Здравейте,
Бих желал да ви разкажа, сравнително накратко, свое лично преживяване
с начина, по който от няколко години процедират държавни органи на
градско ниво, за да репресират любители публицисти и даже обикновени
блогъри, когато засегнат интересите или самомнението на сравнително
дребни дори квартални мутри, които обаче имат позиции в тези институции.
Блогът ми е непретенциозен и личен, но с течение на годините съм
работил в прицърковни организации и съм давал мнения и позиции за
сериозни книжни и електронни издания епизодично, когато съм сметнел, че
мнението ми, което често е алтернативно и не зависи от друго, освен
личната ми преценка, дори да е погрешна, е важно да се чуе. Имам интервюта във в-к 24 часа,
множества за БЛИЦ, за местни медии и издания - пловдивски и варненски.
Писал съм и сериозна богословска есеистика в църковни сайтове (такова ми
е и образованието, макар недовършено, от Белград) Затова и блога ми,
макар организационно и институционално необвързан, а само личен, е силно
посещаван от църковната общност на всички нива. За малко над 10 години
съществуване вие можете да погледнете в долния му ляв ъгъл каква е
сборната посещаемост, според индикаторите на Google ето тук:
През 2019 година в двора на православния храм "Свети Цар Борис" във
Варна, кв. Аспарухово, в един зимен съботен следобед, когато заедно с вярващи приятели
от енорията възстановихме започналата след известното наводнение
"братска трапеза за бедни", която бяха преустановили след моето
заминаване на половин годишно поклонническо пътуване из манастирите в
Граовско (Пернишко, Трънско и Брезнишко - т. нар. Софийска Мала Света
Гора), където за малко сложих и монашески подрасник, аз приготвях
продуктите за сваряване по казаните за курбан-чорба за неделната
утрин. Това беше в почивния ми ден, тогава работих известно време като
кондуктор в Градски Транспорт, затова и бях изпил известно количество
водка, закупена от руския кореком "Берeзка" в града. Около стотина грама.
Моето занимание беше с решение на църковното настоятелство и пълно
съдействие на единия от свещениците в храма - поп Добромир Георгиев.
Тогава влезе в двора другият от тримата свещеници там - поп Георги
Фотакиев. Стигна се до пререкание, което започнах аз, което премина в
юмручен бой, който започна той. Гневa ми го подпали фактът, че той си
позволи да ми кимне и да ми се усмихне приветливо. А ние с него бяхме
близки приятели (сега вече бивши) и работихме заедно - той като свещеник, а аз
първоначално като превъзпитател, а сетне като вероучител на обгрижваните
в тамошния център за наркозависими близо 12 години. Подчертавам, че наркозависим никога не
само не съм бил, но даже не съм опитвал нещо по-силно от абсент да
речем.
Налага се малко предистория, в която ще се постарая да съм
максимално кратък и лаконичен. От 2006-та до 2010-та година работих в
попския център като обикновен превъзпитател и денонощен надзорник на
смени. В 2010 започнах да следвам теология в Белград и станах само
вероучител, междувременно се ожених за пловдивска лекарка (с която скоро
след това се разведох), вероучителните беседи водих лично, когато съм
си във Варна или по Skype чрез видео-връзка, когато съм в Пловдив, София или в
Белград. Това продължи до 2016-та година, когато се завърнах от Белград
почти завършил и вече разведен, във Варна.
И тук видях, че този център,
след смъртта на митрополит Кирил Варненски, поп Георги го е превърнал
във вид фабрика за мародерстване. За времето на дядо Кирил той беше или
със символична такса за престой, или напълно безплатен за дълги периоди
от време с капацитет от петима души, за да могат да бъдат контролирани
под 24-часов личен надзор. Към момента поп Георги взима месечна такса, която в
годините расте, от по 1700 лева на човек, като е събрал около 15 души,
освен парите от държавни, европейски, общински субсидии, и пари за проекти. За да спестява от
заплати на хора за 24-часов надзор, той ползва хонорувани услуги на
психиатри, които изписват рецепти за силни успокоителни, рядко
съобразени с психиатричните диагнози нa такива c проблеми, освен
зависимости, каквито вече охотно там се приемат (а преди не беше така) и
успокоителни за хора без диагноза друга, освен зависимост (наркомания).
Някои от тях, почти пред очите ми, станали дългогодишни абонати на
услугите му, посегнаха и на живота си, защото мнозина са с комбинирана
зависимост - наркотици, алкохол, хазарт, а върху тях попът добави и
религиозна зависимост от сектантско гуруистичен тип, за да ги контролира
и манипулира по-лесно.
Аз, върнал се от Белград преди зимата в 2016-а, като видях
всичко това, напуснах в есента на 2017-а, след като почти година се
опитвах да възстановя нещата в стария им вид - ограничен брой наркомани
без други психически отклонения с 24-часов надзор, какъвто вече нямаше,
макар още попът да не беше почнал "с хапчетата". Това беше и една от
причините да започна тогава половин годишната си обиколка из Граовските
планини и манастири, за да освободя и пречистя малко душата си от
омерзението и погнусата, до която се докоснах.
Та това беше и причината в описания зимен следобед на 2019-та, когато
пак си бях във Варна, но се занимавах само с трапезата за бедни, която
възстановихме по мое настояване, да го нарека при неговата "приятелска
усмивка" към мен на влизане в двора на храма "Боклук", което доведе до
ръкопашен бой. Оставих го да удря, докато се наудря, само той. Защото
макар да се съмнявам често дълбоко в съществуването на Бога, както и на
задгробния въобще живот, през повечето време съм убедено вярващ
източно-православен християнин и не бих ударил човек с расо в храма или
пред него, каквото ще да прави. И се радвам, че скоро подир туй не го
срещнах цивилен на плажа например, щотo, да ми прости Бог, ама можеше и да
го удавя като черна котка против уроки в синьото море. След като ме
удари пет-шест пъти с юмрук по носа, строши и почти пълното шише с
превъзходна руска водка "Пет езера" в земята, която планирах да пия цял
ден "по френски", докато готвя и се успокои, даже се опростихме по
братски за боя. Аз отидох до магазина, купих си вносна полска водка
"Житня" и се върнах да си довърша готвенето. На другата сутрин след
литургия бедните в квартала ядоха даром от храма за последен път, защо
поповете отмениха моето готвене под негово давление, а оттогава досега
никой не се хвана да го прави друг. Това беше в неделя.
Впоследствие описах ситуацията във видео-разговор с известен блогер. Видеата ще видите тук:
А в понеделник аз пуснах жалба в IV-то РПУ за побоя и сигнал за
поведението му във Варненска Районна Прокуратура, който можете да видите
тук:
Отговорът не закъсня и това именно е темата ми сега във връзка със
свободата на словото ми и репресиите върху мен, продължаващи буквално до
днес.
Първо Прокуратурата ми отговори през IV-то РПУ писмено, че не вижда никакъв проблем, това ще видите тук:
Аз обжалвах:
Отново ми отказаха официално:
А сетне наченаха отговори от друг характер, репресивен.
Първо църковното настоятелство пуснало до Районна Прокуратура във
Варна аналогичен сигнал на моя срещу мен под давлението на поп Георги.
Молба да проверят добре ли съм психически и дали въобще изтрезнявам, но
не възоснова на конкретни действия или нечии сигнали, а на това, което
съм писал за попа и методите му в наркоцентъра и енорията в... блога си.
Това, разбира се, показва пълна махленщина от неизлечимо селски тип, но
въпросът е по-скоро в провинциализма на варненските органи на реда,
които охотно им се вързаха на акъла. По нареждане на Прокуратурата две
РПУ-та се ангажираха да проверяват сигнал на храмово настоятелство срещу
мой личен блог!
От IV-то РПУ привикваха мои приятели и близки роднини с надежда да
получат от тях утвърждаващи твърденията на попските хора информации.
Мене конкретно ме викна следовател, който ме увери, че се нуждае само
от документ дали работя и къде, за да спре проверката "по
несъстоятелност", защото няма как работещ в четиризвезден хотел до
морето на ТИМ като охранител, да е психично болен алкохолик. Доверих се и му дадох служебна бележка от управата на хотела, за който тогава
работех в к. к. "Златни Пясъци". Буквално дни след това, този път от V-то РПУ, на чиято територия е хотел "Атлас", пристигаха не обикновени
полицаи, а жандармеристи, които накараха главната мениджерка на хотела и
шефа на охраната, без да има никакъв сигнал от тяхна страна за проблемно
поведение, да пишат доклади и обяснения как съм според тях психически и
дали съм алкохолик. Веднага го отчетох като умишлено и преднамерено
злепоставяне пред работодател и сигнализирах първо РДВР и Варненска Прокуратура, а после:
1. Омбудсманката тогава - Мая Манолова
2. Отдел Вътрешна Сигурност при РДВР във Варна
Получих отговори от
1. РДВР чрез Варненска Прокуратура, в което ми се обясняваше, че нямам защо да се жаля от РПУ-тата тук:
Но софиянци отговориха другояче:
Последва среща след наредена от министъра проверка в РДВР :
Началникът на IV-то РПУ стана на заместник-началник и тормозът върху
мен спря. А аз продължих да упражнявам абсолютната си свобода на слово -
пълна и безусловна в блога си. Сиреч да дразня свободно и църковни, и
граждански власти за каквото и когато си поискам "за слава Богу" и "на
полза Народу", включително да се опитвам да поведа истински размирици на
протестите във Варна миналата година, работещ и получаващ заплата и
заедно с това по-свободен от пиян индиански вожд на коня си, извън
работно време... До по-миналия месец март 2021 година! Оттогава съм пак
безработен, тоя път благодарение на друг репресивен орган. Но това е друг
разказ, още по-забавен.
За връзка с мен моб. тел: 0893807442
Няма коментари:
Публикуване на коментар