О, Велики Махараджа! (за Марто Д. и двата нужни му шамара)

в памет на богослова Радост Попова от Варна, която веднъж ме попита преди години: "Светльо, как намираш сила да устояваш с истината срещу всички и всичко?", а аз реших да се пошегувам, казах й: "Алкохолът ме крепи и окрилява, како Радке!". Не възприе добре тая ми шега тогава, но ще се опитам още веднъж да я разсмея посмъртно...

продължава от Черменски танц

Имам една близка роднина от женски пол, Владико драги, дето никакво птиче месо не вкусва, изпитва ужас, отвращение от него и същевременно, като почне да крещи, особено попадна ли на прицела й аз, скача, ръкомаха, даже се задъхва от яд, дет' се вика "представлява се", въобще настава цирк голям, щото аз пък в такива случаи нарочно и допълнително я дразня. Няма да кажа коя е тя, за да не ме изгонят пак от вкъщи... Твърди че погнусата и ужасът й от птичето месо е фобия, но аз допускам, че може да е компулсивно-обсесивно разтройство. Да.

За тебе казват, че също не вкусваш птиче месо, както и че често много крещиш, понякога даже без достатъчно разбираема причина. За тия неща не мога да съм сигурен, щото с тебе край масата не съм седял, освен при оня случай с портокалчетата, дето го разказах вече, а ти нито си ми крещял, ами напротив даже - държал си се повече от мило и любезно, толкова тактично се отнесе, та имах чувството, като ме гледаше, сякаш гледаш минно поле, през което хич не ти се ще да се налага да преминаваш.

С тая бележка относно роднината ми и тебе нищо, повярвай ми, не искам да кажа нито за нея, нито за теб, просто се събуждат някои асоциации, които не е нужно изобщо да приемаме като заслужаващи внимание...

Обаче, оплакват се хората, много крещиш! Някои млади жени даже си ги разплаквал с виковете си: "Вън, да не си стъпила повече в митрополията ми!", без въобще да са те предизвикали. С жените тъй не бива, освен ако не си женомразец като Шопенхауер или не дай Боже, като... Оскар Уайлд. Докато виж, Марто Д., дето веднъж по сходен начин си го изгонил, ако го видиш пак и ти кипне, можеш да му обършеш и два шамара. Позволявам и даже, Боже прости ме, "благославям"! Що ли?! Щото вчера отказа да участва в хубавия наш план с Пламен Костадинов по прякор Кохалет. С Пацо решихме тия дни да се вдигнем и да дойдем да те изчакаме след богослужение в Катедралата, видим ли те, да почнем да припадаме ничком по индийски с възгласи: "О, Велики Махараджа, о Слънчице наше румено!" Просто ей така - за да ти е хубаво! Мартин ни каза, че подобен ексцентризъм не приличал на скромната му личност и нямало да дойде с нас, тъй че, моля ти се, изтряскай му видиш ли го пак наоколо си два-три шамара, за да разбере най-сетне тоя кои сме му приятелите истински и доживотни!

А в тая наша Църква се крещи поголовно, особено често и силно крещи митрополит Николай. 

- Господин Ангелов, аз с вашия блог проблем нямам, но един наш събрат в синода на всяко заседание крещи заради него! - помня че ми рече ти веднъж.

Странното обаче е, че на мене не ми е крещял Николай никога лично и въпреки всичко, колкото пъти да го срещна тет-а-тет през годините, все ми се е усмихвал мило, като да е първата ми любовница. Лудите мене много ме обичат, впрочем също тъй обичат ме жените и децата, най-много тийнейджърите. Не знам защо. Може би, щото им говоря джаста-праста на лудите и хич не им щадя самочувствието, нито се съгласявам с лудостите им, като накрая често сами започват да се смеят на забавната страна от своята лудост. Леля Руми Д. например, ако я помниш - влюбената в митр. Николай леличка, дето искаше благословия от папата да се венчаят и смяташе да роди на Николай син, Боже прости ме - нов Христос, например по едно време само мене търсеше да си говорим за тия неща и на мене по телефона ми се обаждаше, след като излезе от психиатрията.

Влиза примерно Румяна в квартирата ни в Пловдив с тогавашната ми жена, а аз таман си бях обръснал главата "нула" номер, тя пък излязла от психиатрията. Вика ми:

- Мале, Светльо, как налудничаво ти светят очите, особено като си се обръснал така!

А аз:

- Обаче за разлика от тебе и любимия ти не съм лежал в психиатрията.

Тя не очакваше такъв отговор, мислеше си че като всички останали ще я дундуркам душевно и ще измислям благовидни обяснения за състоянието й - всичко друго, само не и че е "трала-ла", пък тя трала-ла, та чак дрънчи! Всички го виждат, даже от самолетите дето над Пловдив летят се виждаше ясно, ама й обясняват глупости: бесове били я подвели, в състояние на духовна прелест била изпаднала, да се моли трябвало! А то хапчета трябват и хубав честен разговор. Аз от първото нямам, но от второто черпя на килограм.

- Румяно, - викам й - ти си хубавица, която бързо се скифли и слеличоса, освен това ти се е ебяло винаги, та две не виждаш, откакто те помня. Никакви дяволи тука няма, ами тежка критическа караш с много промени, които трябва да приемеш и с много илюзии, с които трябва да се разделиш... Дай да ти намерим един средно заможен мъж на твоята възраст, забрави Николай...
- Не, никога! Обичам само него аз! Бог иска да сме заедно!
- Разбирам, - викам й политично - тази моя рецепта няма да я приемеш, значи остава само едно-едничко нещо като вариант. Дай да те мина... отзад!

Румбата почва да се кикоти. Смехът - ето най-добрият начин да изгоним бесовете си. Дяволите мразят да им се присмиват, самите те не умеят да се смеят истински, весело и жизнерадостно, най-малкото пък на себе си. А психолозите казват, че способността да си автоироничен е един от признаците на здрав душевен живот. В едно нещо поне тия тъпаци да са прави нали?!... Та мисълта ми е, Владико, че трябва да се смеем повече.

* * *

Аз няма да ви обяснявам на вас владиците, че трябва да спрете с крясъците, няма да ти напомням и за предшественика ти, който макар да бе гневлив човек, появи ли се нейде, мир носеше и спокойствие, за да не те комплексирам. Ама верно, където Кирил влезне, почваше да дъхти на духовно и душевно здраве, да... Не ща да ви поучавам, че сте ми честолюбиви до ужас, Ванга вече рече на един от вас, че ако е митрополит, като Христос трябва да бъде - като памук мек и вие тъй я намразихте, че с десетилетия посмъртно я черните всячески. Ще ти предложа друго, за да спрете с изстъпленията и виковете, "щом другите мои рецепти не се приемат" - дай да научим събратята ти да се смеят, както Кирил се смееше с глас.

* * *

Влязал веднъж дядо Кирил в едно помещение и заварил случайно митрополитите Йоаникий и Николай да си говорят.

- Ти си като бисер между мъниста! - цитирал Йоаникий на Николай от библейската еротична книга "Песен на песните".

А той пък, Йоаникий Сливенски, ако не знаеш, също има своя "фобия" - непрестанно си мие ръцете.

Смял се дядото с глас после, както когато коментирал, че тия ваши събратя, наричани от него "меки китки", са обявили война на гей-парадите... 

Смехът лекува, лекува по-добре и от боя, макар че все пак... шибни му на Марто, моля ти се, поне два шамара! 

Поздрав от двама ни с Кохалет нека да му е!