За Великия пост

автор Таня Илиева-Мускетарката

Великата Четиредесетница е централният пост във всички църкви, целта й е да се подготвят християните за отпразнуването на Възкресение Христово. Като литургичен цикъл й е присъщо, че се отбелязва с богослужения и молитви на покаяние и прави възпоменание на кръстната смърт на Иисус Христос и Неговото Възкресение. Великата Четиредесетница е установена в памет и чест на оттеглянето на Христос в пустинята в продължение на 40 дни. Иначе продължителността на постът е въпрос на изчисления при всяка конкретна конфесия.

Тя е известна още като Великият Пост, но във всички различни езици в християнският свят е свързана с  числото 40.

Още през пети век отците на Църквата били уверени, че  постът преди Възкресение Христово е постановен още от апостолските времена. Например Лъв Велики призовава за въздържание ,,за да можем да изпълним постановения от апостолите четирдесетдневен пост". Подобни думи чуваме и от историка Сократ Схоластик и от Йероним Блажени. Но днешната историческа наука опровергава това мнение на базата на многочислени сведения за съществуването на различни практики на пост в първите векове и по-късното му развитие. На първо място можем да споменем едно писмо на свети Иреней Лионски до папа Виктор във връзка със споровете относно пасхалията, това писмо се цитира от църковния историк Евсевий. Накратко предадено съдържанието на  писмото е следното: Ириней Лионски отбелязва, че съществува разногласие относно празнуването на Пасха, но и има разногласие относно изчислението на предхождащия пост:

,,И така някои мислят, че те трябва да постят един ден, други -два дни, трети - няколко и тогава другите считат 40 дни и нощи да постят". Той даже настоява, че тези разлики съществуват от стари времена и като се отчита липсата на точни указания в Апостолското предание. Историкът Руфин, който е превел историята на Евсевий от гръцки на латински, е предал текста в такъв вид, че се е получило следното, че според Ириней Лионски трябва да се пости по 40 дни. Съвременната наука оспорва този превод и казва, че Ириней не е знаел още за наличието на 40 дневния пост. Този извод можем да направим от изказването на Тертулиан, който даже има такъв трактат за поста.

При всички отци до Никейския събор има мълчание по този въпрос. Но по-късно вече има доказателства, че Църквата в ранните си години е била склонна да празнува Възкресение Христово всяка седмица. И неделната литургия представлява ежеседмично празнуване на Възкресението, а постът в петък е установен в памет на кръстната смърт на Иисус Христос. Тази теория предполага едно естествено обяснение на големите разногласия в края на 2 век относно празнуването на Пасха и спазването на предшестващия пост. Християните били единни в празнуването на неделята и петъка, които се празнували в най-ранните дни на Църквата и обичая да се празнува Пасхата постепенно се развивал и над него оказвали влияние местните условия. С появата на празнуването на Пасхата се установява и предпасхалният пост, в началото кратък, не надвишаващ по продължителност една седмица, но много строг, когато се споменавали Страстите Христови и или в общия смисъл ,,дни, когато Жениха бил отнет" (Мат 9:15).

В началото на 4 век вече се среща понятието четирдесетдневен пост. Той се появява в петото правило на Първия Никейски събор във връзка с обсъждането на конкретното свикване на събора и дали е възможно да не се указва някаква дата, а да се свърже с даден празник. В ,,Празничните послания" преподобни Атанасий Велики предписва на паството си през 331 година ,,четиридесетдневен пост", продължаващ 40 календарни дни и завършващ с един период на строг пост -Страстната седмица и на второ място, когато  той е пътешествал до Рим и в по-голямата част на Европа, е написал едни много строги писма до алескандрийците, като ги призовавал към спазване на практика, която се съблюдавала и била описана във Второто послание от Рим. Що се касае до установяването на точно 40 дни решаваща роля изиграли примерите с Мойсей, пророк Илия и Христос, но е възможно също и примерът да са 40-те часа прибиваване на Христос в гроба. От друга страна Петдесетница била период на време, когато християните са изразявали радостта си и се молили, но това не означава че Четиридесетницата е била първоначално период на отбелязване с пост, но не точно период който е бил задължителен за вярващите. Това се отбелязвало на различните места и за това имало и различни практики. Например в Рим през 5 век постът е бил дълъг шест седмици, но според историка Сократ, само при три от тях били истински постни и съботите и неделите, както предполагат някои историци . Постни били първата, четвъртата и шестата неделя. Но пък е възможен и вариантът тези постни недели да са били подготвителни за оглашените, които се подготвяли за кръщение.

На изток практиката с много малки изключения била упоменатата от Атанасий Велики, именно пет седмици били подготвителни за седмицата на Страстите Христови. Един път установени като 40 дневни пости, вече е трябвало да се съобразяват с продължителността. Етерий в своето произведение ,,Поклоничество" говори, че в Йерусалим се спазва пост продължаващ осем седмици, през което време се прави изключение през съботите и неделите, и така ставали 40 дни. Отглас от тази практика се съхранява в днешни времена в богослужението на Православната църква. Например в Сирната седмица се спазва пост, който е по-лек и два дни в седмицата богослужението се извършва практически по великопостния чин, в събота на тази седмица се извършва възпоменание на паметта на преподобните отци, които са просияли с подвизите си. Малко по-късно под влиянието на монашеската практика събота и неделя също станали постни дни, великопостният период станал 48 дни, от които 40 дни се наричат Четиридесетница, заедно с Лазарова събота, Цветница - Вход Господен в Йерусалим и дните на Страстната седмица.

Поместните църкви се ръководят по отношения на поста по палестинския устав, обикновено наричан Типикон. Ако има празник се разрешава варена храна с масло и вино, но във всички случаи даже и на Благовещение се разрешава само един път.

На Запад развитието на Великият пост протекло по различен начин. Постепенно се установила традиция да се пости шест седмици. Постът започва с Пепелната сряда и 46 дни преди Пасха има един период наречен "Свещено Пасхално Триединство". За ограниченията на Великия пост е достатъчно да кажем, че Римокатолическата църква е постановила, че верните и имат право да определят от какво да се ограничат.

При протестантите и англиканите се смята, че това е въпрос на личен избор. Но при някои от протестантите се наблюдава спазване на поста като при източноправославните.

ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ЛЕКИ И СПАСИТЕЛНИ ПОСТИ!