Днес срещнах Търновлията, докато се прибирах у нас, почти пред вкъщи... Ама ще почна с тъжната част от историята, че лошо ви научих само да се смеете. Аз знам даже грозното да го направя смешно и може би така трябва. Обаче има и някои страшно тъжни неща в живота, адски, да не кажа - демонично тъжни...
Дойде във Варна (2016-а/2017-а) да го лекува "сензационно успешния" поп Георги от зависимост към марихуана на двадесет и няколко години. Все още нямаше "тъпкане с психиатрични хапчурляци" по насоки от поп и медицинска сестра към гастролиращ психиатър-педиатър, а само за кратък период от време с изписаните при предварителния преглед от психиатъра-нарколог в Терапевтичния блок във Варна, целящи да тушират вторичните абстинентни психични трусове, които спирахме често преждевременно, ако такива трусове не са налице вече и изхвърляхме хапчетата.
Дойде леко мръднал. Ама май не много леко. Беше участвал в едно шоу тип "национален формат" за таланти, провалил се с пълно фиаско още с повяването си пред журито. Беше се фиксирал в този провал. Постоянно обясняваше, че журито било злонамерено и ако му били дали шанс още малко да се изяви, непременно щял да победи всички с талантите си. Имал всичките таланти. Но най-голям да пее.
Всъщност пееше както куцо и диво магаре реве вързано за телеграфен стълб, когато го биеш с плоската страна на лопатата в главата.
Доподлудихме го. Вече имаше поп второбрачен, сменил две жени и десет любовници с пет странични бизнеса, който от вдъхновен, беше решил, че е облагодатен. Имахме психоложка с бакалавърство руска филология и магистратура психология, която имаше (като всички психоложки от старата генерация) комплекс, че не е психиатърка и се правеше на психиатърка. Възпитатели, които почти не е вясваха и т.н., и т.н...
Тогава започнах и аз там битката с поредната моя "вятърна мелница", ако се изразим по Сервантес, а ако е по Милена Славова пък - с попска "машина за месо", а най-точно ще е по старшината ми от V-ти Пехотен Мото-стрелкови Полк в Шумен, гледаме ли попа - с "машина за лайна".
Постепенно напуснах с обичайните скандали и го оставих там. Поработих около шест месеца в супермаркет зарзаватчия и преди да тръгна за манастира, замалко пак отидох пак на квартира у Великови. Всъщност "Великови" би трябвало да е фамилно име, а в къщата на Велико фамилия няма - там са Велико, 15 котки на самоиздръжка, самотек и безпилотен режим с около от двама-трима до пет-шест наркомана, които ту му плащат, ту не наем, а от доста от тях се страхува да изисква и те като го усетят, хич спират да му плащат, а той ги дочаква смирено (по-точно примирено) да им писне и да си тръгнат сами нанякъде, като твърди, че е защото е добър го прави, па то е, щото е адски страхлив.
Роднините и близките на Велико до един са избягали от него отдавна. Точно както от попа избяга първата му жена - единственият безусловно свестен човек около него, когото съм познавал, с останалата гмеж още е окръжен и заедно "вървят към Небесата, спасявайки се един друг чрез Изповед и Причастие" и съучастие в дребни, средни или едри гешефти и престъпления.
Изпаднали от вече гротескната програма на попа, Велико прибираше на квартира за известно време наркомани срещу по сто лева месечно и част от сметките, които те де му даваха, де не. Това беше лешоядът при труповете от останките на жертвите на големия хищник - поп Георги Лъва на Пустинята, за когото скоро ще ви докажа, че е обикновен плашлив прериен койот, а сам Велико не е горд лешояд, ами проскубана тлъста гарга след бой с дръгливи улични котки.
Там враните и лешоядите са мнозина - като почнеш от Велико, минеш през Тишо Бинев с контрабандните цигари и свършиш с Добринка "настоятелка" - хиената, налитаща на стари маркови долни гащи "втора ръка" по кашоните с дарения.
Къщата на Велико беше къща на смъртта за тях, за наркоманите, на крайното пропадане отново. Безредие, кочина, смрад и интриги в съседния храмов двор, селски и махленски, подклаждани и измисляни в двете цигански къщи - неговата и на попа и влизащи в схватка на арената в храма. По едно време имаше и трети център на интриги - къщата на Йоско и Амира, но той трая замалко във функции. Щото майка им на Йоско и Амира от апартамента "на ръба" на Джанавара се оказа по-нормална и читава и от братовчед си Велико, и от попа, и от цялата енория.
Велико събираше изпадналите от устата на попа стотинки ту да, ту не. За всичкото време там (около две години) му се раздължавах главно аз, а го и храних отгоре обилно. Освен за последния месец, като тръгнах за манастира, затова и смята, че му дължа 150 лева. Велико, ще видиш 150 лева през хуя ми или по-точно ще ми ядеш хуя като сладолед, подобно както на попа кучето от предния ми разказ тук. Но оставете това сега.
Заварих там Търновлията. По-точно заминал си току-що. Откарали го санитари в психиатрията, откъдето го и взехме в началото ние.
Ех, стаята му беше като отворена могила на тракийски цар! Стая на богата, излишно пищна смърт. Багаж, зарязан от него, който родителите му рекли, че не щат да знаят. Само трупът го нямаше - скъпи вещи, дрехи и маркови обувки зарязани, неотваряни бутилки скъпо уиски и... озвучителна техника с микрофон за звукозапис. А Велико оглеждаше и оценяваше цената на зарязаното, като циганин на брега след корабокрушение.
Изгубих се, започнах да потъвам, "световете ми изтекоха", а мракът ме обля и изпълни през очи и уши, нос, взриви сърцето ми и изби на талази през порите на съществото ми. Погледнах Велико, нищо не казах, тогава и започнах полека да го намразвам. На това ли аз научих това Божие изгубено дете - на такъв ли "Закон Божи"?! В името на легитимацията като църковници - свещеник и мирянин ли (на попа и Велико) аз "проповядвах" теологията, "пях" я в поезия и проза, разказвах я като детска приказка за Пушкинови селяни?!...
Взех останали стари маратонки от Търновлията, обух ги, сваляйки и оставяйки моите, защото единствените ми обувки на краката ми бяха крайно прокъсани и излязох напосоки. Озовах се в двора на храма.
Там беше онзи боклук поп Георги с някакви случайни посетители.
- Отче! - започнах, защото все още наричах това бесовско копиле "отец", а сълзите ми вече напираха, започнах да прихълцвам и да се давя като малко дете - С-с-слез, с-с-лез у В-великови - Да "слезеш" впрочем не иде ли от "сълзи": да се стечеш, да слезеш, като сълзи по страни? - да видиш какво е останало от момчето и в какъв безпорядък е нахвърляно!
Онзи взе да ми развива зачатъка на новата си теория за модерните дроги и лудостта.
- Но той беше само на марихуана бе! - троснах се.
...Ама не било така, аз не съм знаел какво и как ставало, той бил специалистът.
Кипнах, гневът ми пламна като светкавица. Рекох си дали да не го плесна това нахакано мазно кюфте? Отказах се. Вместо това вдигнах ръка и посочих сградата, където се събирахме екипът му да обсъждаме работата.
- За всичко е виновна тази псевдодуховна порнография, дето ти създаде там! - гласът ми вече не прескачаше, а глухо ръмжах.
А тоя нагъл мръсник също посочи натам и рече почти крещейки:
- Върви, върви да им кажеш ти на тези опитни и учени мои експерти, че правят порнография!
Дойде ми много чак такова "чисто зло". Разби ме. Сълзите ми не просто текнаха, не рукнаха, а направо буквално плиснаха. Без сополи. Жалко. Щеше да е хубаво да му плесна на мазния сурат един зелен сопол, за да си спомни детството този циганин, като е тичал весело из Максуда подир кокошките на майка си леля Ваня пред ритниците на татко си отец Христо. Извърнах се и просто си тръгнах, докато го мернах как триумфално влиза в храма, подканяйки мъжа и жената, дошли при него, да го последват.
Не го последваха.
Мъжът ме настигна тичешком. Обърна ме към себе си и ме загледа в очите съчувствено. Погледнах жената, тя хлипаше на пейката.
- Има ли, - започна заеквайки да ме пита мъжът - тука в квартала някой друг храм с друг... отец?
Попе, даже неоезичниците номинални православни имат духовно зрение да те съзрат в цялата ти бесовщина!
Оставих всичко и тръгнах към монастира. Там намерих стария си епистоларен приятел Никанор. Хитрец, по-голям от Георги "X 100", но пък и по-човечен "X 1000", ако това безскруполно нагло чудовище тука е изобщо човек.
* * *
Благодаря за търпението. Хайде сега да се "разцепим" от смях.
Връщам се днеска от работа, минал през... Аспарухово, да си подялам тоягата по евентуално срещнати вълци в овчи кожи или да си наточа хуя в гъза им по-точно казано и срещам... Търновлията. Запознава ме с още двама. Тримата високи, яки и млади българи, като че откърмени с червено вино и с красна ябълка излъскани. Гледа ме, очите му се смеят. Познах го, а на мене ми се разсмя душата. Жив! След толкова много смърт тия години зад "портите адови" в махалата зад моста, точно па той Жив!
А сега ще разсмея и вас, както обещах, мама ви да еба проста!
Оп, извинявам се!
- Тия к'ви са бе с тебе? Някаква работна бригада ли сте?
- Не, ние сме от евангелистката наркокомуна "Бетел"!
Настройвам се агресивно, каня се да чуя: "Знаеш ли Добрата Вест?" и да попитам иронично: "По радиото ли ви я казаха?" Ама радостта им ме обезоръжава. А нашият ги гледа с леко иронично пламъче в очите и чака да види сеир.
Странна шайка "мисионери" бяха - тръгнали да раздават рекламни календари на комуната. Двамата явно новолекуващи се. Единият ту повтаря мрачно: "Тегаво, тегаво", а другият щрака с пръсти и подпява весело "Бомбичка, бомбичка!". Па нашият им вика кротко и наставнически:
- Спокойно, момчета, нали знаете, че Исус всички ни обича?!
Бил им лидер, ръководител. На двамата. У него няма и помен от стария Боб Марлей с маратонките за 200 лева нови и микрофона на старо за 300. Велико, ако го е продал, дано си го е наврял първо до кабела в рошавия черен и дебел гъз. Разказват ми, говорим си, аз му разказвам. На изпращане ме ощипа обаче дяволът по лудия акъл:
- Ей, чакайте да ви питам, ако Исус ви обича всичките по-отделно, как му стига цял ден да се занимава самичък с милиони евангелисти един по един?
Вдигнаха смутено рамене и се обърнаха сконфузено усмихнати. Усетиха, че се ебавам, наркомани са все пак. Засрамих се. Настигнах ги:
- Чакайте бе, ще ви кажа отговора! Аз се пошегувах преди малко!
Оня, дето си щрака с пръсти и подвиква все "Бомбичка! Бомбичка!", грейва и с искрена увереност заявява:
- Аз го зная! Той е сигурно, че Исус има десет милиарда очи!
Търновлията явно се сеща за стария катехизис и сериозно го срязва:
- Млъкни бе, глупчо, да чуеш отговора!
- Той е, - казвам им - че Исус ви обича чрез Светия Дух и в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който чрез Исус от Отца, заедно с Христа-Бога изхожда и Е навсякъде, Той всичко и всички с Исус Христос (в Исуса) ще съедини и в Името на Бога-Отец с Исус ще изпълни, за да се поклони на Исус Христос всяко коляно, език и хора за слава на Бог Отец - и започвам да налагам Търновлията с календара им по голата глава и да се смея - А ти бе, как можа да се набуташ от една секта в друга секта?!
Смее се и той, а за миг сякаш проблясва в едното му око споменът как вярваше, че можеше да стане наистина като... Боб Марлей! Уф бе, пепел ми на езика!
- Не забравяй Приснодева Мария - добавих.
Кимна сериозен.
Оня дето повтаряше: "Тегаво, тегаво" попита:
- Защо е присно Дева Мария и какво е "присно"?
Третият нищо не попита, защото пак незаинтересовано щракаше с пръсти и си тананикаше весело:
- Бомбичка! Бомбичка!
- Завинаги значи, значи "постоянно" Девица - преди зачатието, по време на него и сетне при раждането и след раждането на Исус, пак останала Дева - обясни му моят човек.
- Че как така?! - изпули е онзи с бомбичките.
- А как така Бог е хем Един, хем са Трима в Една Троица? - усмихнах му се аз в стил "на ти и на тебе от мен една бомбичка".
Прииска ми се да прекрастя с трите пръста (пошто нема Крста без три прста) моят Човек, ама го прекръстих мислено и от дясно наляво, разбира се, с палец, среден и показалец напред в конус събрани, символизиращи Светата, Единосъщна и Неразделна Троица, а безименен и кутре обърнати с върховете в полуюмрук към дланта като символ на Ипостасно (в Една Личност, личностно) съединените, но без сливане, в перихорезис (взаимно проникване), но и неразделимо, както желязото с огъня при коване, без едното да се превръща в другото, но и да не можеш да ги раздвоиш - та да ти се чини, че сечеш с огън или гориш с желязо, Две Природи (физиси) - Божествената и человеческата на Господ и Бог наш Иисус Христос... Да не го натопят тези двамата, може би без да искат, че е православен ренегат там и агент, щото някакъв на пътя го прекръстил, а той приел.
Да-м. Бог любит Троицу! Затова някой ден ще ида да отвъртя на поп Георги за здраве и благослов три шамара наведнъж чудодейно едновременно без трета ръка, белким нещо богословски най-накрая усети и разбере, православно и църковно тоя "свещен боклук".
* * *
Тръгвам си... Абе щом им е хубаво, нека си се обичат с тоя мил, детински протестантски Исус, общо и лично, поотделно. Отгде да Го знаеш пък, Бог е това, не е шега-работа "майтап да си играем"! Може пък да им е инсталирал по някой бебешки микрофон като на пеленаче в люлката? Бейбифон ли му викаха? И верно нещо да им пее, а те по бебешки да си Му говорят. Може би "Теририрем"?
Важното е, че не случайно "тракийската гробница" у Великови беше без труп, както и Гробът на Галилеянина една сутрин се оказа съвсем празен, само с погребалния саван, сгънат на одъра.
Боже, вятърът тука носи сега чуден аромат на мастика с риба и морски соли. А Божи Гроб пък след Христа-Бога е ухаел на "смирна с тамян, с масла от ливански кедър и алое"! Нали? Нали, Боже мой, нали не си въобразявам нещо пак?!?
Лепи яко узо на плажа
ОтговорИзтриване