Ало, ало, тук е "Нощен ястреб" (+Николай и голямото му болно Аз)

"Накратко, д-р Сук премигваше с очи, мъхнати като мъдета и не можеше да разбере нищо" (Милорад Павич, из "Хазарски речник")

следва от "Мараба, Роботе!"

Прибирам се вчера сутринта от работа, Високопросвещенство твое (но само и единствено свое собствено) и преди да си легна да поспя, мобилният ми телефон зазвънява някак-си тържествено-официално, като че сватовската, сватбарската... Защо казвам "сватбарската", "сватоваска" ще разбереш малко по-късно.... 

Аз обикновено не вдигам на непознати номера, щото се крия от кредиторите си. Много са, знаеш ли, досадни, питай събрата си еп. Поликарп Белоградчишки, дето го направихте епископ противоуставно, при все огромните му банкови кредити - той със сигурност ще потвърди.

- Господин Ангелов, - викат отсреща на линия - "Неткредит" ви помогна, когато бяхте в нужда, вече е крайно време да се издължите!

Едва сме приключили повтарящия се от седмици един и същ разговор и някой пак звъни:

- Господин Ангелов, от "Фератум" сме! Издължете се, за да нямаме неприятности и вие, и ние!

Спрях да вдигам въобще на непознати номера, щото те, като не им вдигаш на един номер, звънят от други. Kогато Бог на мене, тогаз и аз на тях, знаеш как е, ако не знаеш, питай пак Поликарп... Обаче вчера ми стана любопитно, щото от тоя номер ми звънят вече от ден-два и звънят все "пенсионерската" - "до откат".

- Ало - викам.

- Ало, ало - вика мъжки глас.

- Е, ало де?! - насърчавам го.

- Господин Светослав ли е?

Заинтригувам съм, започвам да се чувствам като във фейлетон на Чудомир или в повест на Стефан Сремац: "Госпожо, Сийке!" сещаш се, надявам се, как беше там, макар и да не се надявам много силно да се сещаш наистина, щото то при тебе от самолет се вижда, че книги не четеш от малък-маленечък.

Дължал съм на мобилния оператор "Telenor" (по онова време "Globul"), представяш ли си ти, 271 лв. още от... 2009 година. И всичко това научавам след... 8 години, в които не съм получавал "ни кост, ни вест от тях". Те били от някаква фирма тия сега, някакви "частни съдии изпълнители" и ако съм искал да покажа сериозност, още днеска да съм идел до офис на "Telenor", за да внеса поне 70 лв., заобяснява ми господинът. Гледай го ти него на каква скъсана струна решил да свири, да ме манипулира чрез отдавна изгубеното ми желание да изглеждам някому сериозен! Инак щяло да има "запор на сметката ми в банката" и т.н. Отде да знае бедничкият, че в едната ми банкова сметка има 0.55 лева, а в другата - (минус) 15.29 лева. 

Последното впрочем не зная сам как се случи с това "минус 15.29"! На банкоматите едната ми карта (която не е кредитна, а дебитна) постоянно изписваше "наличност 29 ст.", но аз не престанах с опитите си да изтегля поне 20 лева или да си купя кутия с цигари чрез пост-терминал в магазин. Пари от банкомат не излязоха, но от 20 опита да платя кутия с цигари с карта на различни места 3 излязоха... успешни!!... 

Затворих му на "съдията" телефона и не смятам да му вдигам скоро, та ако ще да звъни с духова музика, даже с "Дунавско хоро" да звъни, ако иска... Как да му обясниш на тоя, как да разбере, че парите си ги държа не по банкови сметки, ами в... кръчмата?!

Обаче, знаеш ли, друго ме тревожи мене и се питам сериозно по въпроса и то е именно поводът да ти разправям всичко това: Аз съм абонат не на "Telenor", ами на "Mtel" сега, при това едва от два-три месеца, та откъде може, според тебе, без да е протекло дело и да има съдебно решение, както казаха изрично загрижените за несъбраните такси на "Telenor" ("Globul") "частни съдии", да ми имат номера в "Mtel"?

Имам две-три идеи по въпроса и знам ли що, но все са свързани с тебе? Все ми се привижда, знаеш ли, обещаното в юбилейната ти реч "равно по сила противодействие" на обиждащите те... Телефонният ми номер може господа "съдиите" да са получили благодарение на братовчед ти от Варна, другият (освен тебе) племенник на о. Бозе п. митр. Геласий - поп Д. (Сватьомир - Сватята), това е малко вероятно, щото чак такъв гад тоя сякаш не е, но не е изключено. Второто ми предположение е, че ти го е донесъл номера ми, за да им го препратиш на тях, някой твой събрат от синода като подарък за тазгодишния ти Юбилей. Един-единствен от тях го има, но няма да кажа кой, за да не стават излишни интриги. Трети вариант е да са го получили от работещия в "Mtel" син на секретаря на митрополията ти Мекерев, което вече е подсъдно и то пред съвсем сериозен съд, а не пред Арбитражен, пред какъвто се канят да ме съдят "съдиите по телефона".

* * *

Тоя Мекерев впрочем е още едно ярко свидетелство за качеството на хората, с които си се оградил, които друго не умеят, освен да ти уйдисват на маниите и да ти повтарят колко си велик. Мекерев е второбрачен съпруг, който се е опитал да стане свещеник въпреки това, като си пусне молбата, прескачайки те като митрополит. Опитал се Мекерев да се запопи преди няколко години чрез (не във, ами именно чрез - подчертавам) Стара Загора при покойния вече митр. Галактион в Старозагорска епархия. Молбата му е била отхвърлена, но той продължава да е секретар при тебе, щото на теб такива хора ти трябват - нравствено уязвими и така зависими от теб чрез собствените си неовладени страсти. 

* * *

Но да свършим най-сетне с това предълго "intro", чиято цел бе само и единствено да ти река, че... не ми пука за дълговете ми. В краен случай ще продам къщата си в Карнобатско, па нека да "je стопут дедина", както пее Джордже Балашевич и остане ли ми някой лев, като се раздължа с тоя и оня, ще дойда до Пловдив да купя на поп Еленко от храм "Света Петка" десет кила асеновградски череши от "Понеделник-пазара" през лятото, за да се радват у тях чаветата му... 

* * *

Да стигнем най-сетне до критиката, за която в юбилейното си слово оня ден тъй неблагоразумно рече, че си "широко отворен".

Ти, Високопреосвещенство (само и изключително свое си собствено), бележиш всичко с Аз-а си, който на това отгоре е и страшно болен. Целият свят непрестанно се стремиш да занимаваш с това какво си направил (или какво не си направил), какво мислиш за себе си и какво другите за тебе да мислят (или не трябва да мислят), сърдиш се, тропаш с крак, запенваш се чак, с извинение, водейки полемики с цялата Божия реалност на тема Аз-а си.... 

Виж сега, дори да е прекрасен тоя твой Голям Аз (а то тъй не е, повярвай ми, "Нерончо" наш), пак не подобава на един митрополит, за когото се предполага, че има представа от монашеска духовност, да отпечатва своя Аз на всичко, до което се допре. На монахa пример би трябвало да му бъде св. Йоан Кръстителят - Предтечата Господен, който за Христа е казал тъй: "Той трябва да расте, а аз да се смалявам" нали?... Ама пък ти само седмица си бил монах из Врачанските манастири - отде да го знаеш това??...

Та ти още докато влезеш в храма за Света Литургия, наблюдавал съм те в Пловдив, крещиш всячески - и вербално, и не вербално, за да получиш цялото внимание на всички върху себе си, всеки твой жест е поза, която трябва да бъде забелязана, ако не я забележат, готов си дори да припаднеш зад амвона, както често правиш, особено в началото на големи и строги пости, та хем да те видят, че си там (ако ти се струва, че не са те забелязали достатъчно), хем да се възхитят от туй колко много постиш, какъв строг аскет си.

Това твое тщестлавие и суета не е даже като у обикновен новобогаташ или парвеню, защото граничи със сатанинска себичност и самовлюбеност, то е невротично, психотично, то, не бъде ли задоволено, избухва в неудържима истерия, което се вижда и в общественото ти публично присъствие. С тая имитация на харизма можеш да впечатлиш само неуки и простовати люде като подобния на тебе като произход и семейна среда Бойко Борисов, но за учени и интелигентни хора е противно, отвратително, не на последно място и щото с нищо почти не е покрито, обезпечено.

На тебе, Високопреосвещенство ти, ще ти подхожда една селска простоватост, в която можеш да намериш истинско достойнство и даже личностно благородство, ако се смириш с нея и най-вече с туй, че колкото и лимузини да си купиш, ще си винаги селянин от с. Горни Лозен, в което нищо лошо няма. Но ти не искаш да си това, ти искаш да си - "министър в расо", учен, ритор, общественик, да станеш христоматийна личност, да те впишат в историческите анали дори със златни букви. Затова се обграждаш и взимаш на изхранване люде, които да го изработят това вместо теб, щото не ти достига нито ресурс, нито капацитет, за да го постигнеш самичък... А и време нямаш - заето е със софри и оргии или измисляне на нови и нови интриги и комплоти от твоя страна, чрез които да си непрестанно "първа цигулка" в БПЦ. 

До неотдавна речите и въззванията ти ги пишеше поп Емил Паралингов, утре ще започнат да ти ги пишат сигурно Руси Ст. Русев и Бисер Божков. А сега ти ги пише Радомир Чолаков, твой епархийски съветник. А този човек, Чолаков, даже за юрист трудно ще мине, какъвто е ужким по образование. В момента е изпълнителен директор на "Каолин" Враца, "кариерата" му почва като юрист-консулт на жълти издания като в-к "Уикенд", а това сред юристите е за присмех - юрист, който за нищичко в професията си не става, казват те, работи именно като юрист-консулт. Та той сега пише "великите ти речи", с които особено се гордееш - злополучният юрист се изживява днес, благодарение на тебе и за църковна сметка, като оратор, богослов, даже философ.

Високопреосвещенство, срамувам се от тебе пред хората. Знаеш ли, че снощи ти се подиграваха дори колегите ми охранители, работещи пенсионери, във фирмата, в която работя и аз? Те нямат претенции, но със сигурност имат по-богата обща култура от тебе и Чолаков взети заедно.... С глас се смяха, докато четяха претенциозните ви, но нелепи изхвърляния с Чолаков в юбилейната "твоя" реч с извадки на страниците на в-к "Стандарт"...

Смири се, моля ти се, ела на себе си, за добро ти го пиша.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum