Зачетох се подробно в "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Заслушах се по-точно нощем, когато няма какво да правя между чекиите, щото нали знаете, че съм безработен, в сайта storytel.com. Елегантна работа за 14:99 лв. месечно! Четат ти ги даже с артистически интонации, к'во му плащаш?!
Така научих турската дума "мерхабетлък" и установих, че съм я измислил като понятие и въвел в практика, преди да я чуя изговорена. То значи да пръскаш алтъни с шепите, да подаряваш вместо "Добър ден" и нищичко назад да не чакаш... Турците, като били "на кеф", обичали да правят това. Така Захари оцелял в Ловчешкия затвор, макар каймакаминът да му забранил храната. Един ефенди си го харесал по някакви свои абсолютно случайни причини и катаден дохождал да му прави "мерхабет" през решетките, питайки останалите: "Где ми е комитата?"
* * *
Силвестре, мазник-циганино, знам точно какво правите и планирате в момента в Сливен. Гледай (и пази) да го недовършите, щото властта, не знам разбра ли го, се смени, Тиранинът Бойко падна, скоро ще се смени и Прокуратурата, та гледай да не потеглите с дяда си Иванча и с Вълкана му Янев барабар за затвора в "литийно педерастко шествие".
Ще сляза в Сливен, града на "умрелите" ви войводи и ще ти "дам пет'яхто лева" да ми посвириш на цигулка.
* * *
Когато башибозуците въвеждали Захари за Ловеч, чак тогава го и вързали "насериозно". Преди туй по пътя го хранили, с тютюн черпили, успокоявали и от разярените цигани бранили, а те били разярнени, понеже Каблешков изклал циганите в Копривщица при въставането първо тях, а не ги помилвал и "интегрирал" подобно Бенковски в Панагюрище. Те там, панагюрските, даже и турските, а не само българските цигани, още преди Въстанието даром ковяли ножове за българите.... Смее се Захари, вика им българофили на тая радостна тайфа, пълна със зло, но и с огромно добро също.... Хора като хора. Човеци. По-добри от Бога понявга, а друг път по-зли от сатаната. Според.... зависи.
Ей, затуй Хростос на Кръста се обеси (увиси) - за да няма вече произволно и случайно "зависи", а да минава то под Съд през Самия Него - Завесения... Но сега не е време за теология, сега плашим един разпощолил се циганини в расо, та да се върнем в темата!
По ирония на съдбата един мой Пирдопски вуйчо, поп, се венча за панагюрска циганка впрочем.
Като наближили Ловеч, вързали го демонстративно чак тогаз, нахлупили му комитаджийския калпак и даже със здравец го накичили, за да се види, че "комита вързан водят". Тъй де - подир мерхабетлъка следва бабаитлъкът. Но пак човечен някак-си. Викнали си и цигани - един със зурла, един с тъпан и един с цигулка със свирня да ги съпровождат, докато влизат в града, че повели вързан комита искали да се види за трепет и възхищение у местните агалари, чорбаджилари и най-паче у дребните кадъни,,, А Захари се смее през вековете, вика: "Не беше ясно комита на кадията ли водят или са вдигнали турска сватба..."
Но в Батак били страшни... Що да радиш - гняс людска, без везе турска, бугарска ил; кажемо, французка - каквото прави по Божие вдъхновение, толкоз и разчинва с бесовско дозволение... Волтер... Както и да е.
Силвестре, циганино, имам и сръбска кръв, а и съм израстнал покрай Пирдоп, па Пирдоп е до Копривщица почти. Там бият за "добро утро". Опичай си акъла. Не съм ви аз като ония Сливенски тракийци, дето само знаят да гледат тежко, да сумтят и псуват, па накрай все да се смиляват "на своя сметка", че да ми се кикерчиш на главата, като на тия нежни и милозливи хора и да се ругаеш на мои другари, както си навикнал с години над цяла епархия.
* * *
Заминах днес покрай пазара под "Юнашкия дом" във Варна. Мислих да си купувам антибактериални стелки за новите обувки, щото от найлонови чорапи се усмърдяват са 'се краката, та мамата си джаса, чак от вонята сам се будя нощем уплашен. А някой път пък се будя от гърма на собствената си пръдня, щото добре ми работи, ако не друго, чунким стомахът и... гъза.
Стелки нямаше, затворен беше вече магазинът "Всичко по левче". Ама работеше скарата, дето пекат разкошни огромни кюфтета агнешки, телешки, нявга и конски по 2:50 лв. едното. Мислих да "сгъна" три, а сетне да си допия. Ама бяха свършили. Останал телешко-свински суджук печен "по триста грама". Рекох им да ми го сложат в миниатюрна питка хляб, полят само с горчица и лют сос.
- За вкъщи ли?- попита момчето.
- Не бе, за в момента.
- Голямо ядене ще е!
- Поливай, не ми бери гайлето.
Изядох го пред магазина на "18 хапки", преди да си купя още бира за вкъщи. Собственикът на павилиона за скара гледал отстрани, па дойде да ми изрази възторга си:
- Как успя да го изядеш това бе и то толкова бързо?!
Че като кипнах, па пред всички го посрамих:
- Абе ти, като си опекъл 300 грама суджук, да не мислиш, че слон си сготвил!?
Сетне се отбих в рибарския магазин да си купя половин кило дребна риба за утре за работа - мешано цаца с хамсия пържени. Мислих да си купя и двеста грама разбит хайвер за овкусител, ама се сетих, че където работя, съм си оставил къмто 100 гр. тарама-хайвер и се отказах... Беше 200 тарамата, ама снощи си правих сандвич "Бяла Мечка" - намазваш филия черен хляб на "Лагард", рейнски, с бит бял хайвер, "мацваш" върху него маринована скумрия и "украсяваш" отгоре с неразбит тарама червен хайвер... И тъй три пъти...
Работа ли? Уф бе, забравих, че съм безработен, та майтап си правя, въобразявам си сиреч!
Обичам риба всякаква - морска, океанска, речна, езерна, хайвер обичам, обичам и морски червеи... тоест "дарове". А веднъж, когато още ходих на плаж, пасах и "живи" водорасли. Интересно беше.
От рибата ми стърчи хуят.
* * *
Силвестре, циганино, в с. Гавриилово си намацал с латекс отгоре (не знам по какъв "проект") стари български стенописи с историческа стойност. Що бе?!
* * *
Полуразбитата чета на Георги Бенковски обикаляла в Балканската мъгла. С тях имало неколцина далматинеца (хървати) и един германец по име Албрехт, които се присъединили в четата след марша на Бенковски при гара "Белово".
Еднаж, в мъглата, след поредната башибозушка пусия, уплашената чета треперела, незнаейки какво се случва и Албрехт тръгнал, пълзейки на разузнаване. Рекли му:
- Недей, опасно е!
А той:
- Нихт, нихт...
После се чули гърмежи.
Хърватите били трима - един с жена си българка и двама братя. Малкият се казвал Сава. Върналият се с "пробита от куршум републиканска шапка" Албрехт разказал на стария, че е видял Сава убит.
Старият хърватин първом се разплакал и "запял":
- А што чу да кажем нашоj маjци у Далмациjу, кад' ме пита: "А где je Сава?"
Па гръмнал с пушката и сръгнал под себе си коня в мъглата, за да мъсти, тъй се свършил и той.
* * *
Мангал, опичай си акъла! Аз в Сливен имам що да търся. Там всъщност съм... роден. Като е бил тате на стаж след института, пратили го в Сливен, баш тогава и там съм се родил. И една циганка впрочем девет месеца ме е кърмила на съседната гърда със своето чааве, щото мама мляко нямала, па не вярвала на "изкуственото",
Та там е млечната ми майка - циганка (но не твоята) и млечният ми брат - циганин (със сигурност не ти)
Мангал, опичай си акъла!
Няма коментари:
Публикуване на коментар