Неделя-сутрин, хората са на света литургия, а ние спим... Вие се наспивате, тъй като си лягате рано - набивате жените си и заспивате или пиете бързо и злобно ракия, без много-много да разговаряте с когото и да било, а ние си говорихме почти цяла нощ на запалена на средата на масата свещ, ако щете вярвайте - за философия, за общи познати и приятели, ставащи постепенно все повече познати, отколкото приятели, клюкарствахме на воля с две думи...
М. влезе сутринта с люлееща се стъпка при мен, походката му бе като у пиратски боцман на вахта в открито море и уплашен викна:
- Светльо-о, тази сутрин не би камбаната! Няма литургия!!!
Когато пие, М. провлачва последния вокал в имената при обръщение, добавяйки нещо като въпросителен aпломб.
- Не е възможно да няма... Може просто о. Д. да те чака да удариш ти камбаната, от 3.00 ч. през нощта да е там, за да ти отключи и да ти остави ключа, според договора ни с него...
- Едва ли - каза М.
Облече се бързо, искрено разтревожен и излезе. След малко се върна, купил ми от магазина до храма... сладолед.
- Там са всички, - съобщи силно успокоен - видях колата на една жена: Гергана дето пее на клира! Не сме чули камбаните просто и двете поред, спейки...
И как да ги чуем я, като през нощта бяхме на "попска дискотека" по телефона "на високоговорител" с отец Георги. В около 12.00 ч. М. звънна веднъж на отеца. Онзи не му вдигна.
- И той ме мрази вече! - решава М. и удря силно с юмрук по масата до телефона си.
- Да, да, - опитвам се да го отрезвя с ирония от надигащата се алкохолна параноя - а сега вземи си строши телефона и забравил утре, че си го счупил, се напий като магаре преди обед, задето не ти се обажда "вече съвсем никой", щото светът окончателно те е намразил целият.
Към 12.30 ч. отецът вдигна телефона.
- Как сте пияндурници?! - разкрещя се щастлив - Слушайте сега музика!! В колата съм на Плаково, а жена ми с децата са в къщата, аз съм излязал навън и съм се затворил в автомобила да слушам музика "на max"! Слушайте как мога да се веселя и без да пия!! - почва да крещи във възторг - Кеф, кеф, кеф!! Летя-я-я-я!!... А защо, според вас, не ми е нужен алкохол, за да ми е хубаво? Вие защо мислите, че е така???
И тъкмо се кани да ни настави и обгрижи духовно по телефона тематично, когато М. промърморва:
- Защото си луд, затова... - и продължава да развива друга теория уж тихичко - Всъщност, Светльо-о, отецът се е скарал с попадията и затова се е скрил в колата, а сега ни будалка, че ужким се кефи...
В това време се чува отсреща гласът на Нана, която нещо му носи и подава през прозореца.
- Пак ти пропадна теорията, конспираторе... - забелязвам
* * *
Тетка си прибрала подправките, лъжиците, чайовете, всичко... Кани се да си върви окончателно със сестра си към Банско.
- Закъде се приготвяш да вървиш, Тетке? - питам я.
- Името ми не е Тетка, а Тодорка! Писна ми от всички тука и отивам в Париж!!
Споделям после разтревожен с Велико, а той слага две ръце на корема си тъжно-замислен, свежда настрани глава и казва:
- Е, светът е голям и спасение дебне отвсякъде...
* * *
- Светльо-о, - почти приплаква М. - ела моля ти се с мене до магазина за още вино, не искам да минавам самичък край Тетка, плаши ме, говори ми като мама!!
* * *
Качвам се към края на литургията в двора храма, всички говорят весело подпитвайки се едни други за последните събития, освен приятелите на о. Д:
- Ти пробва ли новата ракия "Отец Д. Първи"?!
- Не, не, а ти?
- Не, не съм и аз, няма кой да ме почерпи...
А П. от София, разказва сетне М., който отишъл малко след мене, подскачал, все едно е на две линии кока и подвиквал щастливо:
- Светльо описва всичко!!! Светльо ни описва всички!!! - рипайки на място.
...Тъй де, както казваха сърбите в такива случаи, черпейки ме с ракия, когато ги описвах, радостно е събитието - "Бог ме видео!" - "Видя ме Бог"... И ако не ти харесва "снимката", не ти е крив фотоапаратът, ами ти да не беше позирал "с гъза напреде".
следва: Мъже, кокошки и Пияната Правда
следва: Мъже, кокошки и Пияната Правда
Няма коментари:
Публикуване на коментар