес научих втората част от една популярна история, която поп Георги охотно разказва.

Историята е от Пшинския манастир в Република Северна Македония от средата на 90-те години на миналия век, вероятно след 1995-а.

Поп Георги охотно и публично съм го чувал да я разказва така:

Когато бил в Македония, завели го да се срещне с прозорлив духовен старец там, ако не се лъжа даже епископ.

- Какво ще оставиш, за да си спасиш душата? - без предисловия и гледайки го право в очите, попитал старецът.

- Ами, - взел нашият да мънка - мога да оставя цигарите...

- Слушай, попе, не ми говори глупости, тук говорим не за вредни навици, ами за душата ти, за живот и за смърт! - срязал го.

Тогава се бил разплакал и дълго плакал. Докато ревал, усетил Бога... лично. Това преобърнало живота му, това била неговата лична опитност с Иисус Христос.

Дрън-дрън.

Историята е вярна от дума до дума. Изтървана е само една реплика. И тя е на стареца. Всъщност той му казал: "Трябва да оставиш расото, иначе краят ти ще е много тъжен".

...Гошо, поздрав от общи приятели.

Саркастичен съм аз, но ми е и тъжно. Едва днес, разбирайки това, си отговорих на много въпроси. Разбрах например защо при всеки по-сериозен здравословен проблем през годините Фотакиев изпадаше в ужас и паника. Обикновени кръвни проблеми му се привиждаха като левкемия, силна болка в главата - тумор в мозъка и т.н., и т.н. Ех, друже, спри да препродаваш благодатта Божия, а сам се възползвай от нея. Не е късно да свалиш расото. Па сетне ще се съберем да се напием. Ще ти дам даже, ако искаш, пак да ме набиеш накрая.

Добре му е на Добромир, може да е всякакъв, но е в мир поне със себе си. Не мога да си представя (и не искам) ужасa обаче на Георги, който май е вярващ ("вярващ и треперещ...", да не довършвам евангелския цитат)

* * *

Той беше млад мъж от Родопите. Пристигна във Варна, за да потърси помощ срещу хероинова зависимост. След това остана в града да живее и работи тук. Един от малцината, броящи се на пръстите на едната ми ръка, които допуснах за близки приятели впоследствие. Имаше златен смях, детски, разсмееш ли го, заливаше се от смях като малко дете. Преди няколко години се самоуби. Хвърли се от Аспарухов мост.

Как стана ли? Ще ви разкажа как и защо, до последно почти поддържахме другарството си.

Почина първо Бургазлията от свръхдоза или усложнение след инжектиране с хероин, не съм сигурен. С Бургазлията не бяхме толкова близки, но той и Родопчанина бяха.

Бургазлията рецидивираше често и попът го прибираше в дома си, докато се стабилизира. С години. От добро сърце? Ами не знам от добро сърце ли го правеше Георги, щото онзи беше доста работлив, всичко му идеше отръки и обичаше да работи, работеше и за наркоцентъра, вършеше на попа всякакви деликатни услуги по бизнесначинанията му. 

 

Един ден Софиянецът пусна слух, че Бургазлията е турил рога край попската килимявка с попадията, та попската шапка замязала на викингски боен шлем. Малко е вероятно да се е случило, вероятно зле се изтълкува едно приятелство между млади хора, но и да е, не знам защо друг да е крив, освен попът. Нисък, с огромно шкембе, оплешивял на темето и мургав, оставяше хубав, при това много хубав, млад мъж при хубавата си млада жена по цял ден. Вярваше си, не знам защо (впрочем и Велико е убеден за себе си в същото), че сам е неотразимо красив, толкоз красив, че жена му не ще и да помисли за друг, даже да й е подръка, а просто ще затвори очи, прииска ли й се секс, представяйки си него, докато го чака да се върне късно вечер и обикновено пиян-залян от последната за деня треба... Изгони Бургазлията и след поредния му последвал рецидив, не го прибра повече. Така той почина.

Мнозина ужасно страдаха. Аз не. Не го обичах тоя особено. Не, не ми е бил неприятен, даже напротив, мил ми беше, но не се привързах твърде. Грижа ме беше повече как го преживява това Родопчанинът, защото очевидно не беше на себе си от скръб.

Първият удар му дойде от поп Добри. Злорадставше публично как нарко-центъра не върви и се проваля без него. Даваше за пример умрелите. Пръв бил Бургазлията, сетне щял да бъде... Родопчанина, па по-сетне Софиянецът... Момчетата полудяха от ужас. Те повечето са селски момчета, суеверни. Напредъкът във вярата им се състоеше в това, че смениха вярата във врачките с тази в поповете, а и нашите попове съзнателно или подсъзнателно са си склонни да стимулират такава замяна, за да укрепят менталната си власт. 

Това, което измислих да сторя, беше да пристъпя към Потира и като поп Георги ми подаде лъжичката (вече бяхме дотатъчно скарани) със свето причастие с думите,

- Щом толкова настояваш, давам ти го, ама нека да ти е за осъждане, а не за спасение.

лапнах я смело и безразсъдно, прекръствайки се с думите: "Добър и милостив е нашият Бог".

Това беше първият, преди манастира, негов експеримент дали му работят фокусите, дали ще ме убие с... лъжичката. 

Събрах ги сетне наречените за "смъртници", па им рекох:

- Момчета, ако някога сте ме имали за свой катехизатор и слушали с доверие, послушайте ме и сега. Бог решава лично и индивидуално, не те. Ако слушаше Господ псетата, от небето наденица щеше да вали всеки ден! Жив ли съм още, а? Ей ме, на!

Па гаврътнах чашата с водка на екс за потвърждение.

Капакът за Родопчанина обаче дойде, когато поп Георги, след обилна гощавка в квартирата на Родопчанина, пиян "дошъл на кеф" и взел да се смее пред него и Софиянеца:

- А? Видяхте ли какво стана с Бургазлията?! На някого още стиска ли му да ебе... жена ми!?

Тогава Софиянецът се давръндиса и изкоментира пред мен: "Ебал съм ги селските пръчки тия махленски простаци в расо! Те ли ще ми кажат кога да умра?! Ще умра когато си поискам!" И още е жив и здрав. Малко по-късно обаче Родопчанинът се хвърли от Аспаруховия мост в тежка депресия...

Сигурен съм, че поп Добри продължава да спи спокойно, без въобще да подозира връзката между това, което е казал и случилото се. Поп Георги обаче още тогава се усети. И? Покая ли се?! Свали расото? Закалугери се в някоя планинска пещера да проси милост за себе си и за душата на покойника?! Да бе, да!... Съвсем друго: Пусна слух, че Родопчанинът не се е самоубил, ами бил длъжник на "бързите кредити" и техните мутри взели да го весят от моста, за да го посплашат, ама погрешка го изпуснали...

Абе, мухльо, аз от 20 години такива кредити въртя, никому стотинка не съм върнал и косъм от главата ми не е паднал, оплешивях от само себе си бе, фантазьор и болен мозък такъв!