Свешениците от Молдова, които дойдоха на тазгодишната Седмица на православната книга във Варна, за да ни разкажат за духовното съживление на църковния живот в едно село с бесарабски българи там, бяха двама - руснак и бесарабски българин и с радостта от общението и съслужението, която донесоха, показаха напрактика колко са схематични и изсмукани от пръстите обвиненията на някои от нашите псевдоунтелектуалстващи богослови в България в етно-филетизъм и опит за доминация чрез църковността на русите над чужди етноси... И двамата отци - и руснакът от гагаузки произход о. Виталий Зелински, и бесарабският българин - о. Владимир Паскалов заедно организират празниците и инициативите, поддържащи българския дух и самосъзнание в енорията на молдовското село Твърдица.
Поставих им въпрос с учудване - как така са успели да възродят енорията в нейния автентичен православен и християнски смисъл - енорията е всъщност цялото десетхилядно село. Енория са хората, които удоволетворяват религиозните си нужд по-често или по-рядко в един и същи храм. Това е храмът в квартала или в селото и всички жители на населеното място го чувстват като свой храм. Вметнах във въпроса си и притеснението, че у нас - в България, много често се получава тъй, че жители на един и същи град, село или квартал, се разрояват на множество малки "енорийски общности", избирайки си друг храм, където да ходят, понякога в другия край на града или в съседен град, които малки "енории" сравних остроумно с протестантски кръжоци... В една "енория" имаме християните сред хората от града, които се изживяват като артисти или интелектуалци (много често просто всъщност парвенюта в областта за изява, която са си присвоили) и те си имат "съответният поп" по вкуса си, в друга са "аскетстващите християни", в трета по-семплите, непретенциозни, в четвърта са тези, които се събират, за да бъдат обгрижвани... психологически и пр... А това дефакто е своего рода протестантизиране на православния енорийски живот.
Отците отговориха, че в проповедите и посланията си избирали такъв език, който хем да провокира, хем да импонира на техните съселяни и така всеки припознавал в дейностите й и живота като общност и своя личен интерес. Отците споделиха още, че в подхода си показват, че съвсем не смятат хората за глупави, стараят се да им отговарят на същностните въпроси, както и да ги включват в инициативи, които всеки човек приема лесно и с радост - да градят, да съзиждат.
ВИДЕО:
ВИДЕО:
Няма коментари:
Публикуване на коментар