"Не питаj ме што на краjу сви керови за мном лаjу" (Балашевич, "Таткова песен")
При участието си в течащата Седмица на православната книга, взимайки повод от един от въпросите, отправени от аудиторията, относно недоразуменията и перипетиите при тазгодишния всеправославен събор на о. Крит, доц. Мариян Стоядинов и гл. асист. Свилен Тутеков се опитаха да сугестират всички присъстващи с тезата си, че от нашето неучастие е произтекла страховита драма и почти катастрофа за съборността на Вселенската Църква.
На други два мои въпроса, продължаващи темата, Стоядинов отговори половинчато и уклончиво, като даже в един момент призова на помощ присъстващите останали богослови, но уви и те, с изключение на Свилен Тутеков, който все пак се опита, не му помогнаха. Може би, защото не знаеха как, а може би защото, съвсем по "софиянски", чакаха да видят първо "накъде ще тръгне" назряващият по въпроса конфликт на амбициозните да се показват търновлии с новия варненски владика.
Стоядинов и Тутеков не можаха да обяснят общо взето две неща - как така Църквата е била съборна през цялото време до 325 г. - годината на I-вия Вселенски събор в Никея, когато съборността й е посочена в документ, в орос, а не "създадена" тогава и без това тяхно "висше ниво", както го нарекоха, на "вселенски събор" и чиято липса в момента определиха като едва ли не катастрофа. Стоядинов се съгласи с възраженията ми към конструктите им, като подчерта, че нашата съборност се живее главно и основно на евхаристийно ниво, богослужебно и че всички останали нейни прояви изтичат и се легитимират от него, но дори и без тях, само и единствено дори чрез евхаристията, съборността пак съществува живо и неопровержимо, като Събор в Христа.
Тутеков и Стоядинов се изгубиха в собственото си високопарие, като в мъгла от клишета, които никак не можаха да отговорят и на другия ми въпрос - как така в I-ви в. имаме само един Апостолски събор, а поне 5 Съборни Апостолски Послания, без събори... Апостолските Послания са се чели като съборни (към цялата Църква отправени) в отделните Църкви и така е осъществявана съборността - чрез техния авторитет и харизма, в "амин-а" на верните, разпознаващи в тях Гласа на Светия Дух, тъй както и днес църквоното изпълнение прави след решенията на Поместните събори или синоди и патриарси... Но отде да знаят Тутеков и Стоядинов това - нали "библеистиката ни отдавна надскочи Марковски и Пиперов" по думите на друг днешен техен колега - толкова я "надскочи", че докторите ни по теология няма нужда даже и да четат... Библията.
Но Тутеков и Стоядинов бяха достатъчно обидени заради туй, че техните важни-важни приятели в Крит не получиха достатъчна висота на форума си - пленум, за да могат да признаят факта, че както биха се изразили сърбите - претеруват... От Тутеков впрочем отново имахме "удоволствието" да чуем нещо, което от времето на дядо Кирил още ни повтаря, че "имаме диагноза"... Защо ли д-р Свилен Тутеков не пробва да диагностицира и излекува първом себе си чрез великото си богословие от очевидната си духовно-интелектуална прелест?
ВИДЕО:
Въпрос: "Как така в I-ви в. имаме само един Апостолски събор, а поне 5 Съборни Апостолски Послания, без събори?"
ОтговорИзтриванеОтговор: Това привидно противоречие се дължи на неправилния превод на гръцката дума καθολικός, която се превежда у нас или като "съборен", или като "вселенски" (по отношение на Църквата в чл. 9 от Символа на вярата), докато правилният превод е "всецял, всеобщ".
Така че 7-те апостолски послания, известни като "съборни" (καθολικαί επιστολαί) се наричат така, защото нямат конкретна църква като адресат, а са предназначени към всички християни - към цялата християнска общност. Това няма нищо общо със съборите на ранната църква - с това дали и колко апостолски събора е имало. На гръцки "събор" е дума от съвсем различен корен - σύνοδος.
Именно де - съборността в I-ви век се е живяла в единомислието на Апостолите и доверието в тях на верните, не е бил нужен формален събор непременно, за да има съборност.
ОтговорИзтриванеЗа коя съборност обаче говорим- за тази, която се изразява с термина καθολικοτης (букв. "католичност", т.е. всецялост, всеобщност) или за онази, която се изразява с термина συνοδικοτης, и собствено означава "съборност" или "синодалност" (от συνοδος- събор)? Защото, между двете има голяма разлика, а проблемът възниква именно от факта, че два различни гръцки термина се предават на български с една дума. Така че, ако говорим за съборност в смисъл на "католичност", ясно е, че тя не зависи от провеждането или не на църковен събор (συνοδος). Ако обаче говорим за съборността като "синодалност", то тя е функция на съборите и без тях не може.
ОтговорИзтриванеВсъщност заговорихме за това, че твърдението как се погубила съборността и сме едвали не дефакто в разкол с руснаците, като сме причинили провалянето на една проява на "католичността", според въведената от тебе тука диференциация, с която няма как да не се съглася, е ПРЕЕКСПОНИРАНЕ на проблема, което допълнително обслужва нечии интереси да се представят нещата в "черно-бяло" - Вартоломей бял като Снежанка, щото искал събор, а нашите черни като нощта, щото били против събора.
ОтговорИзтриванеПърво провалянето или по-точно отлагането на тази проява на католичност не може да е катастрофа, щото и без нея Църквата все си е съборна, главно в и чрез евхаристията, второ нашите не бяха против католичността, а против конкретната й подготвяна проява. Трето вина имат не само нашите, задето отказаха, но и Вартоломей, задето с доста некоректни хватки и интриги провокира нежеланието на някои да участват, за които алармира и ти - по отношение на Антиохия например.
И мнението ми си остава, че трябваше да участваме все пак и че скандалното ни заявено неучастие е сами пи-ар в кошницата на Пловдивския митрополит... И заедно с това мнението ми е, че нищо ужасно не е станмало, заради неучастието ни, тъй като съборността не е увредена така.