продължава от Как спасих Данчо Кукуто
Започнах да звъня по телефоните на познати и приятели от енорията. Като "осъзнах", че дядото е изял Юлия Дебелата и че се е "опитал" да изяде Данчо Кукуто, стреснах се не нашега за Сашо Слава-Богуто (моят едноименнен герой ето от ТУК)... Обадих се на Дидо С., не знаеше нищо за него, даже не можа да се сети кой е. Звънях и на Милена, майката на Йо-Йо и на Малката Грешница А., ама тя, откакто се "сгъсти" с владиката, не ми вдига телефона... Звъня на Марто Д.
- Мартине, къде е Сашо Слава-Богуто бе?!
- Сашо е в Гърция.
- Слава Богу! - изкрещях.
- Що бе?
- Щото Владиката не го е изяла!
През това време ми звъни по телефона една приятелка:
- Слушай да се посмееш. Разправят ми оня ден, че била наскоро седнала Владиката със свещеници на софра и излапала цяло печено агне, питам: "Ама как цяло агне?!", а те: "Ами то беше малко агънце, пък и Владиката нищо друго не яде!"
* * *
Владико, изяж Сашо! Той със сигурност ще рече и за това "Слава Богу!" миг преди да го глътнеш, да спасим агне!
* * *
- Тутеков много бил "гъст" със сърбите, а?...
Подпитва ме близък до Владиката свещеник онзи ден, докато ме вози в колата си, като става дума за совалките на Свилката до Варненска митрополия, а аз си мисля: "Да, да, особено със секретаря на факултета в Белград по... техническите въпроси, професори и владици ги наобикаляше като циганин сладкарница". Ама не го изговарям, щото съм дипломатичен.
Ех, ех, спасители наши! Калин Янакиев правеше совалки до Ловеч редовно, опитваше се да направи от митр. Гавриил преди години "либерал-демократ", постигна известен успех, дядо Гавриил написа есе за Макс Вебер, когото наричаше в него Макс... Ведър. После Калин разбра навреме, че за патриарх след Максим гласят Неофит и заложи "на сигурно" - агитира за Неофит по изборите и сетне се опита да му стане "учител"... Смях се с глас като четох последния текст на Калин по "богословски въпроси", беше го адресирал пряко до трима митрополити - до Варненския, до Русенския и до Неврокопския. Като рефрен в текста "звъняха" имената им, а изуменият Калин ги питаше защо не били отишли на Събора в Крит. Професор Иван Желев ги беше посочил като млади и отворени, като надеждните нови лица, а професор Калин Янакиев беше му повярвал. Не можа Калин да осъзнае, че Желев си взе от тях просто "петте лева", затова ги хвали. Бедни, бедни ми, Калине, що не си остана марксист?!
А сърбите ли?
Истината е, че мнозинството от сръбските владици са като нашите. Пахомие Вранянски, Качавенде, сегашният Зайчарски, който е първа дружка с нашия Сионий Велички и Поликарп Белоградчишки, Артемие, който излезе в разкол съвсем малко се различават от Николай Пловдивски, Киприян Старозагорски, Игнатий, Йоаникий...
* * *
Игнатий Плевенски по прякор Ебляка, духовният "старец" на Николай Пловдивски с многото прякори...
- Говорим си няколко души в синода в едно помещение, а аз чувам нещо зад вратата шуми. Станах и отворих рязко. Гледам: Игнатий Плевенски... подслушва! - смял се веднъж дядо Кирил пак с глас.
* * *
* * *
В Сърбия просто има едно здраво ядро от неклоцина епископи, които освен посветени християни, са и блестящи учени-богослови, те се държат заедно и успяват да се наложат - Иринеевците, Йевтич, Мидич, Амфилохие Радович. В България пък си имаме едно сплотено ядро от църковен башибозук (по турски - развалени глави), които също успяват да се налагат. Лошите владици и в България, и в Сърбия са горе-долу еднакъв брой, нашите не са по-лоши от техните лоши, добрите владици там просто са малко повече от нашите добри владици и са доста по-добри.
Свилката обаче е видял в Сърбия "богословстващи владици" и е решил, че туй е панацеята. И решил е, че като направи един-двама от нашите владици "богослови", това автоматично ще подобри нещата. И где ли му е на Свилен разликата с Калин Янакиев в глупостта??! Гаче един български Ириней Бачки (Булович) само чака да го намери Свилен Тутеков, за да го изроди. Ама на една мръсна и мазна дървена маса колкото и красива покривка да й метнеш отгоре, ако първо не си изчистил масата, петната и лекетата ще избият и през снежнобялата покривка нали? Богословие върху нечестие ли ще "оправи" работата в БПЦ бе, Свилене?!
Когато за пръв път посетих по църковна линия Белград, заедно с група от Русенска епархия, аз слушах внимателно хората, докато други недочуваха или слушаха оная си работа. Старите сръбски православни християни на въпроса ни откъде са дошли "добрите владици" при тях отговаряха повсеместно - "Ние се молихме да ни изпрати такива Бог". Нашите асистенти по теология обаче не се молят. Но как да се молят, та те са "учени"?! Молят се само на очилата си или на хуя на професора си, за да станат доценти. Те "действат".
И всичко все така тъжно завършва като писмото на Калин, което цитирахме: "Ваши Високопресвещенства Науме, Йоане, Серафиме..." Бедни, бедни Калине, защо не си остана марксист?! Бедни, бедни Свилене, защо не отвориш барака за сръбска скара край плажа, вместо да продаваш "богословие" на... амбиция му?!... Няма да кажа каква амбиция и на кого, щото съм... дипломатичен.
Хаха. Така си е, амин!
ОтговорИзтриванеПреминаваш всякаква мярка и приличие.
ОтговорИзтриванеЩе те отлъчат от Църквата и ще се чувстваш много зле.
Вземи се в ръце преди да се е случило.
След това много ще се окайваш, но не се
знае какво ще стане.
To ще е прецедент това невероятен, ако се случи - отлъчили го но не за страшна ерес или за ужасен грях, а щото имало засегнати на честолюбие митрополити от писаниците му в личен виртуален дневник - не псувани, не заплашвани, просто подигравани, при това не незаслужено?
ОтговорИзтриванеНяма ли канони в правилата на православната Църква, които постановяват отлъчване на този, който оскърби епископ или свещеник?
ОтговорИзтриванеАз не ти пожелавам това, но ти провери да не се окаже, че попадаш под ударите на духовния закон.
Не, не зная аз "канон или закон", защитаващ "оскърбен" с Истината.
ОтговорИзтриване