Писмо за светия синод на БПЦ "по Павич" (братята на Мустай-Бег)

Сега ще ви обясня набързо, сестри и братя, защо пиша по такъв ужасен начин всичките ужасни неща, които видя и за които чуя... 

За вас мисля. 

Толкова сте загубени, че ако напиша нещо твърде благочестиво, може да се затриете поради собствената си безгранична загубеност. Също като героя на Милорад Павич от "Хазарски речник" сте - младия монах Лонгин от манастира "Сретение Господне"...

Извънредно благочестив младеж бил Лонгин, за него буквално се казва, че в святостта бил като "лебед с разперени крила, който чака да духне вятър, за да заплува по водата" и също, че бил "устремен към доброто като сокол към пиле". Той постоянно търсил някой по-добър от себе си, за да му подражава.

Чул Лонгин за новия калиграф сред братята отец Теоктист Николски, който станал известен с това, че докато преписва житията на светците, добавя понявга по нов сюжет, по някое ново чудо и даже цели светци, които самичък си измислял, но напротив, вместо да среща негодувание, неговите добавки извънредно се харесвали на братята и въобще на всички, тъй че, преписите му се продавали по-скъпо от самите книги, от които тоя преписвал. И Лонгин му занесъл да препише житието на св. Петър Коришки, който след петдневен пост,  бил видял нетварната светлина... А Теоктист разказва:

"...и щом дойдох до онова място с дните на постите, вместо 5, написах 50 и дадох този препис на момчето. Той го взе, пеейки, още същата вечер го прочете и на другия ден се чу из клисурата, че монахът Лонгин почнал дълги пости.
  На петедесет и първия ден, по Благовещение, когато погребаха Лонгин в подножието на планината, аз реших да не вземам вече перо в ръка..." (Милорад Павич, из "Хазарски речник")

Затова реших, сестрици и братя, вместо за такива като свети Петър Коришки и Лонгин, да ви преразкажа за Влад Дракула, пък вие се сърдете, колкото си щете, неразумявайки, че за добро правя тъй.

"Дракула имал почти черен череп под косата, бръчка на лицето и огромен хуй, за който в празници връзвал на дълга свилена нишка една птичка чинка и тя му го носела, летейки пред войводата."  (Милорад Павич, из "Хазарски речник")

Кой е това, изтълкувано алегорически, по съвременному? 

Естествено, сестрици и братя, българският свети синод. Даже ако се вгледате внимателно в лицата на стареите ни, ще откриете невероятна прилика със стария граф Влад Цепеш (Малеску) - Дракула, според филма на Френсис Форд Копола с Уинона Райдър и Киану Рийвс, стига да се абстрахирате от брадите им. Особено му мязат покойният вече Врачански Калиник и Видинският Дометиан. Предният Русенски владика също, но няма да му кажа името, за да не ви скандализирам, щото той нали сега е "най-мъдрият човек в държавата", според фантазиите на някои прогресивно смахващи се какички около синода. 

Естествено, те (въпросните митрополити) са от Севера. А Дракула отгде е бил? А?! От Трансилвания - от Севера пак, разбира се. А ако продължим с филмовите асоциации - какво иде от Севера ("оттатък Вала"), според сериала "Война на тронове"? А?!... 

Тази духовна "георгафия" е явно в сила и у нас, щото вижте, че например бившият Старозагорски митрополит Галактион не мяза на вампир, ами на ходжа, а сегашният Киприян си е направо олекотена версия на Азис. Югът си е юг! Сливенският Йоаникий му е одрал кожата на героя от детското анимационно филмче "Каспар - добрият призрак", макар че, нито е добър, нито е призрак, на границата е Сливен на Севера, но лика-прилика са с бившия Силистренски Иларион - дето призрак, там и вампир от друга страна, а за сегашния Силистренски Амвросий нищичко не смея да кажа, за да не ме пречука поп Добри Чаков, приближен нему, за когото разправят, че с него шега не бива, че бил действителен бандит, а не паркетен като поп Силвестър от Сливен например и всички от него треперят, но никой не можел да го пипне, щото бил навремето направил някакви "велики услуги на БПЦ". 

После аз съм бил ненормален - не съм ненормален аз, ами вие не мислите с главите си и слава Богу, задето не преписвам жития следователно!

За Григорий Великотърновски на никой и през ум не ще му мине, че е вампир и наследник дракулов, той разсмива хората, смеят му се от сърце... На всяко откриване на академичната учебна година във ВТУ университетски преподаватели, студенти, общественици и даже чистачките в Университета умират от смях, слушайки нелепостите в речите му, но той сега е преподавател в Духовната Академия в Пловдив на Николай, тъй че, лоша дума да не сте рекли за него, ей! Но гледаш Плевенския Игнатий, който лекичко му мяза на Григорий (та нали и Търнов е на границата на Севера) - едни такива "кюфтетести" са и двамата. Игнатий не би могъл да го заподозреш във вампиризъм, обаче ето пък - от бърлогата на единия БПЦ-вампир във Враца Калиник твърдяха, че именно той - Игнатито, го мори (виж във "Вълчият синод"). И тъй, по същата логика, според която само една нинджа е в състояние да убие друга нинджа, след като Игнатий успя да се справи с такъв голям вампир като Калиник (ако споделените тогава с мене хипотези на някои околовладишки врачански конопищици /конопищица - женско попово прасе на северняшки диалект/ са верни), не пада следователно сам Игнатито по-долу от Калиник по характер, а е лика-прилика външно с Григорий пък - Йорго Кюфтето.

Забелязахте ли, че +Николай не го споменахме?! Помислихте си, че ще пропусна ли?! О, не!! Просто той е в друга "графа". Ето къде:

"За Бранкович народът смята, че "не е сам", че като бил млад четиридесет дена не се бил мил, че попаднал на дяволска вечеря и станал ясновидец..." (Милорад Павич, из "Хазарски речник")

За новите ни митрополити обаче нищо няма да кажа (само за Киприян му отпуснах края), няма да кажа нищо за тях, но не защото, както бихте си помислили вие, глупаци нийедни, се страхувам, ами защото съм чувал, че някои са доста чувствителни:

"...господарят Николич беше чувствителен човек - напиваше се, само гледайки чашата и дебелееше, щом си представяше повече от две ястия едновременно на масата" (Милорад Павич, из "Стъкленият охлюв")

Толкоз, за друго не ме питайте... Ще добавя само, че птиченцето чинка, което носило пред Дракула огромния му хуй, летейки пред него по празници, можем да сравним с околосинодните "теолози" като доц. Костадин Нушев, които нашите митрополити наеха да изнамират "богословски" оправдания за всяко тяхно сътворено безумие.

Тези чутовни наши нови шипченски опълченци в духовността (митрополитите ни) на границата на три хилядолетия сътвориха, смятат сами и го вярват даже, особено, когато им го повтаря +Николай, велик подвиг на святост и благочестие - спряха отстъплението, готвено от папата и от духовния му брат - Вартоломей, като не стъпиха на събора в Крит... И сега в следващите поне 20 години трябва да ги славословим и превъзнасяме заради това - тях, които се тресат от страх един пред друг "кой кого трови" или "кой кому каква интрига готви", тях, за които половината пари в БПЦ отиват за софрите им, а другата половина за лекуването им от преяждане и препиване, често в чужбина, след софрите. 

Аха. Да бе, да! Ей сега!

Трябва да ги хвалим сигурно и затуй, дето по сцени от едно телевизионно предаване, жълто, жълто, та чак "електрик", водят църковно-наказателни дела - запис стар поне две години (за този запис - че "Господари на ефира" разполагат с такъв - аз лично зная от две години поне, макар да не знаех кой е "героят") и логично е да се попитаме защо сега се пуска той, след като изобличеният в записа монах отдавна не е брат в никой манастир. Не е ли, за да услужат на +Николай медийните му приятелчета - да имат в синода и тая година материал за евтин пиар? При това много евтин - защото не може Киприян, Наум и Неофит да съдят Филарет Цанев, това е евангелски абсурд, няма да ви кажа защо... Както и превърналият Църквата в терен за парада на собствената си безгранична суета +Николай Пловдивски е абсурдно да съди архим. Дионисий Мишев за "нововъведения в богослужението".

Но още по-страшни са изродените от тях "орди с техни духовни чада" - тия, дето събират все подписки - мъже и жени около петдесетте, често без куче и коте даже около себе си вкъщи, завършили наскоро или сега учещи "теология", които на всички "всичко обясняват" - от икуменизма до триадологията, все със светещи очи са и все уверени, че "възвестяват епископското мнение". А най-страшното е, че наистина точно него възвестяват. Преди бяха половин дузина, сега са "цял легион":

"Иначе не общувал с жени, както и с мъже; можел да легне само със смъртник и в шатрата му носели купени, къпани и наконтени умиращи жени, мъже и деца. Само с тях можел да пренощува, като се боял да оплоди лице, което ще остане да живее. Казвал впрочем, че правел деца за онзи, а не за този свят" (Милорад Павич, из "Хазарски речник", "Мустай-Бег Сабляк") 

"В присъствието на своята птица в кафеза госпожа Ефросиния родила малко брадато старче с шпори на босите крака, което, идвайки на света, извикало: "Гладен грък и на небето ще яде", прегризало собствения си пъп и тозчас избягало на някъде, като грабнало вместо дрехи нечия шапка и повикало пътем сестра си по име." (Милорад Павич, из "Хазарски речник")

Да, да, това е начинът, по който "духовните бащи на нацията" днес "вкарват чада в Царството Божие" и по-точно, мислят си, че вкарват. "Раждат" се духовно мъртви - легалисти, религиозни психопати, комплексирани люде, малтретиращи други люде, за да угодят, както си мислят, Богу или за да си го изкарат някому, задето те не смеят и да се усмихнат от страх Бог да не ги убие, докато гледат "духовните си бащи" как ядат, пият и ебат, опитвайки се, гледайки да не виждат, затова и са тъй настървени срещу нашата свобода и усмивки - тям не смеят копче да рекат, но нас ще избесят с подписка за една весела псувня.

* * *

А един от главните лайтмотиви в прекрасната книга на Милорад Павич "Хазарски речник", която скоро ми попадна, е авторовата измислица в жанр "магически реализъм" за сектата на хазарските "ловци на сънища". Заедно с останалото, хазарите били вярвали, измисля си Павич, в това, че да се сънуват един друг двама души било невероятна рядкост. Единият сънувал реалния живот на другия и обратното. Затова обикновено единият спял денем, а другият нощем. Когато единият умре наяве, това другият го сънувал, а сам сънуващият не можел да умре оттам-насетне никога, щото "вече бил съпреживял смъртта с другия", но и никога вече не можел да се събуди.

Ваши Високопросвещенства, пред очите ми доубихте църквата в България, а с това довършихте и самата България. Оттук-насетне можете да правите каквото си щете - само не ме будете, оставете ме да Я досънувам.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum