aвтор Таня Илиева-Мускетарката
Тропар на Преподобни Антоний Велики:
,,Подражаваш в нрава на Илия и последвал правите пътеки на пустинята на Кръстителя, и си утвърдил Вселената с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души"
Свети Антоний е роден около 251 година в Кома, близо до Хераклеопол Магна в Египет в богато семейство коптски християни. Той се почита от Източноправославната църква, Римокатолическата църква, Англиканската църква, Лутеранската църква и Древноизточните църкви. Паметта му се чества на 17 януари в Източноправославната църква и Римокатолическата църква, на 30 януари или Тоби 22 в Коптската църква.
Получил добро образование и от малък се отличавал с благочестие. Когато родителите му починали, Антоний бил на 20 години и трябвало да се грижи за малолетната си сестра. Веднъж, когато отишъл в храма, той чул думите от Евангелието на Матей (19:21) - "Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай." Стараел се е да следва думите на религиозните книги, доколкото може. Скоро той се отказал от богатството на родителите си в полза на бедните. Антоний поверил сестра си на благородни девици и отишъл под настойничеството на един старец да служи на Бога.
Скоро след това той се уединил в Тивейската пустиня и първоначално живял в една гробница близо до Хераклеопол. След това, вземайки запас от хляб за шест месеца, се поселил във военното укрепление в Писпир, близо до река Нил. Там живял около 20 години в пълна самота, рядко нарушавана от хора търсещи помощ, идващи да го видят и да слушат поученията му. През този период от 20 години много пъти е бил изкушаван от дявола, затова той положил още по-трудни обети. Например той говорил с посетителите си през един процеп. Според Преданието, когато вече не издържал на изпитанията, му се явил самият Иисус Христос и му казал, че с Е него в изпитанията. Също се съобщава, че в края на неговия живот той имал много последователи и ученици. Но в документите се споменава само за двама ученици.
След 305 година Антоний изоставя своето уединение, заради многото молби да организира монашеския живот на отшелниците, които се стремели да му подражават. По време на гоненията при император Максимин Втори Дая през 311 година той посетил Александрия, вдъхвал сили на християните и ходел по най-опасните места. Когато гоненията стихнали, през 313 година Антоний Велики отишъл на много далеч, чак на брега на Червено море, в манастир близо до Суецкия залив, в Писпирските планини. Тук, за да избави учениците си от задължението да му носят хляб, той започнал да обработва земята. По това време започнал да посещава хората, които са били под негово ръководство в Тива.
Преживял около 70 години, Антоний се срещнал със свети Павел Тивейски, живял в пустинята около 90 години и му съобщил ,че гоненията на християните в Римската Империя са приключили. Появила ереста на арианството.
През 305 година по настойчивата покана на Атанасий Велики, Антоний оставил уединението и заминал в Александрия, за да встъпи в спор с арианите. Последователите на Арий се стремели да спечелят на своя страна самия Антоний. Антоний лично се изправил на диспут с тях и открито отхвърлил принадлежността си към тях, даже ги осъдил като учение. Появата му оказала голямо въздействие върху хората. Хората очаквали много чудеса от него. Но това били последните усилия на един 105 годишен старец, той се върнал в пустинята и починал. Поръчал на двамата си ученици да не откриват мястото на погребението му, имал опасения да не започнат хората да го боготворят.
При византийския император Юстиниан неговите мощи били намерени и тържествено пренесени от Египетската пустиня в Александрия - 529 година, след това в Константинопол през 623 година, а през 980 година Мот - Сен-Дидие, където се съхраняват в 114 килограмов ковчег до ден-днешен. Има още мощи, черепът му, известен като ,,главата на преподобни Антоний" от 1491 година се съхраняват в град Арл в църквата "Света Иулиана".
Основни източници за Антоний Велики са хрониките на църковните историци Сократ, Созимен, Руфин, блажения Йероним и много други, но най-важен за нас е старото гръцко агиографско произведение "Животът на Антоний", написано около 365 година от светителя Атанасий Велики. Това произведение се счита за най-доброто от всички неща, написани в аскетичната и житийната литература. Свети Йоан Златоуст казва, че това житие трябва да се чете от всички християни. От многочислените произведения, посветени на Антоний Велики, житието написано от Атанасий Велики е най-разпространено.
Антоний Велики не е първият, който се е оттеглил в пустинята, но той е този който е организирал монашеската общност в манастир. И преди него е имало хора, които са се поселявали в пустинята (от втори век са първите сведения за пустинници). Но Антоний Велики бил първият, който е бил много ярка личност и принципно нов представител на пустинно- жителството. Антоний не е основавал манастир и не е мечтал да бъде АВВА (отец). Хората сами са отивали при него, за да се поучат от него.
Преподобни Антоний Велики се счита за основател на отшелническото монашество. При тази организация на монашеството група от няколко отшелници се намирали под ръководството на един наставник - аввите. Още по времето на живота на Антоний Велики се появил друг начин на иночески живот. Подвижниците се събирали в една община, заедно се трудели, всеки според възможностите си, имали обща трапеза, подчинявали се на еднакви правила. Тези общини се наричали киновии или манастири. Духовните наставници или аввите се наричали вече архимандрити. А за основател на общежитието монашество се счита преподобни Пахомий Велики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар