Наближаваше годишнина откакто той стана Пловдивски митрополит... Неговите приближени и групата му от около стотина фена и фенки готвеха грандиозни тържества по повод Десетгодишнината на Светиня му като Пловдивски митрополит +Кукулай. Eдна трета от тая група бе в расо, друга третина - на щат по енориите или в митрополията, а третата третина - най-обикновени откачалки, които ходеха с останалите две-трети навсякъде подире му, щото нямаха какво друго да правят или щото бяха жени в тежък климактериум, които чалго-мутренската му "харизма", облечена в знаците на духовна власт, силно възбуждаше еротично,
* * *
Той изпи сутрешното си кафе с чаша вода (по староградски, нищо че по произход си беше абсолютен и чист селянин) и две таблетки екстази, шибна обичайната водна чаша с отлежало ирландско уиски и излезе в двора на Пловдивска митрополия да подиша чист въздух.
Той изпи сутрешното си кафе с чаша вода (по староградски, нищо че по произход си беше абсолютен и чист селянин) и две таблетки екстази, шибна обичайната водна чаша с отлежало ирландско уиски и излезе в двора на Пловдивска митрополия да подиша чист въздух.
Там го чакаше бившата "журналистка" от в-к "Марица" (без диплома от факултет по журналистика и бивша, защото сега вече работеше в канцеларията на едно пловдивско училище), която той обичаше - леля ви Евелина Здравкова. Погледнаха се двамата един-другиго втренчено, ококорено. Той, защото алкохолът с екстази сутрин му действаше бързо и силно, а тя, защото беше забравил да изтрие червилото си, с което предната нощ си играеха с двама първокурсници от Пловдивската "духовна" семинария на "Лельо, лельо, колко е часът?" - те пишеха по гърба му с червило разни цифри, които той трябваше да отгатва.
- Ваше Високопреосвещенство, дядо, дядо, дядо Николай!! - викна Евелина в луд възторг, че го вижда - Дойдох да ви снимам за личната си колекция два дни преди Великия Ви Юбилей! Само, ако може да изтриете устните си от... черешовия конфитюр...
- Не сега, Еве, - рече, изтривайки уста с опакото на дланта си - ще ме снимаш по-късно. Сега ме е обзела свята сантименталност. Искам да ида до баничарницата на съседната улица, за да си купя баничка с бозичка, та да си спомня времето, когато бях обикновен човек (с необикновено бъдеще), за което знаехме само аз и Другарката Деса Пулиева. Бяхме студенти още по богословие, седяхме по пейките пред "Света Неделя" и обсъждахме бъдещото ми Величие заедно, хванати за ръце, като истински приятелки и дори посестрими...
- Ех, - въздъхна тихо Евето, докато го гледаше как се отдалечава и избърса една сълзица от подпухналото си моравеещо ляво око, за което не беше много сигурно защо е подпухнало и леко лилаво, дали от минала пиянска нощ, или защото мъжът, с който живееше на семейни начала, доскоро сама омъжена за друг, я беше пак шамаросал за "добро утро", а наум си рече: "Колко е човечен и близък нам той, Свръхчовекът!"
* * *
+Кукулай се запъти към баничарницата на главната улица пешком, мислейки с горчиво-сладка нега за миналото си...
- Сине, - казваше му татко М. Ст., прибирайки го след първия престой в психиатрията - какво ще те правим, твойта е лесна, ти си луд, ами ние къде ще те крием по празниците, като ни дойдат гости?
Николай стискаше устни и мълчеше, но оттогава във впечатлителната млада душа на тийнейджъра се загнезди твърдото решение да накаже един ден жестоко всички, които дори бегло му напомнят за татко му - стария ДеСар... Като Зевс Кронос, като Едип-цар баща си...
- Сине, сине-е, толкова си некадърен, че ако си събуеш гащите и клекнеш, с една остра пръчка в ръка гъза си не ще успееш да уцелиш! - викна татко М. и му плесна един шамар.
Гневът на татко му бе предизвикан от това, че под въздействие още на силните медикаменти от болницата, като се прибраха у дома да вечерят, младият +Кукулай си изсипа лъжицата със супа в ухото, вместо в устата.
- Недей да го удряш детенцето, Мето! - писна майка му врачанката - Съвсем ще го повредиш и развалиш!
Татко му стисна зъби, само процеди полугласно:
- Че то запъртък разваля ли се, ма!?...
* * *
+Кукулай стигна до баничарницата, влезе вътре, тя беше почти празна. Имаше от клиентите само една възрастна жена с патерици. Щом го видя тя, стана "чудо", почти евангелско - тутакси хвърли на земята патериците, прекръсти се, плю си в пазвата и избяга през вратата с неочаквана за годините и фигурата й скорост... Оставайки сам, той застана пред щанда и тъй като продавачката беше някъде навътре из пекарните помещения, се окашля. Тя го чу и подвикна на 15-годишната си дъщеря, която беше край нея:
- Иди, маминото, да видиш какво иска клиентът!
Детето послушно отиде. Погледна го и докато успее да попита "Какво ще обичате?", изпищя и припадна, защото се вгледа за миг в очите му. Месеци наред по-късно момичето все се опитваше да обясни на помагащите му да се възстанови психотерапевти какво бе видяло в разширените му до крайност зеници и не успяваше, повтаряше само: "Като Хари Потър, като Хари Потър! Като Хари Потър бях в Стаята на Тайните с Базилиска!" и потреперваше.
Едно време през комунизма един учител по-български който бил класен ръководител наставлявал учещите за свещеници- трябва да знаете да пишете есе,за да правите записки до тези в които забелязвате някъква вяра и привързаност към нея и и доноси към полицията.Другият важен предмет е актьорското майсторство,което разбира се не е за без пари за кеф на хората а за парички и връзки и манипулация,като новото тайнство "разрешаване на грехове" и купуване на царството небесно срещу подаръци и услуги..Третото важно нещо е само за готвешите се да стават архийереи а именно френската поезия.Четвъртото е отново за архиереи маркетинг,мениджмънт и хотелиерство,за да може да разпределяте парите по "православния канон" а не да има недоволни парите от държавата отиват за лични "блага" а не за срутените храмове и бъдещето на народа.
ОтговорИзтриване