Къщата на Фантазиите II (М. Али Бабата и четиристотинте циганина)

продължение от "Как Йо-Йо възмъжава покрай Велико"

Седя си аз пред монитора на стационарния компютър у великови и се опитвам да напиша нещо умно, полезно и сериозно... Не успявам, защото пристига М... Казват, че М. имал проблеми с алкохола. Не е точно така. Дори не може да се каже и че алкохолът има проблеми с М., както някои бихме се изразили за ситуации като неговата. Най-точно би било да кажем, че светът и цялата Божия реалност имат голям проблем с М. и с алкохола, съберат ли се те на едно място...

Та пристигна значи отнякъде М. (по-късно се разбра от къде) привечер, така да се каже "полу-намушкан" или "поошил се леко", ако ли тъй предпочитате... Докато Велико се къпеше и бръснеше, М. се "дооши" с бира и се заигра с любимата му на Велико котка Арабела. Целува я, гали я, говори й, накрая се опита да я нахрани с печени дебърцини... Арабела обаче не беше гладна, изяде няколко парченца и извърна глава.

- О, няма да ядеш ли?! - викна ядосан М. - Твойта мама мръсна!!

И я изхвърли през отворения прозорец от втория етаж на величкови... Сетне отиде и си легна в съседната стая, право във великовия креват. 

Велико излезе от банята и както винаги, попита:

- Къде е Арабела?

Той винаги това пита, ако не попита обичайното друго: "К'о ста'а, Го-о?!"

- Падна през прозореца - отвърнах му ясно и кратко.

- Как така падна?! - опули се Велико.

- Бе изхвърлена.

- От кого?!? - Велико не можеше да повярва на ушите си.

- Няма да ти кажа от кого, защото не съм порта и интригант, само ще ти кажа, че не бях аз и че в къщата, освен тебе, в момента сме само още двама.

- О, не! - изкрещя Велико - Сега вече ще го изхвърля него!

Аз едвам го успокоих, защото това, което имах да пиша, бе наистина сериозно и само скандал край мене ми "липсваше" още между Велико и М. за котката Арабела... Малко по-късно съжалих за това, защото погледнах към отворения прозорец и установих, че М. е успял да събори, заедно с Арабела, в задния двор на великови и една от служебните ми обувки, които бях оставил от външната страна на перваза, за да се... отмирисват, та докато псувах М., газих по чехли из трънаците, за да си я намеря...

Сетне Велико тръгна за село Боровец, където живее майка му, както прави винаги, намери ли 1.40 лв. "суха пара" в джоба на единствените си панталони за билетче... М. се събуди след кратка дрямка и разбира се, дойде пак при мен...

- Искам някого да пребия - рече, държейки под мишница бейзболната си бухалка.

Това М. каза, след като два пъти изслуша на руски песента, която ме помоли да му пусна от yotube.com на една немска група. Песента се казваше "Сълзите на войника".

- Мога и тебе да пребия, разбира се, обаче после ще съжалявам, защото много те обичам...

- Да, да М., разбира се, че можеш да ме пребиеш, като едното нищо ще ме пребиеш даже - съгласих се успокоително, докато същевременно смених начина, по който седях в стола си, за да го ритна с крак в топките, ако се наложи, скочи ли към мене - Обичам те и аз! - добавих за всеки случай.

М. излезе с бухалка на рамо...

Няколко часа по-късно влетя при нас с Велико, който се беше върнал от с. Боровец. М. беше силно уплашен, абсолютно изтрезнял и прелял от адреналин:

- Братя, край с мене! Ще ме убият за вяра и Отечество! Помнете, че съм само отчасти софиянец, баба ми е всъщност от селата край Банско! Да живее Македония!!

* * *

Какво точно се е случило ние с Велико разбрахме чак към края на следващия ден от смесените разкази на няколко от участниците в премеждието на М.

М. отишъл нагости у майката на Йо-Йо и двете му сестри Ам. и Кр. Там случайно бил и братовчед й Т., който точно в тоя ден беше в отпуска от Варненския затвор. М. се пошегувал непремерено с домакините и тогава Т. го заплашил с бърз и непосредствен бой... Дали уплашен, дали обиден, М. си тръгнал оттам и дошъл при нас. Това била причината за първото му идване у Велико. Второто му пристигане през нощта беше, след като, както разказахме вече, с бухалка на рамо се върнал обратно край мястото на злополучното си гостуване. 

М. известно време крещял пред жилищния блок имената на бившите си домакини и когато излезли на балкона, М. се заял с първия появил се минувач, за да им покаже той на тях с кого не бива се шегуват... А действието се развивало на границата между българската и циганската част от квартала, затова и няма защо да се чудим, че минувачът бил циганин, хванат под ръка от млада циганка...

- Кажи че, не си циганин! - крещял М. според собствения си разказ и го удрял през краката с бухалката, докато циганката край тях врещяла на умряло, сякаш нея бият.

- Не съм циганин, не съм циганин! - пищял циганинът.

- Как така не си циганин?! - продължавал да крещи М. и не спирал да го удря - Виж се какъв си черен!! Защо си черен?!

- Турчин съм, турчин!! Затуй съм черен!!

- Не си турчин, циганин си! - настоявал М. и продължавал с боя.

- Да, да, циганин съм! - викал онзи, но напразно.

А най-интересен е паралелният разказ на наблюдаващата сцената от балкона Ам.:

- М. крещи, циганинът пищи, циганката врещи! А аз през цялото време се чудя защо крещи и М., след като не него бият, а той тях...

Накрая М. се поуспокоил и седнал на бордюра да запали цигара... Пет минути по-късно обаче пристигнал автомобил BMW, последен модел, от който слезли цигани с качулки, извикани явно по мобилния телефон от злополучния страдалец, който като нищо може и да е бил наркодилър или сутеньор и е извикал всъщност охраната си. Още пет минути по-късно се събрали повече от 50 други цигани, дошли пешком...

- Скрих се под балконите в градинката зад един розов храст, - обясни ни М. - чакайки ги да се разотидат...

- След като се разотидоха, - разказва пък Ам. - позвъни на вратата на апартамента ни ужасен и викаше през нея: "Ам-ро, отвори ми, че се насрах!", а вуйчо Т. му викна подигравателно отвътре: "Ами що сереш на пътя, не можа ли да се изсереш вкъщи?!"

* * *

- Абе Велико, - попита го М. по-късно през нощта, защото по тия въпроси само на него има доверие, смята го за таен светец и скришен праведник - ако бяха ме убили тия мюсюлмани, дали щях да стана свещеномъченик?!

- Да, - отвърна му Велико - но не за Христа, а ради собствената си простотия...

* * *

Два дни по-късно отново ни дойде на гости Йо-Йо... Велико го изпрати до магазина, за да купи прах за пране и газирана напитка "Етър"... Йо-Йо се забави и както разбрахме после от самия него, забавил се, защото в чест на Храбрия М. отишъл до магазина с неговата бухалка, останала при нас, на рамо... Изгонили го от първите два магазина. Успял да изпълни поръчката ни чак в третия...

- Положи! - викна Велико, който се опитва да го възпитава в качеството си на далечен негов вуйчо.

Велико винаги предупреждава, преди да удари някого, вдига бавно ръка над врата му, защото е благороден и така му дава време да се подготви психически за "травмата"... Йо-Йо обаче не оцени жеста, а тутак-си избяга отново през входната врата...

- Това дете не е добре хич, - констатира Велико замислен - от цялата ни широка фамилия съм нормален май само аз...

Следва: Как М. превърна два леки автомобила в лодки