Господин Капитан и заместник-началник на IV-то РПУ във Варна Нанев, преди някоя и друга седмица аз нарочно дойдох ужасно пиян и съвсем сам при тебе, без да кажа никому, къде отивам. Пиян ли съм, мене и дете може да ме пребие, защото преди да ударя, измислям стихове за оправдание, че удрям, да бия човек през лицето от малък не умея, жал ми е, преживявам го като кощунстване. Оставих се в ръцете ти сиреч първо, за да те почета като Български Капитан и после, за да чуеш молбата ми, защото "падналия" по-лесно се слуша.
Помолих те като човек човека да не обслужваш повече интересите на оная парацърковна фирма "за лечение" на наркомани на попа в кв. "Аспарухово", да не поставяш повече пистолета си в служба на кварталната мутра поп Георги Фотакиев и "енорийската" му шайка, помолих те като брат брата във връзка с друг случай, помниш кой.
Едно на ръка, че този пистолет сме ти го купили ние с нашите данъци, но второто е по-важно - преди тебе такъв пистолет, купен с пари от народния залък, е носен от Ботев и Левски, от Раковски и Бенковски, от Капитан Петко Войвода, от Райна Княгинята ни... На Петко Киряков дружината му се е наричала "Защита", защото ние сме християни, ние хващаме оръжие само, за да защитим. а ти държиш оръжието, за да малтретираш против "Вяра, Бог и Отечество", при това болящи и крехки хора, лесни за сгазване.. Още там в очите ти рекох "Недей", "Не бива". И отвърнах на прегръдката ти накрая, защото ти повярвах, че си ме разбрал. Но явно твърде жалък и беззащитен ти изглеждах него ден, затова чу само молбата ми, но не и предупреждението ми и явно презря казаното. Сбърка - още довечера тръгват писмата ми за София - и до МВР, и до омбудсмана.
Капитане, явно ме можеш да се възпреш в злото самичък. Затова ще те спра аз - за спасението на собствената ти безсмъртна душа.
А ти хлапе (Йосифе), не им се плаши. Когато пребиваха връстниците ти на протестите миналата година в София тия мутренски наемници, не успях да ви защитя. Не сварих да стигна, късно разбрах, че ще си го позволят. Слава Богу, на следващия ден бащите ви излязоха и заляха площада, оставиха поне замалко салатата с чалга и ракия, изтрезняха. Сега обаче ще се раздължим с тях, задето продължават да мърсуват в Отечеството. За мене Родината е светиня, да се наричам Българин чудна радост, а да говоря "по български" истински екстаз. А започна ли да възпявам България в стих или проза, ако щеш ми вярвай, понякога сам себе си разплаквам от възторг пред Нея, докато си я представям картина по картина от край до край... За тях явно не... Добре, тяхна воля. Ама аз още съм жив и съм тук.
И не се срамувай, че те е страх, пиленце. Голям мъж и Българин ще бъдеш, защото мъжката сила е в милостта, правдивостта, щедростта и добрината. А тия, дето сега те плашат, отказвам да ги зная за българи. Но не са страшни - Бог е в правдата, не в силата. Нормално е да се страхуваш на 20. Успокой се, мене отдавна от никого и от нищо не ме е страх. Страхувам се по-точно, ама ми и додея от гнусотата им. Или ще се затрия, или ще ги размажа. Поздрави от мене кака си Амира. Сърцати хлапета сте и двамата, гордея се, че ви познавам.
Благодаря ти, дете, че потърси точно моята помощ. Честта е само моя. Заклевам се да сторя и невъзможното! С радост ще ви оставя един ден България, дечица мои златни - умни, добри, смели и хубави.
* * *
За методите на платения щедро църковен "лечител" и махленско гуру поп Георги Фотакиев (в разговор между него и потърпевш):
Няма коментари:
Публикуване на коментар