Писмо от спомени (in memoriam)

"Отче мой, отче мой! Колесница Израилева и конница негова!" (IV Царства 13:14)

Беше 2005-а или и 6-та година, не помня вече, Владико, когато седнали, слушахме с притаен дъх епископите и богословите, които ти тогава във Варна ни водеше – от Сърбия, от Русия, от Гърция... Ти на първия ред слушаше от първата до последната им дума лекциите на всички гости - от първия до последния, всеки ден, докато бяха сред нас, а аз някъде по задните редове правих същото, ако не гоних разни каки из фоайетата... Аз тогава се опитвах да съгласувам или сравня чуваното с моите дотогавашни протестантски разбирания и възгледи, а ти, както след години веднъж каза – с любовта си към ФК ЦСКА.

Мене ме подиграваха сетне, че разбирам и си обяснявам евхаристийната еклесиология по протестантски, а тебе, че едничкото, което си „чул” от Мидич, Зизиулс и Кураев било „епископократия”... След години ти пред едни микрофони каза, че от две неща няма да се отречеш – от християнството и от ЦСКА, а аз ето, вече десетилетие съм още православен християнин и през ум не ми минава да стана някакъв друг, макар и понякога да цитирам Лутер или Бънян.

Тези пък, дето ни се подиграваха, че не сме доразбрали и после преразказваме „чули-недочули”, впоследствие един подир друг се отрекоха от всичко, на което претендираха да са някакви флагмани. Първо бяха с московите, после станаха фенерци, бяха противостоящи, антиикуменисти, сетне бяха икуменисти и модернисти, днеска пак са зилоти... А поповете ти, дето се блазниха от мисълта, че със своите дарования, инициативност и акъл „ти мият лицето” на тебе, недодялания и неугледен пред камери и по трибуни човек, след тебе разпродадоха (и сами се продадоха) всичко, дето ти създаде и крепеше, оставяйки ги с впечатлението, че е тяхно дело, щото беше благороден. Удариха го на търговия, викнаха „Пари, пари, пари!”, щото без обуздаващата сила на твоето непринудено и без претенции благочестие, лъсна цялата им същина на едни бедни момченца, неистово възжелали да разбогатеят – гаврошовци, възмечтали за лукс и стандарт... 

А истинското благородство се виждаше ясно зад твоето заекване и олюляване зад катедрата, докато тяхното скодоумие и селска хитрина нивга не успяваше да се скрие и зад най-уверените и интелигентни пози.

* * *

Аз, Владико, съм добре... Сега доработвам охранител в МОЛ „Варна”, оня до гробищния парк, знаеш го, щото имам нова Голяма Любов, по-добра и по-истинска от ония, с които понякога ме виждаше да се крия по пейките и зад колоните на Варненската Ктедрала от зли очи на завистници или ревниви съпрузи, и ни се усмихваше...  Правя нощем обходи... Единият от аварийните изходи на първия етаж, който проверявам при обходите, гледа към гроба ти. Отварям го посреднощ и влизат спомени, които внасям вътре, заедно с миризмата на цигарата, дето набързо я изпушвам там.

Липсваш ми.

Проклет да е убиецът ти и в тоя свят, и в следващия.