автор Таня Мускетарката
Тропар на Рождество Богородично
„Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.„
„С твоето свято раждане, Пречиста, Йоаким и Анна се освободиха от срама на безчадието, а Адам и Ева - от тлението на смъртта. Това твоите люде празнуват, избавили се от вината на прегрешенията, като ти викат: неплодната ражда Богородицата и хранителката на нашия живот.“
Появата на празника Рождство на Пресвета Богородица е сравнително в късен етап от историята на християнството, някъде около 5 век сл.Хр... Оттогава започва началото на култа към Божията Майка, дотогава литургичната практика е била съсредоточена върху Пасхалната тайна на Иисус Христос. Църквата от този си етап на развитие е обръщала изключително внимание върху земното пребиваване на Богочовека. Чак на Третия Вселенски събор в Ефес, проведен през 431 година, Дева Мария получава своето място в литургичната последователност. И не само нейния празник получава място в календара, но някои от Господските празници (Богоявление - Кръщение Христово, Рождество Христово).
Има много предания за наличието на почитание на Рождество Богородично. Едно от тях е, че света императрица Елена е построила храм в чест на Рождеството на Пресвета Богородица, но няма писмени свидетелства за това, ако е имало, те са унищожени. Празникът получава популярност първо в Източната империя, след това в Западната част. Първото писмено доказателство намираме в едно слово на патриарх Прокъл Константинополски. След това има и споменаване на празника на Запад от папа Геласий през 7 век. Рождество Богородично присъства в календара на сиро-яковитите, несторианите, коптите, които го празнуват на 26 април. През 8 век празникът вече има свое място, защото свети Андрей Критски написва един кондак и две празнични слова, предназначени за него. В манастира „ Света Екатерина“ в Синай се съхранява златописното Евангелие, което е подарено от император Теодосий Трети и там има вече доказателство за всеобщата почит на Рождество Богородично.
На Запад празникът не се радва на голяма популярност. Освен в требника на папа Геласий, първото споменаване на празника е от 7 век в псевдо-Йеронимовия мартиролог и при Беда Достопочтени. Чак през 1245 година на събора в Лион папа Инокентий Четвърти постановява задължителността на Рождество Богородично за честване.
В наши дни начинът на празнуване няма нищо общо с това, което е бил в онези времена. Например го няма кондакът на свети Роман Сладкопевец, който бил написал кондаци за всичките Господски празници, които са 12 на брой. Единствено до нас е стигнал тропарът „Рождество твое, Богородице Дево“. Но за сметка на това до нас са стигнали творенията на свети Андрей Критски, свети Йоан Дамаскин, свети Герман Константинополски и свети Козма Маюмски.
Информация за земния живот на Дева Мария получаваме от Новият Завет, макар че е малко. Почти нищо не се знае за праведните Йоаким и Анна. Основно информация се черпи от апокрифното Евангелие на Яков, което става известно през 2 век. Разказът от него е следният: Семейството на праведните Йоаким и Анна било бездетно, нещо което се смятало за липса на Божията благословия над дома им. Когато Йоаким отишъл в храма да принесе жертва на Господ, първосвещеникът му дал отказ. Тогава Йоаким натъжен се оттеглил в пустинята да се моли. Съпругата му пък започнала да се моли горещо в дома им. В един момент и на двамата им се явил ангел и им казал: „Господ, чу молитвите ви, и ти (става дума за света Анна) ще заченеш и ще родиш и за твоето потомство ще говори целият свят". След благата вест съпрузите се срещнали при Златните врати в Йерусалим и си отишли у дома. След девет месеца света Анна родила момиченце, което било посветено на Бога. Днес на мястото, където се е родила Богородица, има манастир “Света Анна“, където главната църква се нарича „Рождество Богородично". Под самия манастир има една пещера ,за която се смята за част от къщата на праведните Йоаким и Анна
 |
| Манастира „Света Анна" отвън |
 |
| Църквата „Рождество Богородично “отвътре |
 |
| Входът на манастира „Света Анна“ |
Няма коментари:
Публикуване на коментар