Седнали били насред храмовия двор в кв. "Аспарухово" двамата попове поп Добри и поп Гошо онзи ден, когато отнейде се появил резервният храмов настоятел Велико Тодоров Димитров с една огромна пълна найлонова торба. Впоследствие се оказало, че Велико в нея си носи изпраните в обществена пералня гащи, понеже вече пета година нито си поправя пералната машина вкъщи, нито си купува нова, щото няма кой да му подари... пари.
- За колко пари ти ги изпраха? - попитал поп Добри.
- За четири лева всичките! - отвърнал Велико.
- Ама със сушенето ли заедно? - попитал поп Гошо, щото скоро е открил явно сушилнята, веднага след фритюрника.
(Не бе, тъпак свидлив и пресметлив - пране и сушене плюс фелацио от перачката за 4:57 лв., мисля си, докато слушам историята)
- Не! Със сушенето щеше да струва осем лева, затова си ги нося в торбата мокри, ще си ги суша у нас! - отвърнал на Гошо Величко открито кат' брат на брата в името на Майка... Индия.
- Извади ги на масата да ги поизсушиш, докато си тука - предложил черпещият щедро с Божието Слънце поп Георги.
Тогава се обадил присъстващият там мирянин, който ми разказа историята днес.
Та обадил се някой-си:
- Ама ако мине отец Ясен Керчев, Велико и те види, ще ти иска пари за наем, че си простираш в двора гащите, щото нали той сега е председателят на църковното настоятелство!
Велико кипнал не нашега! Резервен настоятел ли е той или курова глава?!.... "Курова глава-а, курова-а-а глава-а..." ехне ехото, ама вий не му обръщайте внимание!
- Ако го стори, тоя път наистина ще му забия един токат!
Велико много ги владее токатите (юмручните удари) да. Аз като се изнесох от къщата му, когато се скарахме, затова и повиках по телефона нашия общ приятел Д. С. - да ме пази да не ме пребие Величко, а не защото, както лицемерно обясних тогава, за да има кой да го занесе до болницата, след като го спукам от бой.
Уплаши ме истински, когато пред очите ми преби навремето клошаря майстор Петър по... телефона.
И всичко туй стана ето тъй:
Петър, около 60-годишен кльощав и едвам движещ се алкохолик, клoшар и "майстор по всичко", гагаузин от село Кантарджиево, квартируваше с мене у Великови срещу задължението на поправя всичко - от стационарен телефонен апарат до електрически контакт, защото е алкохолик, а алкохолиците, според Велико, били всестранно надарени и способни хора, които поради извънредни дарби, заради които останалите им завиждали, се пропивали... Докато Петър поправяше телефонния апарат на възраст около 30 години, Велико никога не успя да проведе по него разговор по-дълъг от три минути (достатъчни за една чекия), а поправените щепсели и контакти му гърмяха в ръцете, но това нивга не го разколеба в увереността, че Петър е Майстор, а котката му на Велико Арабела е Маргарита.
Един ден преди години, докато подготвях и разпределях продуктите за братската трапеза в храма в идещата неделна сутрин, двамата се скараха насреща ми в стаята. Велико рече да го изхвърли от къщата си, вдигайки го за яката от стола, на който беше се курдисал пияният Петър.
Майстор Петър се поизправи под напъна разкрачен, па посегна към ножа на масата пред себе си и викна:
- Велико, ще те заколя!
Велико тутак-си го изпусна и се разкрещя:
- Как?! Заплашваш ме със заколение в собствената ми къща?!
След това Велико се скри и заключи в съседната стая, а аз продължих да беля чесън и стържа моркови невъзмутимо.
- Гладен съм! - рече ми Петър.
- Яж ми хуя - отвърнах лежерно.
Петър посегна към едно от многото сухи бульончета, с които планирах да овкуся курбана идния ден, за да го сдъвче.
- Не пипай - предупредих.
Сложи шепа върху бульончето и се поизправи срещу ми:
- Светльо, ще те заколя както заклах... Велико!
Станах, избиколих масата, па като му свитнах един шамар, Петър, както беше с лице към мене, се завъртя гърбом на пети от шамарената инерция. Хванах го през мишниците заднишком докато припадаше, изсурках го навънка и заключих външната врата след него, след като го изнесох от къщата.
Миг подир това Велико изпадна във възторг и позвъни по телефона на майка си, Бог да я прости:
- Мамо, мамо, с Ангелов набихме Петър и го изхвърлихме!
- Как, сине?! - запита добрата женица.
- На токати го "изнесох" надолу по стъпалата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар