Имало един отшелник, който се молил да се срещне с Бог. Молитвата му била чута, един ден ангел му се явил и му казал "Утре по изгрев ще се срещнеш с Бог". На следващия ден отшелникът станал много рано сутринта и погледнал към хоризонта, той бил чист като сълза.
Тръгнал много щастлив и със страхопочитание към върха на планината. Някъде по пътя си срещнал един човек, който бил паднал в тръните и викал за помощ. Отговорът на отшелника бил "Съжалявам, но бързам за среща с Бог" и продължил пътя си.
Понататък срещнал една жена, която плачела до болното си дете: ,,Моля те ,помогни ми", ,,Съжалявам, но нямам време, Бог ме очаква на върха на планината". И продължил още по-бързо, за да не стане късно, но там където пътят станал по-труден, той срещнал една възрастна жена, която носела тежък чувал ,,Аз не мога да го нося" казала старицата, "Бъди търпелива, аз имам среща с Бог и много бързам, не желая да закъснея".
Когато отшелникът пристигнал на върха, там имало една колиба и на нея имало написано ,,Прости ми, че не съм тук, но аз отидох да помогна на тези, на които не помогна по пътя си".
Няма коментари:
Публикуване на коментар