автор Таня Илиева - Мускетарката
Тропар на Кръщение Господне ( Богоявление)
,,Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Светата Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.
Празникът Кръщение Господне е установен в чест на кръщението на Иисус Христос в река Йордан от свети Йоан Предтеча, и според трите Евангелия над Иисус Христос се спуснал Светият дух във вид на гълъб и се чул глас от небето ,,Ето това е моят възлюбен Син, и над него е моето благоволение" (Матей 3:17). В Евангелието на Йоан също се споменава за кръщението на Иисус Христос във водите на Йордан и снизхождането на Светия Дух, само че като откровение изречено от Йоан Кръстител" ( Йоан 1:29-33)
Във всички църкви този празник е на 6 януари, но с разлики при празнуването. Например в Римокатолическата църква на 6 януари се отбелязва Поклонението на влъхвите, а Кръщение Господне се отбелязва на следващата седмица след 6 януари. Този начин на празнуване е постановен от Вторият Ватикански събор. В древноизточните църкви е посветен не толкова на Кръщението Господне, колкото но Рождество и е един празник наречен Богоявление.
Според евангелския разказ, при Йоан Кръстител, който се намирал в Бифара на река Йордан, дошъл Иисус Христос, който вече бил на 30 годишна възраст с цел да приеме кръщение.
Йоан, които проповядвал за идването на Месията, виждайки Иисус, бил изненадан от идването на Му. По време на кръщението се чул глас и Светият Дух се спуснал над Христос във вид на гълъб. Така било засвидетелствано призванието за Месия на Иисус Христос. Този епизод се разглежда като начало на неговото обществено служение.
След кръщението си Иисус Христос се оттеглил в пустинята, за да се подготви за изпълнението на мисията си, заради която е бил дошъл на земята.
Точното географско разположение на мястото на кръщението на Иисус Христос не е известно. В по-голямата част от гръцките ръкописи на Новият Завет мястото се нарича Витавара Задйорданска. Счита се, че за първи път се споменава от Ориген, но той я е разположил на западния бряг на река Йордан. След това в Мадабатската карта от 4 век е отбелязано мястото на кръщението срещу Йерихон на западния бряг на река Йордан. Съществува предположение, че този, който съставял картата, е живял на източния бряг на река Йордан и е поставил словосъчетанието "зад Йордан", като е вложил в смисъл за място, намиращо се на другия бряг и в разказа на евангелистите се разбира, че мястото се намира на източния бряг. Също поклоникът Теодосий в 6 век съобщава, че на мястото на кръщението има мраморна колона с кръст. До 6-7 век за традиционно място на кръщението на Христос се е възприемал източният бряг на река Йордан около град Йерихон, но след арабското завоевание на Палестина през 640 година престанали да смятат това място за мястото на кръщението на Иисус Христос, защото станало труднодостъпно. С времето мястото на Кръщението било забравено и църквата, която се намирала там, била разрушена. С течение на времето река Йордан променила руслото си, затова мястото на кръщението се намира на сушата.
В края на 15 век се считало, че мястото на кръщението се намира в Бейт-Авар в района на съвременния мост Аленби, но през 16 век се считало, че то се е намирало около манастира на свети Йоан Предтеча, около 10 километра източно от Йерихон. Но няма абсолютна сигурност за това с какво Иисус е влязъл в реката. На западния бряг това място се нарича Каср-ал -Яхуд, на изток срещу него Ал-Махтас в Йордания. При разкопки в Ал-Махтас е била намерена голяма мраморна колона, която се споменава от Теодосий.
Най-ранното споменаване за особеното почитание на водата в деня на Кръщение Господне и за нейните чудни свойства се съдържа в една от антиохийските проповеди на свети Йоан Златоуст от 387 година. Също се прави паралел със съчиненията на свети Епифаний Кипърски. Той прави сравнение с чудото с превръщането на водата във вино в Кана Галилейска.
Ал-Махтас (предполагаемото място на кръщението на Иисус Христос) е издигната е църква в чест на свети Йоан Кръстител.
Йоан, които проповядвал за идването на Месията, виждайки Иисус, бил изненадан от идването на Му. По време на кръщението се чул глас и Светият Дух се спуснал над Христос във вид на гълъб. Така било засвидетелствано призванието за Месия на Иисус Христос. Този епизод се разглежда като начало на неговото обществено служение.
След кръщението си Иисус Христос се оттеглил в пустинята, за да се подготви за изпълнението на мисията си, заради която е бил дошъл на земята.
Точното географско разположение на мястото на кръщението на Иисус Христос не е известно. В по-голямата част от гръцките ръкописи на Новият Завет мястото се нарича Витавара Задйорданска. Счита се, че за първи път се споменава от Ориген, но той я е разположил на западния бряг на река Йордан. След това в Мадабатската карта от 4 век е отбелязано мястото на кръщението срещу Йерихон на западния бряг на река Йордан. Съществува предположение, че този, който съставял картата, е живял на източния бряг на река Йордан и е поставил словосъчетанието "зад Йордан", като е вложил в смисъл за място, намиращо се на другия бряг и в разказа на евангелистите се разбира, че мястото се намира на източния бряг. Също поклоникът Теодосий в 6 век съобщава, че на мястото на кръщението има мраморна колона с кръст. До 6-7 век за традиционно място на кръщението на Христос се е възприемал източният бряг на река Йордан около град Йерихон, но след арабското завоевание на Палестина през 640 година престанали да смятат това място за мястото на кръщението на Иисус Христос, защото станало труднодостъпно. С времето мястото на Кръщението било забравено и църквата, която се намирала там, била разрушена. С течение на времето река Йордан променила руслото си, затова мястото на кръщението се намира на сушата.
В края на 15 век се считало, че мястото на кръщението се намира в Бейт-Авар в района на съвременния мост Аленби, но през 16 век се считало, че то се е намирало около манастира на свети Йоан Предтеча, около 10 километра източно от Йерихон. Но няма абсолютна сигурност за това с какво Иисус е влязъл в реката. На западния бряг това място се нарича Каср-ал -Яхуд, на изток срещу него Ал-Махтас в Йордания. При разкопки в Ал-Махтас е била намерена голяма мраморна колона, която се споменава от Теодосий.
Най-ранното споменаване за особеното почитание на водата в деня на Кръщение Господне и за нейните чудни свойства се съдържа в една от антиохийските проповеди на свети Йоан Златоуст от 387 година. Също се прави паралел със съчиненията на свети Епифаний Кипърски. Той прави сравнение с чудото с превръщането на водата във вино в Кана Галилейска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар