Неделя на всеопрощението

автор Таня Илиева-Мускетарката 

В православието най-дългият пост е Великият пост, началото му се означава с един ден, който се нарича Неделя на всеопрощението. В този ден християните имат възможността да слушат Евангелието на Матея, където се говори за опрощението на греховете и събирането на небесните съкровища. В този ден всички вярващи изпросват един от друг опрощение на грешките си, за да могат да пристъпят към поста с чиста душа, да се съсредоточат в духовния си живот, за да могат да очистят сърцето си от греховете посредством изповедта. 

В храмовете на вечернята се извършва чина на опрощението. Чинът на опрощението се появил в живота на манастирите в Египет. Пред настъпването на Великия пост, за да могат да се усилят в подвига на молитвите и да се подготвят за Пасха, монасите се уединявали в пустинята в продължение на 40 дни. Някои от тях не се завръщали обратно по причина, че ставали жертва на дивите животни, други умирали в пустинята. Затова монасите, тръгвайки към пустинята в очакване на Пасха, искали един от друг опрощение за всичките си волни и неволни обиди, както преди смъртта. И те съответно давали своята прошка на всички. Всеки от тях разбирал, че това може да е за последен път. Затова и бил установен чинът на опрощението. С течение на времето тази традиция се настанила в цялата Църква.

Църквата в този ден споменава една страшна трагедия, случила се с човечеството в зората на неговата история - изгонването на праотеца Адам и Ева от рая. Второто название на този ден произхожда от това, че на този ден в песнопенията в стихирите на вечернята и на утренята и в канона се прави възпоменание за изгнанието на Адам от Рая, заради грехопадението. В песнопенията се говори за греховното състояние на човешкия род, подобно на това на праотеца Адам при изгонването му от Рая. Пред  началото на Великия пост, подготвяйки се за него, Църквата призовава да плачем и да се разкаем за греховете си, както е правил праотецът Адам, когато е бил изгонен от Рая.