текста предостави за блог "Маран-ата" гл. асист. д-р Адриана Любенова, ПУ "Паисий Хилендарски", Философско-исторически Факултет, катедра "Теология"
ДО МЕГЛЕНА КУНЕВА
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Уважаема Г-жо Министър,
От името на богословските школи в страната се обръщаме към Вас по повод приетия списък на приоритетни професионални направления и списък на защитените специалности във висшите училища.
Специалност „Теология” е най-старата специалност в професионалното направление „Религия и теология”. Тя съществува без прекъсване от 1923 г. и днес е представена в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1991 г. тя съществува и в Православния Богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и като катедри в ШУ „Св. Константин Преславски“ от 1991 г. и в ПУ „Паисий Хилендарски“ от 2011 г. Нещо повече – съвременните богословски школи продължават 12-вековните традиции на православното богопознание, чието начало е положено в Преславската и Охридската книжовни школи. В този смисъл теологията е не само най-първата научна дисциплина в историята на България, но и основно градиво на българската държавност.
Живеем във време на бездуховност. На мястото на безславно отишлата си тоталитарна идеология се настани нравствен нихилизъм, безверие и духовна криза. Ценностната система на обществото ни е обърната, границите между добро и зло са заличени. Вплетени в битката за оцеляване, днес човекът и обществото губят духовните си ориентири, завещани от нашите духовни предци, рожби на Българската Православна църква, откърмени, израснали и възпитани в лоното й. Моралната катастрофа има за следствие поредица други сривове – в семейството, в икономиката, в политиката, в демографската и социалната сфера. Идеологическата омраза, в която израснаха и бяха възпитани цели поколения, се настани трайно в междуличностните и обществените отношения, изпълнявайки пророчеството, че който сее вятър, ще пожъне бури (срв. Осия 8:7).
Богословието, само по себе си, е изключително специфична област и нейното непознаване и пренебрегване има тежки и опасни последици, на което ни научи неотдавнашната ни история. То е призвано да запълни празнотата, образувала се вследствие почти половинвековното тоталитарно управление. Празнота, която, ако не бъде запълнена с традиционните за народа ни вяра и традиция, ще бъде запълнена от чужди и недоброжелателни за страната ни учения. За да не бъдат отнесени и към нас думите на Господ Иисус Христос към юдейската интелигенция: „Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.“ (Лука 11:52), ние сме длъжни да проявим активност.
Изключително важната роля на богословското образование в изграждането на гражданското общество в страната не подлежи на съмнение. То е незаменима нравствена опора и задължителен елемент на народностното самосъзнание и националната сплотеност. Дава светоглед и морални предписания, които в пълнота отговарят на народностния ни дух, традиция и вековен опит.
И не на последно място. Демократичните устои на проспериращите европейски страни до голяма степен се крепят на монолитността на вероизповеданията в тях. На фона на агресивната ислямизация, на която сме свидетели, пренебрегването на просвещаването в духа на праотеческата ни вяра и традиция е престъпно. В повечето от европейските страни църквата също е отделена от държавата, но именно това задължава държавата да се грижи и за нравственото и религиозно възпитание на гражданите си. Църквата е отделена от държавата, но както народът не отделя Дякона от Апостола, така и народът не може да бъде отделен от своята душа. Светска държава не означава бездуховна държава и бездуховно общество. Много горчиви ще бъдат плодовете на обучението, ако поне днес, макар и с голямо закъснение, не вложим в сърцата на днешното младо българско поколение православния дух, традиции и обичаи, които са неразделно свързани с вярата ни, за да имаме надежда за бъдещето. И нека да не забравяме никога думите на Търновския Митрополит Климент (Васил Друмев) „ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД“.
Днес, когато системата на българското образование е призвана да осигури „овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание, духовно, физическо и социално развитие“ (Чл. 1, т. 1 и т. 4 от ППЗНП), обучението по Религия трябва да възстанови онази своя роля, която то е играло в миналото за съхраняването на българската идентичност и държавност.
Уважаема Г-жо Министър,
В различни периоди някои специалности във висшето образование привличат наплив от кандидат-студенти, защото се смятат за „модни” или „престижни” и в резултат българските университети произвеждат множество безработни висшисти. В същото време други специалности нямат славата на „модни”, но са жизненоважни за развитието на обществото, науката и икономиката и затова държавата е преценила мъдро, че те трябва да бъдат защитени. Такава „немодна”специалност е Теологията. Тя не се ползва с временна и преходна слава, защото богопознанието е непреходно.
Специалността „Теология”отговаря изцяло на критериите за вписване в списъка на защитените специалности: Уникалност по териториален признак, Уникалност по съдържание, Наличие на двустранни програми за сътрудничество.
Уважаема Г-жо Министър,
Обръщаме се към Вас с настоятелна молба по силата на Конституцията на Република България, на Закона за висшето образование и ПМС № 64 на МС, специалността „Теология” да бъде вписана в списъка на защитените специалности.
С уважение:
проф. дфн Анастас Герджиков
Ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски"
проф. д-р Христо Илиев Бонджолов
Ректор на Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"
Проф. д.и.н. Георги Велков Колев
Ректор на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”
Проф. д-р Запрян Козлуджов
Ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Няма коментари:
Публикуване на коментар