За митр. Атанасиус и едно русняшко-бугаристко малоумие

В стремежа си да "борят" гърците в туй, което тия (за добро или зло) успяха да превърнат в национално наследство - православното богословие, някои руснаци ни показват отново и отново, че умеят добре да ораторстват, но не и истински да богословстват. Този път под прицела на руската самонадеяност е попаднал един текст на митр. Атанасий Лимасолски, станал предмет на "разгромяваща" риторика, поднесена в протестантски дискурс от Переслегин, която поп Божидар Главев е превел от руски, с огромна радост вероятно, за сайта си "Бъди верен" - "Митрополит Атанасий Лимасолски и неговият духовен атеизъм".

Силата на новото руско богословие е в апологетиката, затова и неговият днешен венец е доскорошният професор по апологетика от Московската Духовна Академия протодяк. Андрей Кураев. Той, заедно с това, че черпеше с пълни шепи за апологетиката си идеи не от другаде, ами от т. нар. "английски апологети" от XX век - Кл. Ст. Луиз и Дж. К. Честъртън, показваше една откровена боязън да навлиза в темите на гръцкото богословие.

Докато Кураев заобикаляше последните "гръчки капани" усърдно, всичко беше наред сякаш, той сам блестеше, а мисловната съкровищница на Всемирното Православие се обогатяваше. Но за радост на поп Божидар Главев и наша тъга, се появиха едни самонадеяни руски нови полемисти, които самоуверено и "сватбарската" нахлуха в тематика, която не им е май по ума, нагазиха в гръцките мочурища, непригодни за веленките им и в едни твърде тесни каньони, непроходими за "широката им славянска душа".

За днешното руско богословие, казахме вече, истинската стихия е апологетиката, но заедно с това е интересно и занимателно да четем полемистите им. Докато полемиката обаче се упражняваше в допирателните между религия и култура, църковност и държавност, духовност и цивилизация, всичко изглеждаше OK - най-стойностните критики срещу девиациите на европейския секуларизъм и либералния фашизъм именно новите руски богослови и религиозни мислители написаха и родиха... Макар че... бях преди тях - "Митове на Социалната Държава" Когато обаче полемисти, като преведения от Главев прот. Владимир Переслегин, налетяха да полемизират с гръцкото богословие с исихастки и светоотечески корени, взе да става не просто смешно, ами направо жалко... Полемистите взеха на въоръжение един протестантски библеистичен подход, при това не традиционния лютерански или англикански, ами новия сектантски - американски фундаменталистки и започнаха да осмиват гърците. 

Осмивайки Маркс и Меркел, Дарвин или мосю Марат, беше полезно, забавно и остроумно, сега обаче е тъжно.

* * *

Но да погледнем текста на митр. Атанасий и този на "громящия" го Переслегин... 

Бог се представя за първи път "по Име" в Библията чрез глагол - Яхве (съм). Тоя глагол при това е спомагателен. Да обясня - Бог казва на Мойсей "Аз Съм Богът...", очакваме да продължи, да обясни повече за Себе Си, да каже Кой Е Той точно (Сам по Себе Си), обаче това не се случва, защото изведнъж, "без каквото и да било предупреждение" (ако решим да се изразим "по руски"), Той, като Личност, като Същество, се оттегля от фокуса на вниманието - почти да Го уловим сиреч, да Го схванем, а Той се Е оттеглил (казано пък по английски - честъртоновски) - Бог открива Себе Си, за да Се скрие и в това е смисълът на исихасткото: "За Бога може да се каже, че Е, но и че не Е", Бог казва само, че 

"е Богът на Авраам, Исаак и на Иаков" 

За Себе Си Сам нищо повече. 

И сега, без да спускам бележки под линия, както обичат да правят поповете Гърбов и Главев, защото не страдам от техните около-академически комплекси, ще кажа, че богословско-философският екзистенциализъм на Сьорен Киркегор например, който същевременно е бил дълбоко вярващ традиционен християнин, се основава именно на тоя парадокс - че Бог се изявява чрез човеците - те и техният личен опит са Неговата манифестация в творението Му, Неговата теофания - Богоявление. Извън тях и опита им за Него "по същество" абсолютно нищичко не знаем за Бога. Това е основата на екзистенциализма на Киркегор, който за разлика от тоя у Сартр и Камю, е религиозен екзистенциализъм... Така е в Стария Завет - Бог Е Богът на Авраам, Исаак и Иаков, така е и в Новия Завет - Той е Богът, Когото, според Апостола и Евангелист, първия Богослов на Църквата - Йоан Заведеев, никой никога не Е видял, но ни Го Е показал само Единородният Негов Син - Йешуа от Назарет - Иисус Христос - лично, субективно.

Бог не се предствя чрез обективируемо съществително име - не е казал "Аз Съм чинар или дъб", не е казал, че е море или планина, затова не сме примитивни езичници. Бог не Е казал даже, че е Материя, Космос или атом, та да сме "еволюирали езичници" - старо-елини. Бог не е и съществително собствено име, като "Кольо" примерно, както може би си мисли Пловдивският митрополит. 

Но Божието име не е и чист, обикновен глагол, а е, както казахме - спомагателен глагол - "съм". А подир "съм", би трябвало да знаят Главев и жена му, най-малкото, защото това се учи още в прогимназията, пък нейните "есета", дето тя, слава Богу, престана да ги пише, са на ниво "седмокласничка", задължително следва друго. Например: "Аз съм тиква" (като Главев) или "Аз съм гъска" (като жена му), или "Аз съм пиян от водката на собственото си слабоумие" (като Переслегин).

След Божието "Аз Съм..." в Библията обаче не следва нищо повече за Него. Бог Се Е открил, но сякаш само "гърбом", позволил Е да видиш само някакъв силует, докато "преминава покрай тебе", като пак на Мойсей по-късно на Планината и веднага след това се е скрил, защото Той Е Онзи, за Когото Премъдрият Соломон в молитвата си при освещаването на Храма казва, че "обитава в мъгла, в пълен мрак"... 

Да беше казал на Мойсей: "Аз (съм този, който) валя" или "Аз (съм този, който) убивам", или "Аз (съм този, който) ям", та да бихме направили поне някакъв логически конструкт "какво, може би, е Той", но и такъв глагол липсва. Името Му е чисто и просто "спомагателен глагол", който ни отпраща директно към Авраам, Исаак и Иаков, от което следва, че Бог Е познаваем само чрез техния (човешки) опит и нашия опит, измерим чрез техния, разпознаващ се в техния.

Точно това ни казва митр. Атанасий Лимасолски в текста си и това е в пълно съгласие с добрата библейска херменевтика, както и с исихасткото светоотеческо богословие.

Но Главев е тъп. Не е по-малко тъп и Переслегин. Само Главева е по-тъпа и от двамата. И, Богу слава, дето се намериха, та взаимно да се превеждат, та да не са самички в глупостта си. 

Предлагам им да си направят клуб на Глупостта, заедно с архим. Рафаил Карелин (виж "Настана лошо време")...