Сретение Господне

автор Таня Илиева-Мускетарката

Тропар на Сретение Господне:

,,Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос - нашия Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина.Весели се и ти старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Даряващия нам възкресение." 

Сретение Господне е празник, честван в Историческите църкви и в някои от протестантски конфесии. Донасянето на младенеца Иисус Христос в Йерусалимския храм от неговите родители, когато той бил на 40 дни след своето Рождество и 32 дни след Обрезанието. В Йерусалимския храм Светото семейство било посрещнато от Симеон Богоприемец.

В Православната църква празникът е един от 12-те важни за християнството. Поместните църкви: Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, Еладската, Българската, а и Украинската гръко-католическа църква, която се намира в пределите на Украйна, както и старообрядците го празнуват на 2 февруари. Римокатолическата църква също празнува на 2 февруари. Арменската апостолическа църква празнува на 14 февруари.

Според преданието, на 40-я ден от Рождението на Христос и тъй като трябвало да се изпълни ритуала на очистването, Пресвета Богородица, заедно със свети Йосиф, дошли от Витлеем в Йерусалим в храма с Четиридесетдневния Иисус. Според Мойсеевия закон родителите били задължени да донесат в храма и да посветят на Бог своите първородни синове на четиридесетия ден от тяхното раждане. Също се полагало да принесат на Бог жертва на благодарност. И в изпълнение на този закон Светото семейство донесло Младенеца Иисус, а за жертва принесли два гълъба.

Сретение е славянска дума и означава среща. Сретение Господне е срещата с човечеството в лицето на Симеон Богоприемец. Той бил благочестив и праведен човек, според преданието той бил един от седемдесет и двамата учени, които превеждали и тълкували Светото Писание по поръчка на египетският фараон Птолемей Втори Филаделф от староеврейски на старогръцки. Когато свети Симеон превеждал книгата на пророк Исая и прочел изречението ,,И Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", той се замислил и решил, че това е грешка и вместо ,,Дева" трябва да е думата ,,Жена" и понечил да направи поправка. В този момент ангел Господен хванал ръката му и го уверил, че той няма да умре, докато не се увери в истинността на пророчеството на Исая.

Симеон дълго време чакал да се изпълни Божието обещание, възраста му била вече 300 години. И когато по внушение на Светия Дух дошъл в храма този ден, дошли Светото семейство, той взел Иисус Христос на ръце, славейки Бог казал:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - за светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил"

Тези думи на праведния Симеон са станали молитва, наречена е ,,Песента на Симеон Богоприемец". Тя се изпълнява два пъти в църквата: в края на вечернята и в края на Божествената литургия.

Йосиф и Богородица били много изненадани от тези думи. Симеон ги благословил и се обърнал към Божията майка, предсказвайки й за Младенеца:

,,Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца ( Лука 2:25-35)

Тези думи залегнали в основата на иконографията на иконата ,,Смекчаване на злите сърца".

В храма имало една благочестива вдовица Анна Пророчица, тя била на 84 години, служила на Господ с пост и молитва през деня и нощта, през своите години на вдовство. Тя познала Спасителя и започнала да прославя Господ и да разказва за Него в цял Йерусалим.

Празникът на Сретение Господне е възникнал в Йерусалимската църква и се появил в богослужебния календар през 4 век. Първоначално той се възприемал не като празник, а като ден, в който се завършвал 40-дневният цикъл на Богоявление. Тенденцията за богослужебното прославяне на земния живот на Иисус Христос получава развитие след Халкидонския събор през 451 година, на който било анатемосано монофизитството. Като самостоятелен празник в годишния календар Сретение Господне се утвърждава в Римската църква в края на 5 век, а в Константинопол в първата половина на 6 век.

В Православната църква Сретение Господне е един от 12 важни празника, посветени непосредствено на Христос, но като богослужебно съдържание много близо до Богородичните празници. В древността, в своето възникване, той се смятал като празник посветен на Божията майка. В иконата на празника изображенията на Иисус Христос и Божията майка са равни по своето значение: Младенецът, стоящ в ръцете на Богородица и Симеон, приемащ в ръцете си Спасителя, представител на стария свят, изпълвайки се с Божествения Дух и Майката Божия, давайки своя Син на кръстните мъки -давайки Сина Си за избавлението на всички. Цялата икона изразява двойната радост, радостта на Срещата и Страстната скръб, всичко това опряно на думите на свети Симеон Богоприемец. Тези думи са изпълнени с есхатололигически смисъл, относим към цялото служение на Иисус Христос и изпълнени с прозрение за бъдещия Съд и Бъдещия Век. Сретение Господне символизира срещата на Стария и Новия завет.

Ако Сретение Господне съвпада с понеделник на първата седмица на Великия пост, нещо което се среща не много рядко, празничното богослужение по Типика се прехвърля на предния ден 1 февруари - Прощалната неделя.

В Римокатолическата църква Сретение Господне има статут на празник и се празнува също на 2 февруари. Другите имена на празника са: Очистването на Мария; Денят на свещите, защото на този ден се освещават свещи.

Одеждите на свещениците са бели, както на другите празници посветени на Иисус Христос и Пресвета Богородица. Преди месата на Сретение Господне се освещават свещи и има процесия с тях. Обредът на освещаване започва с това, че присъстващите запалват свещите под песента на антифон. Свещенникът след встъпителната текст тръгва на обиколка на храма, пръскайки хората със светена вода. След това той взема подготвената за него свещ и започва лития с думите ,,Нека с мир да срещнем Господ". По време на литията се пее химнът на свети Симеон и преданието на Сретение Господне. След края на литията всички се връщат на местата си, угасяват свещите и месата продължава по обичайния ред. Литургическите песнопения на този ден са посветени на събитията и символиката на празника.

Птолемей Втори Филаделф