Марк Евгеник, митрополит Ефески, е роден в Константинопол през 1392 година в семейството на сакелария Георги и дъщерята на лекар Мария. Неговото име в света е Мануил Евгеник. За неговия произход научаваме от синаксара на брат му Йоан Евгеник.
Мануил Евгеник получил домашно образование, изучавал риторика и математика. Когато бил на 13 години, баща му починал и той продължил образованието си при двама известни учители на това време: при Йоан Хортасмен е изучавал риторика, а при Георги Гемист Плифон Малатест математика. Марк заел длъжността на баща си в храма ,,Света София", когато станал на 24 години, той получава титлата ,,Водач на риторите".
За склонността му към богословието и аскетичният живот научаваме от надгробнито му слово, произнесено от неговия ученик Генадий Схоларий.
Бъдещият духовен син на патриарх Евтимий Константинополски Марк станал близък до императорския двор и привлекъл вниманието на император Мануил Втори, който го направил свой съветник. През 1418 година оставя Константинопол и приема монашески подстриг в манастира на остров Антигона. Скоро след това монасите, които са се страхували от турското завоевание, изоставили манастира и Марк се завърнал в Константинопол, където се заселил в Манганската обител.
Император Йоан Седми, който сменил на престола император Мануил, също много ценял Марк. През 1437 година по волята на императора Марк Евгеник заема катедрата на Ефеската митрополия и на 24 ноември 1437 година заминава с него и патриаха и другите митрополити за църковния събор във Ферара. Според историците, Марк Евгеник заема катедрата на митрополит, заради това един високопоставен църковен иерарх да представлява Византия на събора. Това мнение се потвърждава от факта, че след като се връща от Италия, не се споменава нищо за него и делата му на митрополит на Ефес.
Гръцката делегация пристигнала на 4 март 1438 във Ферара и на 9 април събора бил открит. Било прието решение за създаване на комисия за догматическите различия между двете църкви, за да бъде изработена уния. От страна на православната църква били излъчени Марк Евгеник и Висарион Никейски. Те били упълномощени да влезнат в дискусиите с римокатолиците.
В началото на работата на събора Марк Евгеник бил положително настроен по въпроса за унията. За това свидетелства встъпителната му реч, обръщайки се към папа Евгений Четвърти:
,,Светейши Отче, приеми твоите чада, идващи далеч от Изтока и ги прегърнете, защото те са били разделени дълго време. Не се колебайте и ги излекувайте. Всеки да се обърне и да види спънките; кажете им, като подражател на Бог: ,,Чужденците ще съградят стените ти, и царете им ще ти служат, защото в гнева Си поразих, Но в благоволението Си ти показах милост" ( Исая 60:10)
По времето на работата на комисията Марк Евгеник написал няколко богословски трудове: ,,Десет аргументи за съществуването на чистилището"; ,,Изповедание на вярата". В това време той вече не бил привърженик на идеята за унията, намирал учението на Западната църква за неприемливо от гледище на догматите на Вселенските събори. Въпреки това по време на събора, запознавайки се с учението на Римокатолическата църква, под давлението на императора и патриарха, се дошло до мнението, че всичко съответства на Свещеното Писание и Предание. След някои колебания всички около митрополит Марк признали нововъведенията на Римокатолическата църква, но с уговорката, че Източната църква няма да ги въвежда. На 6 юли 1439 година била подписана от гръцката делегация, включително и от императора, булата ,,Laetentur coeli".
Марк Евгеник единствен от гръцката делегация не подписал и не признал унията (под давлението на императорския брат Димитрий, той бил против унията), другите неподписали били: грузинският митрополит Григорий - симулирал лудост, митрополит Исакий Нитрийски, митрополитът на Газа Софроний и епископът на Ставруполи Исая - той избягал тайно през нощта от Флоренция, той също бил под влиянието на императорския брат Димитрий, по-късно получава закрилата му.
Когато на папа Евгений му била представена булата, той попитал ,,А Марк Евгеник подписа ли?!", узнавайки за това, че Марк Евгеник не е подписал, с горест възкликнал: ,,И така, ние нищо не сме свършили!"
На 1 февруари 1439 година гръцката делегация се върнала в Константинопол. Когато патриарх Йосиф Втори починал през 1439 година във Флоренция, след завръщането на императора, мястото на патриарх било предложено на Марк Евгеник, но той отказал. За патриарх бил избран Митрофан Втори, поддържник на унията. Около митрополит Марк Евгеник се събирали противници на унията, които не били никак малко.
След недълго пребиваване в Константинопол, Марк Евгеник си отива в митрополията си в Ефес, това става на 15 май 1440 година. От нея отправя послания против унията, които настроили против него императора.
Така Марк Евгеник започнал да възстановява църковния живот в града, който вече бил под властта на турците. Животът му в Ефес не бил много спокоен и решил да го напусне. Той отпътувал за остров Лемнос. Когато корабът спуснал котва в пристанището на Лемнос, митрополитът бил арестуван по заповед на императора и заточен в местната крепост Мундрос, в която живял две години. През 1442 година Марк Евгеник бил освободен и се върнал в Константинопол, където продължил борбата си срещу унията. Негов съратник бил бившият Константинополски патриарх Григорий Трети Мамас.
Марк Евгеник починал на 23 юни 1444 година в Константинопол. Според свиделството на брат му Йоан Евгеник, смъртта му била предшествана от 14 дневна агония.
През 1734 година при Константинополски патриарх Серафим Първи, Марк Евгеник бил канонизиран. Паметта му се чества на 19 януари.
 |
| Оригиналът на Фераро-Флорентинската уния на два езика: латински език и гръцки език и златния императорски печат |
Няма коментари:
Публикуване на коментар