автор Таня Илиева-Мускетарката
Великите кападокийци е събирателно название на Отците на Църквата от втората половина на 4 век, те формулират догмата за Светата Троица. Към тях се причисляват сподвижниците и произхождащи от Кападокия: свети Василий Велики, Григорий Богослов и свети Григорий Нисийски, също и понякога епископът на Икония - Амфилохий с тяхните приятели и съидиейници. Паметта на свети Василий Велики и на свети Григорий Богослов се отбелязва в Православната църква на 30 януари, паметта на свети Григорий Нисийски се отбелязва на 10 януари.
Великите кападокийци са произхождали от знатни семейства и са получили образование в най-известното тогава училище -Атинската академия.
Когато свети Василий Велики станал архиепископ на Кесария Кападокийска, той имал нужда от помощ за борбата му с арианската ерес и уговорил брат си Григорий Нисийски и близкия си приятел Григорий Богослов да станат хорепископи. Свети Григорий Нисийски е станал хорепископ през 371 година, свети Григорий Богослов хорепископ Сисамски през 372 година.
Делото на живота им е разработката на догмата за Светата Троица и нейното утвърждаване от Втория вселенски събор през 381 година. Те имат голям принос към християнското богословие и философската терминология, строго разграничение на понятието ,,природа" и ,,ипостаси" на Бога. Свети Василий Велики е дал определение за общото и частното.
Кападокийците (преди това свети Григорий Нисийски и свети Григорий Богослов) дали понятие за ,,ипостаси" и ,,лице " - до това време понятието ,,лице" в богословието и философията е било описателно понятие.
Друго нещо, което е принос на великите кападокийци, е монашеството. Свети Василий Велики, заедно със свети Григорий Богослов, написали в две редакции (обширно и кратко) ,,Монашески правила", а свети Григорий Нисийски дал обяснение за монашеството.
През 4 век Църквата е водела идейна борба с арианите и македоняните. В хода на борбата си Великите кападокийци в трудовете си изложили своето учение за Светата Троица. Учението е следното: Бог Отец, Бог Син (Слово) и Бог Свети Дух са трите ипостаси или трите лица в една същност - Бог Троица.
Лицата се отличават по отношение едно на друго. Отец е единственото начало ( άρχή) или единственият източник (πηγή) на всичко, което съществува в света, в това число и Сина (Словото) и на Свети Дух. Бог Син (Слово) и Свети Дух имат вечно начало: Бог Отец. Бог Син (Слово) вечно се ражда от Отца, а Свети Дух вечно изхожда само от Отца, като единствено начало. Раждане и изхождане са два различни термина, които не са тъждествени помежду си. И ако те обозначават едно и също, то се получава следното, че Бог Отец има двама сина: Бог Син (Слово) и Бог Свети Дух. Но Бог Отец има само един син: Бог Син (Слово).
Учението на Великите кападокийци е било прието от Втория Вселенски събор, то е било изложено в Никео-Цариградския символ на вярата през 381 година, който до 10 век бил общо вероучително определение за цялата Църква и на Вселенските и поместни събори той се четял от гръцките и латински отци като догматическа и неизменна формула - на гръцки и латински език.
Учението е прието на Втория Вселенски събор, потвърдено от следващите Вселенски и поместни събори. На многочисления Четвърти Вселенски събор, след като бил прочетен Символът на вярата от Втория Вселенски събор заедно с догмата от Халкидон, всички епископи единодушно потвърдили:
,,Това е вярата на отците. Митрополитите ще подпишат на часа, и незабавно ще подпишат в присъствието на сановниците, без отсрочка. Това е вярата на апостолите. Ние сме съгласни. Всички така мислим".
Великите кападокийци е събирателно название на Отците на Църквата от втората половина на 4 век, те формулират догмата за Светата Троица. Към тях се причисляват сподвижниците и произхождащи от Кападокия: свети Василий Велики, Григорий Богослов и свети Григорий Нисийски, също и понякога епископът на Икония - Амфилохий с тяхните приятели и съидиейници. Паметта на свети Василий Велики и на свети Григорий Богослов се отбелязва в Православната църква на 30 януари, паметта на свети Григорий Нисийски се отбелязва на 10 януари.
Великите кападокийци са произхождали от знатни семейства и са получили образование в най-известното тогава училище -Атинската академия.
Когато свети Василий Велики станал архиепископ на Кесария Кападокийска, той имал нужда от помощ за борбата му с арианската ерес и уговорил брат си Григорий Нисийски и близкия си приятел Григорий Богослов да станат хорепископи. Свети Григорий Нисийски е станал хорепископ през 371 година, свети Григорий Богослов хорепископ Сисамски през 372 година.
Делото на живота им е разработката на догмата за Светата Троица и нейното утвърждаване от Втория вселенски събор през 381 година. Те имат голям принос към християнското богословие и философската терминология, строго разграничение на понятието ,,природа" и ,,ипостаси" на Бога. Свети Василий Велики е дал определение за общото и частното.
Кападокийците (преди това свети Григорий Нисийски и свети Григорий Богослов) дали понятие за ,,ипостаси" и ,,лице " - до това време понятието ,,лице" в богословието и философията е било описателно понятие.
Друго нещо, което е принос на великите кападокийци, е монашеството. Свети Василий Велики, заедно със свети Григорий Богослов, написали в две редакции (обширно и кратко) ,,Монашески правила", а свети Григорий Нисийски дал обяснение за монашеството.
През 4 век Църквата е водела идейна борба с арианите и македоняните. В хода на борбата си Великите кападокийци в трудовете си изложили своето учение за Светата Троица. Учението е следното: Бог Отец, Бог Син (Слово) и Бог Свети Дух са трите ипостаси или трите лица в една същност - Бог Троица.
Лицата се отличават по отношение едно на друго. Отец е единственото начало ( άρχή) или единственият източник (πηγή) на всичко, което съществува в света, в това число и Сина (Словото) и на Свети Дух. Бог Син (Слово) и Свети Дух имат вечно начало: Бог Отец. Бог Син (Слово) вечно се ражда от Отца, а Свети Дух вечно изхожда само от Отца, като единствено начало. Раждане и изхождане са два различни термина, които не са тъждествени помежду си. И ако те обозначават едно и също, то се получава следното, че Бог Отец има двама сина: Бог Син (Слово) и Бог Свети Дух. Но Бог Отец има само един син: Бог Син (Слово).
Учението на Великите кападокийци е било прието от Втория Вселенски събор, то е било изложено в Никео-Цариградския символ на вярата през 381 година, който до 10 век бил общо вероучително определение за цялата Църква и на Вселенските и поместни събори той се четял от гръцките и латински отци като догматическа и неизменна формула - на гръцки и латински език.
Учението е прието на Втория Вселенски събор, потвърдено от следващите Вселенски и поместни събори. На многочисления Четвърти Вселенски събор, след като бил прочетен Символът на вярата от Втория Вселенски събор заедно с догмата от Халкидон, всички епископи единодушно потвърдили:
,,Това е вярата на отците. Митрополитите ще подпишат на часа, и незабавно ще подпишат в присъствието на сановниците, без отсрочка. Това е вярата на апостолите. Ние сме съгласни. Всички така мислим".
Няма коментари:
Публикуване на коментар