Къщата на фантазиите VII (Мъже, кокошки и пияна Правда)

"Тя тая новата напитка бирата на пикня има вкус бе!! Я дай едно вино!" (из "Капитан Петко Войвода")

следва от "Камбаните звънят!"

- Какво й пиете на тая бира, не мога да ви разбера?!... По 4.5 % е алкохолът вече в нея, колкото в бозата, най-много до 5 % стига, съвсем рядко 6 %, при това, ако говорим за тъмно пиво...

- А ти не пиеш ли бира? - пита учуден в отговор М.

- Съвсем рядко и в определени случаи, когато ми е необходимо, защото литър бира, изпит навреме, доста удължава времето до еякулация при секс.

- А аз веднъж направих голяма грешка с една много студена бира... Живеех още у отец Георги на Галата и тръгвах за работа рано сутринта, защото тогава работих близо до варненския затвор...

"Съвсем скоро и в самия затвор можеш да работиш, - мисля си - ама не като гостуващ психолог или надзирател, не, не...", но не го изговарям, а М. продължава:

- По пътя към спирката на автобус 17-и номер минавам край единия магазин, онзи преди бензиностанцията, знаеш го и си купувам сутринта рано-рано ледено студена бира, че беше лято. Изпих я още на спирката. Едва стигнахме до Аспарухово с автобуса и ми се приходи зверски по голяма нужда... Към края на моста, преди да влезем в центъра на Варна, така ми се сереше, че стоях прав и с кръстосани крака примрял. Бях отворил широко очи...

- Това пък последното защо?

- За да се пести кожа, затвориш ли силно очи, забелязвал ли си, имаш чувство, че ти се отваря дупето, особено ако си слабичък и ти е тясна кожата, тъй че, ха съм затворил очи, ха съм се насрал в рейса.

Не бях забелязвал подобна закономерност, да... 

А М. продължава:

- Едва слязох на спирката на "козирката", под градския часовник... Не ме питайте как пресякох през булеварда, за да пестя време да не минавам през подлеза, щото нали съм тъп шоп и не зная, че в подлеза има градска тоалетна...

- Че си тъп, тъп си, ама не си точно шоп, щото татко ти е от Търново, а майка ти от Банско - намесва се Велико.

М. се отказва да спори с него тоя път и продължава:

- Едва стигам в градинката зад Катедралата, баш пред главния вход на светата митрополия. Намирам с последни сили едни храсти зад бараките с цветята, свалям панталона с гащите отдолу направо до глезените и тъкмо да клекна, се насрах... прав. Всичко се напълни с лайна съвсем буквално: крачолите на дънките, боксерките, имах даже и в маратонките.

"Е, че как иначе, - мисля си - като си се навел напреде да си иззуеш гащите, кожата ти не е стигнала, щото си сухичък и дълъг и гъзът ти се е отворил фатално!", ама пак не го казвам наглас.

- И какво стана после?! - оживява се Велико, комуто чак сега вече почва да му става извънредно интересен разказът на М.

- Ами какво-какво, нямах никаква хартия у себе си, даже и носни кърпички нямах!! Хвърлям боксерките в храстите направо, свалям тениската и доколкото мога я подпъхвам отзад между дънките и задника си... Върнах се пред Катедралата на пиацата с такситата едвам-едвам пристъпвайки. Не смея да се приближа до никое такси, ами гледам тъжно и гузно в пространството. По едно време един от таксиджиите дойде при мене и ме попита състрадателно: "Какво става, брат, какво ти е?!" Обясних му, а той постла вестници на седалката под гъза ми, постла и на пода под краката ми. Закара ме до Галата обратно, пред попската къща директно, само за десетина-петнайсет лева.

* * *

Влиза тая сутрин при мен, залитайки:

- Светльо-о, какво правиш?!

- Пия черен чай.

- Господи, - възмущава се - как може някой да пие сутрин чай!? Аз вече гаврътнах два буркана с вино.

Сяда насреща ми и решава да звъни на о. Д. Той му вдига. Не си струва да му се сърди Д., добър автомонтьор е М., наистина талантлив в това, може и мъртво-пиян да ти поправи мотора на автомобила. Пък на мене о. Д. вече не ми вдига телефона. Не се ценят вече простите мускетари, ех!  А и о. Д. всякога може да се оправдае, че продължава да котка М., защото съм подкокоросал за интригата М. аз, сиреч М. е почти невинен.

М. вече направо крещи радостен по телефона, докато аз разсъждавам наум за времената и нравите:

- Ало-о, отче-е!! Сетих се, че тази седмица не си чреден и сигурно имаш доста свободно време, та рекох да ти напомня за задълженията ти към нас... Кокошките за Велико стават вече три "недоставени", а ние сме напълнили с трите ти шишета олио от онзи ден фритюрника му и чакаме ли чакаме, искаме да ги опържим, "Аспарухово фрай чикен" един вид да си направим. Само те молим да ги донесеш оскубани!

О. Д. затваря телефона, но не пропуска да каже "Чао, М!"

- Какви три кокошки бе, ти полудя ли, дай да го оставим вече попа намира, а?!? - питам го сетне.

- Че няма да намери три, няма да намери, - обяснява М. - една да донесе, пак ще сме доволни. Обаче няма да му го казваме, защото при такива неща, усетят ли отсреща слабостта ни, ще ни... чукат в гърба! А и кой ще отмъсти за Йо-Йо, след като даже чичо му Велико се опита да му "пласира" дупето за жълти стотинки?! Е да, блъфирайки и в огромна степен с добри намерения де, ама все пак опита.

- Йо-Йо пък какво общо има?! - зяпвам учуден.

- Е, как какво бе?!

Замислям се, може и да е прав. На о. Д. синът му учи в гръцка духовна семинария, на пълна стипендия от гърците и помощ оттука... А на Йо-Йо в момента му снимат дупето отдалеко в Софийската месомелачка за бъдещи зависими от пороци и компромати свещеници в БПЦ, снимат ли снимат и "планират" българските владишки копилета и протежета, учещи някои от тях също там... 

А майка му на Йо-Йо от години ни готви ежеседмичните курбани (благодарствени трапези всеобщи), сама събира пари и продукти, често както и от когото свари и намери, пълни ни сетне бурканчета и тенджерки за вкъщи, след като ни нахрани и прислужи, заделя и по два-три буркана в църковния хладилник за случай, че намине през двора някой пригладнял в делничен ден.

Та има правда в думите на М., пияна правда, но правда. А пияната правда какво представлява ли? Тя се състои в това, че все пак е по-добре пиян да се опиташ да стигнеш до почтена работа, па макар и с лайното на гъза, отколкото абсолютно трезвен да преваряваш църковното "евтинджоз вино" на гадна ракия, за да я продаваш по 5 лв. килото. 

* * *

- Абе, аз как мога да стана поп? Къде да се запиша да уча? - пита ни по едно време М. с Велико, гледайки най-вече Велико, щото го смята за скришен праведник и таен светец, повече му вярва за тия неща.

Велико ни поглежда с М. и въздъхва замислен:

- А така, сега я втасахме: Светльо Ангелов - Портос и о. М. Това е началото на ново движение: "Паяндурници за чиста и свята БПЦ"... В българската православна църква май нормален съм само и единствено аз...