"А тогава той отново сядал да рисува и само от време на време намествал с лакът големия си хуй, за да не му пречи на работата" (Милорад Павич, из "Хазарски речник", "Севаст, Никон")
продъжение на един личен разговор с приятелка преподавател по богословие във ВУЗ по повод отказа на синода под давлението на Пловдивската Владика да съдейства за включването на богословието в списъка на защитените специалности в Българските Университети
Разпрата между +Николай и мнозинството от българските учени теолози тече вече десетилетие, тя започва още от времето на неговото епископстване в Софийска епархия. Защо е тя? Дали е от обикновен инат, заради това, че не успя да се наложи на богословите като "абсолютен авторитет", като ex cathedra Божий глас в областта на техните занимания и трудове? Или пък заради някаква лична обида от някои от тях, нанесена му незнайно кога... Зли езици разказваха преди време лично пред мен, че Николай е бил жестоко обиждан от тогавашния директор при Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет, същевременно професор в софийския Богословски Факултет, заради отпора му срещу посещението на Римския папа Йоан-Павел Втори в България. Във въпросния кабинет на Николай му е било крещяно с цяло гърло, едва ли не е бил бит, излязал е от кабинета залитайки, олюлявайки се, подпирайки се по стените на коридора.
Разпрата между +Николай и мнозинството от българските учени теолози тече вече десетилетие, тя започва още от времето на неговото епископстване в Софийска епархия. Защо е тя? Дали е от обикновен инат, заради това, че не успя да се наложи на богословите като "абсолютен авторитет", като ex cathedra Божий глас в областта на техните занимания и трудове? Или пък заради някаква лична обида от някои от тях, нанесена му незнайно кога... Зли езици разказваха преди време лично пред мен, че Николай е бил жестоко обиждан от тогавашния директор при Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет, същевременно професор в софийския Богословски Факултет, заради отпора му срещу посещението на Римския папа Йоан-Павел Втори в България. Във въпросния кабинет на Николай му е било крещяно с цяло гърло, едва ли не е бил бит, излязал е от кабинета залитайки, олюлявайки се, подпирайки се по стените на коридора.
Може би от всичко това има "по малко" в причините за антагонизма на Пловдивския митрополит спрямо академичното богословие, но туй са все-таки преодолими неща, ако биха били единствено те. Откъде е тая негова последователност, неуморима жажда да унищожи богословската наука в България или поне да я разцъркови тотално, да я "отлъчи" от Църквата?
Някой ще каже, че не съм съвсем прав, че Николай не води война на живот и смърт срещу теологията, щото ето - сам създаде в Пловдив Духовна Академия, че академичното богословие той се опитва да го промени за добро, а не да го унищожи... Това би било вярно, ако те двамата с Великотърновския митрополит Григорий (Йорго по прякор Кюфтето) преподаваха в Академията истинско богословие, като наука. Това обаче там не е наука, ами е чиста проба индоктринация чрез различни курсове, носещи само имената на богословските дисциплини, не и същината или методологията им, тяхното "изтърбушване" за целите на идеологизацията и на техния предмет, и на вярата като цяло. Академията на Николай е просто поредното училище, което с много уговорки може да се нарече "висше" от тези, дето се нароиха в края на 90-те години от миналия век около различни протестантски църкви - "Логос", "Рема", ВХБИ и прочие, които по академична дефиниция не са висши школи по теология, ами бяха т. нар. "училища, обслужващи нуждите на конкретното вероизповедание, обучавайки кадри за целите на култа му".
В едно такова школо само е възможно да се съвместяват странни собствени идеи на ръководителите му (свещеници или пастори) с частична полу-научност.
А идеите на +Николайчо са категорически много странни, не по-малко странни са от тия на съботянските пастори и на мормонските (или на йеховистките) старейшини. Те са категорично несъвместими с която и да е от школите на традиционното научно богословие, затова и +Николай никога няма да се разбере с университетските преподаватели, докато те държат на някакво професионално самоуважение. Последното е и причината да зареже катедрата по теология при ПУ "Паисий Хилендарски", която сам издигна в някои отношения и популяризира преди години - не намери и там хора, които да му тръгнат по гайдата, да го възвеличат и признаят за непогрешим авторитет в науката си, само поради факта, че е епископ.
В самоделното николаево "богословие" се поставя знак на тъждество между нещо, което той именува "Родина", "Отечество" и Църквата. Буквалният цитат от негова проповед звучи така: "Те (става въпрос за неговите опоненти) не разбират, че Църквата и Отечеството са едно и също нещо". И докато тука вероятно се касае за някакво "идейно видение", родено в дебрите на странния му психически свят (като на психолозите оставям да решат какъв образ от детството или каква травма е родила и утвърдила тоя "пренос"), то практическите приложения на тоя особен постулат изглеждат съвсем плашещи.
На основата на тая "аксиома" Николай прехвърля като отговорност на Държавата и нейните институции неща, които всякога са били автентично църковна мисия и отговорност. Социалното дело на БПЦ той вижда като задължение на държавното министерство за социални грижи - това е пак директен цитат от негово изказване, а духовната просвета сред народа се прехвърля върху министерството на образованието. В тези процеси за Църквата остава само ролята да направлява, да съветва, да консултира, да изисква, като тези неща се правят преимуществено и само от него лично от църковния амвон - епископската му катедра, като пример са последното бе наскоро ултимативното му и агресивно говорене относно делата на министерството на здравеопазването и парите, отпускани от държавата за лекарствата на онкологично болните.
За Николай Църквата не е даже "държавна", а е някакъв вид "сянка на държавното тяло", паралелна структура. И както всяка паралелна структура, тя не подлежи на никакъв обществен и държавен контрол, тя няма задължения към никого, а може и трябва да предявява само изисквания. На практика по тоя начин функционира... мафията.
На основата на тая "аксиома" Николай прехвърля като отговорност на Държавата и нейните институции неща, които всякога са били автентично църковна мисия и отговорност. Социалното дело на БПЦ той вижда като задължение на държавното министерство за социални грижи - това е пак директен цитат от негово изказване, а духовната просвета сред народа се прехвърля върху министерството на образованието. В тези процеси за Църквата остава само ролята да направлява, да съветва, да консултира, да изисква, като тези неща се правят преимуществено и само от него лично от църковния амвон - епископската му катедра, като пример са последното бе наскоро ултимативното му и агресивно говорене относно делата на министерството на здравеопазването и парите, отпускани от държавата за лекарствата на онкологично болните.
За Николай Църквата не е даже "държавна", а е някакъв вид "сянка на държавното тяло", паралелна структура. И както всяка паралелна структура, тя не подлежи на никакъв обществен и държавен контрол, тя няма задължения към никого, а може и трябва да предявява само изисквания. На практика по тоя начин функционира... мафията.
От тези идейни постановки и предпоставки произхожда и пълната му и нескривана отдаденост на лукса. Обличайки себе си прескъпо, возейки се в беумно скъпи возила, той мисли, че всъщност украсява "великото си служение". Отново точен цитат от негово изказване преди години гласи, че синодалните стареи на БПЦ - архиереите, са подобни на министри, а синода той сравнява с министерски съвет. Логичният завършек на този идиотизъм би бил, че Патриархът е като републиканския премиер-министър. Вероятно затова и Николай започна почти открито да "сваля и да вдига патриарси" - та нали премиерският пост е изборен.
С абсурдността на всички тия тезиси ще се занимаем идните дни последователно в няколко отделни публикации. Сега ще кажем само, че никой от тях не е съвместим нито с традицията на историческото християнство, нито с постиженията и постулатите на истинската богословска наука.
Николай не воюва с теологията, той просто я подменя с "виденията" и налудностите си, защото не разбира Църквата.
подпис: arbiter elegantiarum
подпис: arbiter elegantiarum
Няма коментари:
Публикуване на коментар