автор Таня Мускетарката
Тропар на Въздвижение на Честния кръст Господен:
„Спаси ,Господи , Твоя народ и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ“
Катавасия на Въздвижение на Честния Кръст Господен:
„Кръст начерта Мойсей, когато с жезъла си разсече Червеното море за вървящия народ израилски и после напреки удари, за да събере водите върху фараоновите колесници, изобразявайки така непобедимото оръжие, затова възпяваме Христа нашия Бог- защото се прослави. “
В чест на връщането на Животворящия Кръст е създаден празникът Въздвижението на светия Кръст. Наименованието му идва от факта, че епископ Макарий Първи, с цел да се даде възможност всички вярващи да могат да видят Кръста Господен, го е повдигнал и обърнал на всички посоки. Това е направено при възвръщането му от Персия през 629 година, след 14 годишен плен, обратно в Йерусалим по времето на император Ираклий.
Празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен се празнува както в православната църква , така и в римо-католическата църква на 14 септември. Отделно е обособен празник в памет на намирането на Светия кръст от императрица Елена. В православната църква той се чества на 6 март, а в римо-католическата църква на 3 май.
Светият Кръст е кръстът, на който е разпнат Иисус Христос. Той е част от реликвите с изключителна стойност за християните.
В Евангелието няма някакви данни за кръста. Той е споменат като нещо вече готово в описанието на картината на пътя Виа Долороса към Голгота. Но пък за сметка на това в апокрифната литература има достатъчно подробна информация за неговата история. Въпреки този факт, историята на кръста е много значима за християните от цял свят. Като се започне с явяването на кръста на император Константин преди битката му с император Максенций, след това намирането му от майката на Константин Велики - св. Елена, неща предадени ни от ранните християнски историци.
Поредицата от предания за Светия Кръст се появяват предимно в Палестина и имат древен характер. За първи път се споменава в "Евангелието на Никодим", датирано от 5 век. Там се прави аналогия между кръста и едно от дърветата в Рая и други събития, които са споменати в Стария Завет. Така и разказа за намирането на Кръста. Учените смятат, че авторите на тези разкази са имали за цел да направят прослава на тази християнска реликва, чиято ценност за християнството никой не оспорва. Целта им е била да покажат и да докажат произхода на християнството като една древна традиция и религия, произхождаща буквално "от Адам"
Историята на Животворящия Кръст е намерила място в изкуството. Най-много изображения има реализирани през 1452-65 година, това са серия от фрески на Пиетро дела Франческа в базиликата "Свети Франческо" в град Арецо (Италия).
Във византийската, и по-късно в славянската агиография, съществува разказ за произхода на осемконечният Кръст. Според преданието, Иисус Христос бил разпънат на Кръст, който бил изработен от три части и всяка част е била от различен вид дърво. Стълба - основната част на кръста е бил направен от кипарис; напречната греда, където са били приковани ръцете на Христос, е била от бор, долната част е била изработена от кедър и там са били приковани краката на Спасителя. Като потвърждение на тези думи се приемат думите прознесени от пророк Исая: "Славата на Ливан ще дойде при теб, с кипарис, кедър и бор заедно, за да украсят мястото на светилището Ми, и да прославя подножието на моите нозе“ (Ис 60:13). Разказите за осемконечния кръст намират място в богослужебната практика на Православната църква например: в Октоиха, в Минея, в Постния Триод.
Разказът за поклонението на Савската царица пред дървото, от което е изработен Кръста, се намира в "Златната легенда", която е известна повече на Запад, а на Изток е известен от няколко византийски ръкописа. Историята за произхода на дървото за Животворящия Кръст е взета от апокрифното „Евангелие от Никодим“, в него се разказва, че преди смъртта на Адам синът му Сит (той е третият сина на Адам и Ева, роден след убийството на Авел, събитието е описано в Битие 4:25 и той се споменава в родословието на Иисус Христос -Лука 3:38) отишъл до портите на Рая, за да вземе масло за помазването на тялото на баща си Адам след неговата смърт. Отговорът на арахангел Михаил е бил, че изкуплението на човечеството ще се случи през 5500 година (това е било пророчество за идването на Христос) и е дал на Сет клонче от дървото на познанието на доброто и злото, от чиито плод Адам е ял по време на грехопадението си. Думите на арахангел Михаил били следните "Ако може да се съживят тези изсушени плодове, той ще се излекува". Когато Сет се върнал у дома, намерил Адам вече мъртъв и сложил изсушената клонка в устата му, след което поникнали три филиза и така посадени продължили да растат хилядолетия преди времето на царуването на цар Соломон. Соломон отсякъл дървото и се надявал да го употреби при строежа на Йерусалимският храм, само че, размерите му не съвпадали със строежа. И решил да го използват при строителството на моста при храма. Като научила за мъдростта на Соломон, Савската царица решила да го посети, когато достигнала до дървото, което било приготвено за строежа, тя паднала на колене пред него. С този си поклон тя предсказала, че на това дърво ще бъде разпнат Спасителя на света и царството на евреите ще бъде заличено. Соломон, ужасен от това предсказание, наредил да бъде заровено дървото. То било намерено при строителството на басейна за умиване на вътрешностите на жертвените животни. Но водата станала известна с целебните си възможности и било сменено предназначението на басейна в оздравителна баня (това била известната баня Ветезда) и след ареста и съда на Христос, дървото изплувало от дъното на банята. И така решили да направят кръста за разпятието на Иисус Христос, а именно основния стълб. А напречните стълбове от кипарис, кедър и маслина.
Другите предания са свързани с Мойсей и Лот. Преданието за Мойсей е следното: То се основава на описаното в Стария Завет за протестите на народа за горчиво-соления извор Мерра (Изх.15:23-25). В апокрифните произведения има две версии на този разказ. Първата версия е, че на брега на извора Мойсей е посадил дърво, което е пренесено от рая след всемирния потоп. И втората версия разказва, че един ангел е дал филизи от трите дървета: алое, кедър и кипарис и казал да се оплетат заедно като символ на Светата Троица. И в двата случая израства дърво, от което по-късно е направен Кръстът. В легендата за Лот пък се разказва за произхода на дървото, от което е направен кръста на благоразумния разбойник, разпнат заедно с Христос. Според легендата, синът на Адам Сит е получил две клонки, от които едната е била посадена на брега на река Нил и тя горяла в неугасим огън. Когато Лот съгрешил с дъщерите си, Бог го наказал да угаси и засади клонка от това дърво близо до Йерусалим и да го полива с вода от река Йордан. След години на това място поникнало и израстнало дърво от кипарис - кедър- пиния. Тук това място след години бил построен Манастирът на Светия Кръст:
Подобна е и историята която е разказана в глава 10 на „Църковна история“ на Руфин, която е превод на латински на историята на Геласий Кесарийски. Оригиналът е загубен, но може да се счита за първия разказ на намирането на кръста. Историята на Амвросий съдържа чудо с възкресяването на една умряла жена. Най -подробно разказана е историята при Сократ Схоластик и Созимен. Друг източник на сведения е византийският историк Теофан.
Въпросът за годината, в която е намерен кръста, също е спорен. Най-често годината и датата, която се споменава е 25 май 326 година. Специалистът по ориенталистика и директор на Ватиканската библиотека Йосиф Арсемани, смята че кръстът е намерен от императрица Елена на 3 май 326 година. Но други учени са на мнение, че годината е 325. Според сведенията на историците, кръстът е бил намерен недалеч от Гроба Господен, но извън самия гроб. Те се позовават на иудейско обредно предписание, предвиждащо кръста, на който е бил разпънат Христос, да е на различно място от гроба. Няма как да не е изпълнено то. Съществува предположение, че кръстът е бил заровен близо до мястото на изпълнение на присъдата. Созимен в своята история изказва предположение за възможната съдба на кръста, след като е бил снет Иисус Христос от него: "Войниците, както казва историята, разбрали че е мъртъв и го свалили от кръста, и го предали за погребение".
По време на търсенията на императрица Елена на това място е имало храм на Венера - Афродита, както споменава в своята история Сократ Схоластик. Храм на Венера наистина е съществувал в Йерусалим. Той бил построен в 130 година от император Адриан и по този повод е имало бунтове от страна на населението. Даже са открити монети с образа на "Венера Йерусалимска". За строителството на този храм намираме сведения в историята на Теофан. Кръстът бил намерен именно под светилището. В днешно време той се намира в параклиса на намирането на Кръста в църквата Възкресение Христово, която е била каменоломна. За разкопките и търсенето на Кръста е писал и Евсевий Кесарийски, като говори за наличието на две гробници. Като втората гробница е от периода на Втория иудейски Храм.
Според "Златната легенда" помощ оказал един евреин на име Иуда. После прекръстен на Кириак и станал патриарх на Йерусалим, и приел мъченическа смърт по-късно.
Има няколко легенди от апокрифните произведения. Например се разказва, че императрица Протоника, съпруга на император Клавдий Втори, е намерила кръста и след това той е бил отново изгубен.
Днес частици от Животворящия Кръст има на много места в света.
В чест на връщането на Животворящия Кръст е създаден празникът Въздвижението на светия Кръст. Наименованието му идва от факта, че епископ Макарий Първи, с цел да се даде възможност всички вярващи да могат да видят Кръста Господен, го е повдигнал и обърнал на всички посоки. Това е направено при възвръщането му от Персия през 629 година, след 14 годишен плен, обратно в Йерусалим по времето на император Ираклий.
Празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен се празнува както в православната църква , така и в римо-католическата църква на 14 септември. Отделно е обособен празник в памет на намирането на Светия кръст от императрица Елена. В православната църква той се чества на 6 март, а в римо-католическата църква на 3 май.
Светият Кръст е кръстът, на който е разпнат Иисус Христос. Той е част от реликвите с изключителна стойност за християните.
В Евангелието няма някакви данни за кръста. Той е споменат като нещо вече готово в описанието на картината на пътя Виа Долороса към Голгота. Но пък за сметка на това в апокрифната литература има достатъчно подробна информация за неговата история. Въпреки този факт, историята на кръста е много значима за християните от цял свят. Като се започне с явяването на кръста на император Константин преди битката му с император Максенций, след това намирането му от майката на Константин Велики - св. Елена, неща предадени ни от ранните християнски историци.
Поредицата от предания за Светия Кръст се появяват предимно в Палестина и имат древен характер. За първи път се споменава в "Евангелието на Никодим", датирано от 5 век. Там се прави аналогия между кръста и едно от дърветата в Рая и други събития, които са споменати в Стария Завет. Така и разказа за намирането на Кръста. Учените смятат, че авторите на тези разкази са имали за цел да направят прослава на тази християнска реликва, чиято ценност за християнството никой не оспорва. Целта им е била да покажат и да докажат произхода на християнството като една древна традиция и религия, произхождаща буквално "от Адам"
Историята на Животворящия Кръст е намерила място в изкуството. Най-много изображения има реализирани през 1452-65 година, това са серия от фрески на Пиетро дела Франческа в базиликата "Свети Франческо" в град Арецо (Италия).
Във византийската, и по-късно в славянската агиография, съществува разказ за произхода на осемконечният Кръст. Според преданието, Иисус Христос бил разпънат на Кръст, който бил изработен от три части и всяка част е била от различен вид дърво. Стълба - основната част на кръста е бил направен от кипарис; напречната греда, където са били приковани ръцете на Христос, е била от бор, долната част е била изработена от кедър и там са били приковани краката на Спасителя. Като потвърждение на тези думи се приемат думите прознесени от пророк Исая: "Славата на Ливан ще дойде при теб, с кипарис, кедър и бор заедно, за да украсят мястото на светилището Ми, и да прославя подножието на моите нозе“ (Ис 60:13). Разказите за осемконечния кръст намират място в богослужебната практика на Православната църква например: в Октоиха, в Минея, в Постния Триод.
Разказът за поклонението на Савската царица пред дървото, от което е изработен Кръста, се намира в "Златната легенда", която е известна повече на Запад, а на Изток е известен от няколко византийски ръкописа. Историята за произхода на дървото за Животворящия Кръст е взета от апокрифното „Евангелие от Никодим“, в него се разказва, че преди смъртта на Адам синът му Сит (той е третият сина на Адам и Ева, роден след убийството на Авел, събитието е описано в Битие 4:25 и той се споменава в родословието на Иисус Христос -Лука 3:38) отишъл до портите на Рая, за да вземе масло за помазването на тялото на баща си Адам след неговата смърт. Отговорът на арахангел Михаил е бил, че изкуплението на човечеството ще се случи през 5500 година (това е било пророчество за идването на Христос) и е дал на Сет клонче от дървото на познанието на доброто и злото, от чиито плод Адам е ял по време на грехопадението си. Думите на арахангел Михаил били следните "Ако може да се съживят тези изсушени плодове, той ще се излекува". Когато Сет се върнал у дома, намерил Адам вече мъртъв и сложил изсушената клонка в устата му, след което поникнали три филиза и така посадени продължили да растат хилядолетия преди времето на царуването на цар Соломон. Соломон отсякъл дървото и се надявал да го употреби при строежа на Йерусалимският храм, само че, размерите му не съвпадали със строежа. И решил да го използват при строителството на моста при храма. Като научила за мъдростта на Соломон, Савската царица решила да го посети, когато достигнала до дървото, което било приготвено за строежа, тя паднала на колене пред него. С този си поклон тя предсказала, че на това дърво ще бъде разпнат Спасителя на света и царството на евреите ще бъде заличено. Соломон, ужасен от това предсказание, наредил да бъде заровено дървото. То било намерено при строителството на басейна за умиване на вътрешностите на жертвените животни. Но водата станала известна с целебните си възможности и било сменено предназначението на басейна в оздравителна баня (това била известната баня Ветезда) и след ареста и съда на Христос, дървото изплувало от дъното на банята. И така решили да направят кръста за разпятието на Иисус Христос, а именно основния стълб. А напречните стълбове от кипарис, кедър и маслина.
Другите предания са свързани с Мойсей и Лот. Преданието за Мойсей е следното: То се основава на описаното в Стария Завет за протестите на народа за горчиво-соления извор Мерра (Изх.15:23-25). В апокрифните произведения има две версии на този разказ. Първата версия е, че на брега на извора Мойсей е посадил дърво, което е пренесено от рая след всемирния потоп. И втората версия разказва, че един ангел е дал филизи от трите дървета: алое, кедър и кипарис и казал да се оплетат заедно като символ на Светата Троица. И в двата случая израства дърво, от което по-късно е направен Кръстът. В легендата за Лот пък се разказва за произхода на дървото, от което е направен кръста на благоразумния разбойник, разпнат заедно с Христос. Според легендата, синът на Адам Сит е получил две клонки, от които едната е била посадена на брега на река Нил и тя горяла в неугасим огън. Когато Лот съгрешил с дъщерите си, Бог го наказал да угаси и засади клонка от това дърво близо до Йерусалим и да го полива с вода от река Йордан. След години на това място поникнало и израстнало дърво от кипарис - кедър- пиния. Тук това място след години бил построен Манастирът на Светия Кръст:
 |
| Манастирът на Светия Кръст, тук се съхранява най-голямата частица от Христовия Кръст |
Следващият цикъл от предания разказва за намирането на кръста от Света императрица Елена - факти, които се приемат от вярващите като истина и са описани в църковната история. Началото им води от 326 година сл. Хр., когато се счита, че кръстът е намерен от майката на император Константин Велики при нейното пътешествие в Йерусалим, предприето с цел да се издирят християнски реликви и поклонничество. Заедно с кръста били намерени табличката с надписа и четири гвоздея. Тази история е описана от Амвросий Медиолански, Руфин, Сократ Схоластик, Теодорит Кирски, Сулпиций Север и Созимен . Най-ранно описание получаваме от църковният историк Евсевий Кесарийски в неговия труд „Животът на Константин“ Подробно той съобщава за откриването на „Божествената гробница“, но не се споменава нищо за откриването на Животворящия Кръст, нито за участието на императрица Елена. В разказа се говори за това, че върху гробницата на Христос са намерили езически храм. И когато по заповед на Константин са разрушили храма на Афродита "то в дъното на земята се показало празно пространство", станало някакво чудо, което не е описано. Но е факт, че императрица Елена е построила църква във Витлеем близо до пещерата, където се е родил Христос. Първите сведения за намирането на кръста са от времето на император Констанций, синът на Константин и по-точно в едно писмо на Кирил Александрийски. За първи път историята за откриването на кръста се споменава в историята на Амвросий Медиолански през 395 година. В „Словото за смъртта на Теодосий" той пише как Света Елена казва да копаят на хълма Голгота и намират три кръста. Според този кръст, на който има надпис „Иисус от Назарет, цар на иудеите“ тя открива истинския кръст и му се покланя. Там също са открити и гвоздеите, с които е бил прикован Христос.
Подобна е и историята която е разказана в глава 10 на „Църковна история“ на Руфин, която е превод на латински на историята на Геласий Кесарийски. Оригиналът е загубен, но може да се счита за първия разказ на намирането на кръста. Историята на Амвросий съдържа чудо с възкресяването на една умряла жена. Най -подробно разказана е историята при Сократ Схоластик и Созимен. Друг източник на сведения е византийският историк Теофан.
Въпросът за годината, в която е намерен кръста, също е спорен. Най-често годината и датата, която се споменава е 25 май 326 година. Специалистът по ориенталистика и директор на Ватиканската библиотека Йосиф Арсемани, смята че кръстът е намерен от императрица Елена на 3 май 326 година. Но други учени са на мнение, че годината е 325. Според сведенията на историците, кръстът е бил намерен недалеч от Гроба Господен, но извън самия гроб. Те се позовават на иудейско обредно предписание, предвиждащо кръста, на който е бил разпънат Христос, да е на различно място от гроба. Няма как да не е изпълнено то. Съществува предположение, че кръстът е бил заровен близо до мястото на изпълнение на присъдата. Созимен в своята история изказва предположение за възможната съдба на кръста, след като е бил снет Иисус Христос от него: "Войниците, както казва историята, разбрали че е мъртъв и го свалили от кръста, и го предали за погребение".
По време на търсенията на императрица Елена на това място е имало храм на Венера - Афродита, както споменава в своята история Сократ Схоластик. Храм на Венера наистина е съществувал в Йерусалим. Той бил построен в 130 година от император Адриан и по този повод е имало бунтове от страна на населението. Даже са открити монети с образа на "Венера Йерусалимска". За строителството на този храм намираме сведения в историята на Теофан. Кръстът бил намерен именно под светилището. В днешно време той се намира в параклиса на намирането на Кръста в църквата Възкресение Христово, която е била каменоломна. За разкопките и търсенето на Кръста е писал и Евсевий Кесарийски, като говори за наличието на две гробници. Като втората гробница е от периода на Втория иудейски Храм.
Според "Златната легенда" помощ оказал един евреин на име Иуда. После прекръстен на Кириак и станал патриарх на Йерусалим, и приел мъченическа смърт по-късно.
Има няколко легенди от апокрифните произведения. Например се разказва, че императрица Протоника, съпруга на император Клавдий Втори, е намерила кръста и след това той е бил отново изгубен.
Днес частици от Животворящия Кръст има на много места в света.
- Черна гора.
- Австрия - в Хайлигенкройц.
- Армения - Эчмиадзин.
- Белгия- в град Брюге.
- Германия - църквата "Света Цецилия"
- Гърция - в атонските манастири: Ивер, Дионисият, Котлумуш, Ксиропотам, Симонопетра, Филотей, Свети Павел, Ставроникита, Евсигимен; Великата Лавра; Ватопед; Хилендар; Пантократор; Зограф; Каракал
- Грузия- катедралата "Светицховели"
- Израел -Храм на Гроба Господен
- Испания - Манастир "Санто Торибио де Лебана"; Кантабрия.
- Италия-Рим;
- Кипър - манастир Ставруни
- Латвия - гр. Рига
- Русия
- Украйна
- Франция - Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар